Се’Недра ми е скъпа като дъщерята, с която боговете така и не ме дариха. Нищо на този свят не може да ме направи по-щастлив от това да видя няколко дечица, пълзящи по пода на детската стая до спалнята ви. Но изминаха осем години. Нещата стигнаха дотам, че вече трябва да направим нещо. Ако не друго — то поне нека защитим това мъничко смело момиче, което и двамата обичаме.
— Каква можем да направим? — попита Гарион безпомощно.
— Ние с теб сме мъже, Гарион. Как бихме могли да знаем защо едва жена има или няма деца? А това е основният проблем. Моля те, Гарион, умолявам те, изпрати хора да доведат Поулгара. Нуждаем се от нейния съвет и от помощта й.
Пазителят на Рива тихо излезе и Гарион остана сам, вперил поглед в дъжда. Накрая реши, че ще е по- разумно да не казва на Се’Недра за този разговор. Нямаше желание да я плаши с приказки за убийци, прокрадващи се в мрачните коридори. Също така съзнаваше, че тя не би приела добре и какъвто и да било намек, свързан с факта, че политическата целесъобразност би могла да наложи възможността за евентуален развод. Гарион внимателно обмисли ситуацията и стигна до заключението, че най-добрият избор е просто да запази разговора си с Бранд в тайна и да изпрати хора за леля Поул. За нещастие бе забравил нещо много важно. Когато вечерта се прибра в красивия, осветен със свещи кралски апартамент, Гарион се бе постарал лицето му да сияе в усмивка. Това трябваше да покаже, че през деня не се е случило нищо неприятно.
Студената тишина, която го посрещна вместо поздрав, би трябвало да го предупреди, ала той не обърна внимание на този знак за опасност. И все пак би трябвало да забележи драскотините по рамката на вратата, както и парчетата от няколко счупени глинени вази и порцеланови статуетки. Те лежаха по ъглите на стаята, пропуснати при почистването, очевидно направено прибързано след избухването на някакъв конфликт. Кралят на Рива обаче понякога не бе особено наблюдателен.
— Добър вечер, скъпа — поздрави бодро той леденостудената си мъничка съпруга.
— Наистина ли е добра?
— Как мина денят ти?
Тя се обърна и го изгледа гневно.
— Как е възможно да ми задаваш този въпрос с такова безочие?
Гарион примигна.
— Кажи ми — започна яростно тя — кога ще бъда изхвърлена оттук? Така милордът ще може да се ожени за русокоса самка за разплод, която ще ме замести в неговото легло и ще напълни цялата Цитадела със сополиви алорнски дечурлига!
— Откъде научи…
— Милордът очевидно е забравил подаръка, който прикова с верига на шията ми по време на нашия годеж — напомни му тя. — Струва ми се, че от паметта на милорда е убягнала една важна подробност — а именно на какво е способен амулетът на Белдаран.
— О! — възкликна Гарион и изведнъж си спомни всичко. — О, богове!
— За нещастие, амулетът не може да се откачи от шията ми — язвително каза кралицата. — Няма да можеш да го дадеш на следващата си жена, освен ако не отсечеш главата ми, за да го използваш отново.
— Ще престанеш ли?
— Както нареди милордът. Може би възнамеряваш да ме изпратиш на кораб в Толнедра? Или просто ще ме изхвърлиш на дъжда през задния вход и ще ме оставиш да се погрижа за себе си със собствени сили?
— Доколкото разбирам, си чула разговора, който водих с Бранд.
— Това е очевидно.
— Щом си чула за развода, сигурен съм, че би трябвало да знаеш всичко останало. Бранд просто ми докладва за опасността, която те грози. Тя е породена от абсурдните вярвания на група фанатици, които говорят празни приказки с пяна на уста.
— Не биваше дори да го слушаш.
— Когато ме предупреждава, че някой би могъл да те убие? Се’Недра, бъди разумна.
— Вече си измислил всичко, Гарион — обвини го тя. — Сега знаеш, че можеш да се отървеш от мен винаги, когато пожелаеш. Виждала съм те как зяпаш тези празноглави алорнски момичета с дълги руси плитки и огромни гърди. Това е твоят шанс, Гарион. Коя от тях ще избереш?
— Свърши ли вече?
Тя присви очи.
— Разбирам — изрече бавно тя. — Сега не съм просто безплодна, но и истерична.
— Не си. Просто от време на време се държиш глупаво.
— Глупаво ли?
— Всеки се държи глупаво понякога — добави Гарион твърде спокойно. — Това е съвсем човешко. Знаеш ли, дори малко се учудвам, че не чупиш каквото ти попадне.
Тя хвърли бърз виновен поглед към парчетата от счупените вази в ъгъла.
— О! — възкликна кралят, като проследи погледа й. — Значи вече си го направила! Радвам се, че съм пропуснал този момент. Трудно е човек да убеди някого в правотата си, докато отбягва летящи съдове, а събеседникът му крещи ужасяващи ругатни.
Се’Недра се изчерви.
— Значи и това си направила? — попита меко той. — Понякога се чудя откъде си успяла да научиш всички тези думи. Как разбираш какво е значението им?
— Ти самият ругаеш непрекъснато — изрече обвинително кралицата.
— Знам — призна Гарион. — Ужасно е несправедливо, но на мен ми е позволено да го правя, а на теб — не.
— Много искам да разбера кой е измислил това правило — каза тя и присви очи. — Обаче май се опитваш да смениш темата.
— Не, Се’Недра, вече го направих. Виждаш ли, ти не си безплодна и аз няма да се разведа с тебе независимо от това колко дълги са плитките на някого, или колко… е, няма значение.
— О, Гарион, ами ако наистина съм? — каза тихо тя. — Ако наистина съм безплодна?
— Това е нелепо, Се’Недра. Изобщо няма да обсъждаме този въпрос.
Ала в очите на риванската кралица остана съмнение, което съвсем ясно показваше, че дори и да не приказват на тази тема, Се’Недра ще продължава да се тревожи.
12.
Есенният сезон направи морето на ветровете изключително опасно за корабоплаване и Гарион бе принуден да изчака цял месец преди да изпрати човек в Долината на Алдур. Снежните бури през късната есен задръстиха планинските проходи в източна Сендария с огромни преспи и кралският пратеник бе принуден да гази буквално сняг до пояс през равнините на Алгария. След всички тези забавяния малко преди празника Ерастид, леля Поул, Дурник И Еранд пристигнаха на заснежения кей на пристанището в Рива. Дурник призна на Гарион, че пътуването се осъществило единствено благодарение на случайната им среща със своенравния капитан Грелдик, който не се страхувал от никакви бури и никакви ледени ветрове.
Преди да се изкачи по дългото стълбище към двореца. Поулгара размени няколко думи със странстващия мореплавател и Гарион с известно учудване забеляза, че Грелдик незабавно вдигна котва и отплава в открито море.
Поулгара, изглежда, съвсем не бе обезпокоена от сериозността на проблема, който бе накарал Гарион да изпрати вестоносци да я повикат. Тя поговори с него само два пъти, като му зададе някои доста директни въпроси, които накараха ушите му да поаленеят. Разговорите и със Се’Недра бяха малко по-продължителни, но едва ли с повече от няколко минути. Гарион остана с ясното впечатление, че тя очаква някого или нещо, преди да пристъпи към действие.
Празничната церемония за Ерастид премина някак унило. Въпреки че бе много приятно Поулгара, Дурник и Еранд да са с тях на празненството, загрижеността на Гарион, породена от въпроса на Бранд, помрачи празничното му настроение.
