политаха към небосвода, кръжаха на воля между високите, дебели като колони на замък стволове и пееха весело, поздравявайки слънцето.
След известно време двамата намериха красива горска поляна, обградена отвсякъде с дървета. Палав поток шумолеше през лъскави камъчета и се вливаше в блещукащо горско езеро. Там, на брега, една сърна с влажни очи бе застанала да пие вода. Тя вдигна глава, погледна без никаква уплаха младата двойка и припна в гората. Копитата й затрополяха по камъните.
— О, това е просто прекрасно! — възкликна Се’Недра и се усмихна мило. После седна на един голям кръгъл камък и започна да си развързва обувките.
Гарион остави кошницата на земята и се протегна. Изведнъж усети как грижите от изтеклите няколко седмици бавно напускат мислите му.
— Радвам се, че ти хрумна да излезем — рече той и легна на затопления от слънцето мъх. — Идеята наистина се оказа много добра.
— Естествено — отвърна малката кралица. — Всички мои идеи са добри.
— Е, не чак пък толкова. — Гарион изведнъж се сети за нещо и смени темата. — Се’Недра?
— Какво има?
— Искам да те питам нещо. Всички дриади имат имена, започващи с „Кс“ — Ксера, Ксанта и така нататък.
— Това е стар наш обичай — отговори тя, като продължаваше да развързва обувките си.
— А защо тогава с твоето не е така? Искам да кажа, защо не започва с „Кс“?
— О, разбира се, че започва. — Кралицата на Рива събу едната си обувка и я вдигна в ръка. — Толнедранците просто го произнасят малко по-различно, това е всичко. Затова го пишат по този начин. Дриадите нито четат, нито пък пишат особено добре, така че не ги е грижа много за правописа.
— Значи името ти е Ксе’Недра?
— Би могло да се приеме и така. Обаче произнеси звука „Кс“ малко по-меко.
— Знаеш ли, чудех се за това от много време.
— Че защо не ме попита?
— Не зная. Така и не ми оставаше време.
— Има причина за всичко, Гарион — изтъкна кралицата. — Но никога няма да научиш каква е тя, ако не попиташ.
— Сега приказваш също като леля Поул.
— Да, скъпи, зная. — Тя се усмихна, свали другата си обувка и размърда доволно пръсти.
— Защо се събу боса? — попита лениво той.
— Обичам да чувствам мъха под краката си. Освен това след малко мисля да поплувам.
— Много е студено. Потокът извира от ледника.
— Малко студена вода няма да ми навреди — вдигна рамене тя.
След това се изправи с предизвикателен вид и започна да се съблича.
— Се’Недра! Ами ако дойде някой?
Мъничката кралица се засмя и сякаш наоколо запяха сребърни звънчета.
— И какво от това? Няма да си намокря дрехите просто защото трябва да спазвам нормите на благоприличието. Не бъди толкова старомоден, Гарион.
— Не става дума за това, а за…
— За какво?
— Няма значение.
Се’Недра изтича с леки стъпки към езерото и изписка от удоволствие, когато ледената вода се разплиска около нея. Тя се гмурна изящно сред малките вълнички и тялото й изчезна под повърхността на езерото. След няколко секунди доплува до отсрещния бряг. Там се издигаше голям, покрит с мъх дънер, наклонен към кристално чистата вода. Изящната малка кралица излезе на повърхността с разпиляна по гърба мокра коса. На лицето й светеше дяволита усмивка.
— Е? — изрече въпросително тя.
— Какво „Е?“?
— Няма ли да дойдеш при мен?
— Разбира се, че не.
— Може би могъщият върховен владетел на Запада се страхува от студена вода?
— Могъщият владетел на Запада има малко повече ум в главата. Не му се ще да хване настинка само защото се е поплискал малко в леденото езеро.
— Гарион, ама ти наистина ставаш скучен. Свали най-сетне короната и се отпусни.
— Короната не е на главата ми.
— Тогава свали нещо друго.
— Се’Недра!
Тя се засмя и сребърните звънчета отново запяха. След това започна да рита с босите си крака във водата, разпръсквайки на всички страни порой от искрящи капчици, блеснали като скъпоценни камъни в светлината на предобедното слънце. После се отпусна назад и косата й се разпростря като огромно бакъреночервено ветрило върху повърхността на езерото. Венецът от цветя, който бе изплела, се разпадна от палавите й движения. Докато красивата малка кралица плуваше, отделните цветчета се носеха по водата и се люлееха върху вълничките.
Гарион седеше на могилка от мъх, удобно облегнат на едно дърво. Слънцето беше топло, а ароматът на дървета, трева и горски цветя изпълваше ноздрите му. Вятърът, донесъл върху влажните си криле соления мирис на морето, шумолеше между зелените клони на високите ели, които обграждаха поляната. Златната слънчева светлина падаше на причудливи светли петна върху горския килим.
Една пеперуда излетя между високите стволове на дърветата и се появи на слънчевата светлина. Крилете и бяха ярко обагрени в златисто и сияеха с целия блясък на небесната дъга. Привлечена от цветовете, аромата или нещо още по-тайнствено, тя се понесе с трептящи крилца през чистия въздух и се спусна към полюшващите се по повърхността на езерото цветя. Притаила дъх, Се’Недра бавно потопи главата си във водата. Над повърхността остана единствено мъничкото й обърнато към небето лице. Пеперудата продължаваше любопитния си полет, идваше все по-близо и по-близо до очакващата я кралица. След това се задържа над лицето й и меките й крилца докоснаха устните на Се’Недра.
— О, прекрасно — изсмя се Гарион. — Съпругата ми да се държи толкова мило с една пеперуда.
— Правя всичко възможно, за да получа целувка — отвърна Се’Недра и го погледна дяволито.
— Щом желаеш целувка, ще се погрижа за това — рече Гарион.
— Колко интересна мисъл! Мисля, че бих желала една веднага. Изглежда, че другият ми любовник загуби интерес. — Тя посочи пеперудата, кацнала с потрепващи криле на един храст недалеч от брега на езерото. — Ела и ме целуни, Гарион.
— Ти си точно в средата, на най-дълбокото — измърмори той.
— Е, и?
— Струва ми се, че не би поискала да излезеш, нали?
— Ти предложи целувки, Гарион. При това не постави никакви предварителни условия.
Гарион въздъхна, изправи се и започна да се съблича.
— И двамата ще съжаляваме за това — предрече той. — Една настинка през лятото трае с месеци.
— Няма да настинеш, Гарион. Идвай по-бързо.
Младият крал изпъшка и мъжествено нагази в ледената вода.
— Ти си жестока жена, Се’Недра — изрече той с обвинителен тон и потрепера от студа.
— Не бъди такова бебе. Идвай.
Стиснал зъби, Гарион започна да пори водата към нея. Изведнъж удари пръстите на крака си в голям камък. Когато стигна до нея, тя обви студените си малки ръце около врата му и прилепи устните си към неговите. Целувката й бе продължителна и го накара да изгуби равновесие. Гарион усети как устните й се впиха по-силно в неговите. Тя дяволито се усмихна по средата на целувката, а след това без никакво предупреждение вдигна крака от дъното и тежестта на тялото й ги преобърна.
Той се показа на повърхността и започна да плюе вода и да ругае.
— Нима не ти беше забавно? — изкикоти се Се’Недра.
