църквата, — но в момента, изглежда, никой не изпълнява тези задължения. Бюрократичните управляващи чиновници се опитват да удържат нещата, но малореанците имат нужда от силен водач, с какъвто в момента не разполагат. Какви ли не странни неща се появяват по тези земи — бунтове, нови религии, размирици — да не ти разправям.
Гарион изведнъж се сети за нещо и попита:
— Да си попадал на името Зандрамас?
Силк го погледна остро.
— Странно е, че ме питаш за това — рече той. — Когато бях в Боктор, точно преди Родар да умре, разговарях с Джевълин. Случи се така, че и Еранд бе там. Момчето отправи същия въпрос към Джевълин. Шефът на драснианското разузнаване отговори, че това е даршивско име. Това бе почти всичко, което знаеше. Когато се върнах в Малореа, поразпитах на няколко места, но хората стискаха устни и юмруци всеки път, щом споменех за това. Тъй че престанах. Подразбрах, че името е свързано с някоя от новопоявилите се религии, за които ти казах преди малко.
— Случайно да си чувал за нещо, наречено „Сардион“ или може би „Ктраг Сардиус“?
Силк се намръщи и допря ръба на чашата до долната си устна.
— Звучи ми познато, но не мога да се сетя точно къде съм го чувал.
— Ако случайно си спомниш, обади ми се незабавно. Ще ти бъда много благодарен, ако ми разкажеш всичко, което си научил по този въпрос.
— Важно ли е?
— Мисля, че може да се окаже сериозна работа. Дядо и Белдин се опитват да открият истината за това.
— Имам връзки в Мал Зет и Мелцен — отбеляза Силк. — Когато се върна в Малореа, ще видя какво мога да направя по този въпрос.
— Значи скоро пак ще се връщаш там, така ли?
Дребничкият драснианец кимна утвърдително.
— Щях да остана там, но се появиха малки затруднения в Яр Надрак. Крал Дроста взе да става твърде алчен. Даваме му огромни подкупи. Това е много полезно за нас, защото парите го убеждават да си затваря очите за някои наши дейности в кралството му. Но той изведнъж реши, че сме натрупали прекомерно внушително богатство, и започна да обмисля денонощно идеята да отчужди владенията ни в Гар ог Надрак. Наложи се да се върна и да го разубедя.
— И как успя? Винаги съм имал впечатлението, че Дроста прави в Гар ог Надрак каквото си поиска.
— Заплаших го — обясни Силк. — Изтъкнах, че съм близък роднина на краля на Драсния. Освен това намекнах, че съм в много приятелски отношения с Кал Закат. Мисълта за нападение от изток или от запад никак не му хареса и той се отказа да ни пречи.
— Наистина ли си в приятелски отношения със Закат?
— Никога не съм го срещал, но Дроста не знае за това.
— Значи си го излъгал? Не е ли опасно?
Силк се засмя.
— Много неща са опасни, Гарион. И двамата сме попадали в затруднено положение. Рак Ктхол не бе най-приятното място на света, ако си спомняш, а Ктхол Мишрак направо ме изнервяше.
— Знаеш ли, Силк? — каза Гарион замислено. — Малко ми липсва всичко това.
— Какво разбираш под „всичко това“?
— Не зная… опасността, вълнението. Нещата при мен станаха твърде спокойни. Маневрите, които предприемам, за да се изплъзна от исканията на толнедранския посланик, са почти единственото вълнуващо нещо за мен сега. Понякога ми се иска… — Той спря и остави мисълта си незавършена.
— Ела с мен в Малореа, ако искаш — предложи му Силк. — Мога да намеря интересна работа за човек с твоите способности.
— Се’Недра няма да бъде очарована, ако замина тъкмо сега.
— Това е една от причините, поради която така и не се ожених — заяви Силк. — Затова пък не се налага да се тревожа за такива неща.
— Ще се отбиеш ли в Боктор на връщане към Малореа?
— Може би за съвсем кратко. Посетих хората, които трябваше да видя, докато пътувах насам от Яр Надрак. Порен и Кева са много добре. Той вероятно ще бъде добър крал, когато порасне. Отбих се да видя и Джевълин, разбира се. В една или друга степен от мен се очаква да го сторя. Харесва му да събира информация за това какви са впечатленията ни от чуждите страни, дори и когато действията ни не са свързани с каквито и да било официални задължения.
— Джевълин е много добър, нали?
— Най-добрият.
— Винаги съм мислил, че най-добрият си ти.
— Съвсем не, Гарион — усмихна се Силк. — Аз съм твърде непостоянен, блестящ може би, но непостоянен. Много лесно се отклонявам от първоначалните си намерения. Но щом Джевълин преследва нещо, той не позволява никому да застане на пътя му. Вниманието му е съсредоточено единствено върху крайната цел, до мига, когато я постигне. Точно сега се опитва да стигне до истината за култа към Мечката.
— Постигнал ли е някакви успехи?
— Все още не. От няколко години се опитва да внедри някого във върховния съвет на култа, но още не му се е удало да го стори. Казах му, че трябва да изпрати Хънтър, но той отвърна, че Хънтър бил зает с нещо друго, и ме посъветва да си гледам работата.
— Хънтър? Кой е Хънтър?
— Нямам никаква представа — призна Силк. — Това не е една и съща личност по всяко време, разбираш ли. Хънтър е просто име, което получава най-тайният ни шпионин, и това име от време на време сменя носителя си. Само Джевълин знае кой е Хънтър, но той няма да го разкрие никому, дори и на Порен. Самият Джевълин бе Хънтър за известно време, преди около петнадесет години. Не е необходимо Хънтър винаги да бъде драснианец. Може дори да не е мъж. Възможно е Хънтър да се окаже всеки на света. Има вероятност да бъде някой, когото познаваме — Барак може би, или Релг, а защо не някой в Нийса?
— Мандорален, може би — предположи Гарион и се усмихна.
Силк се замисли.
— Не, Гарион — заключи той. — Не смятам, че Мандорален има подходящите качества за този занаят, но понякога изборът на агент Хънтър може наистина да те изуми. Няколко пъти Хънтър е бил дори мург.
— Мург ли? Че как се доверявате на мург?
— Не съм казвал, че винаги трябва да се доверяваме на Хънтър.
Гарион безпомощно поклати глава.
— Никога няма да разбера шпионите и особените им занимания.
— Това е игра — обясни Силк. — След като известно време си участвал в нея, тя става по-важна от това на чия страна си. Причините, поради които вършим разни неща, често пъти са наистина неведоми.
— Забелязал съм — отвърна Гарион. — И тъй като вече заговорихме по същество — каква е истинската причина за идването ти в Рива?
— Това не е никаква тайна, Гарион — отговори Силк учтиво и оправи маншетите на сивия си жакет. — Преди няколко години разбрах, че един пътуваш търговец лесно губи поглед върху нещата. Ако искаш да се задържиш на върха в определена държава, където се случват най-различни неща, трябва да имаш свой агент в тази страна. Някой, който умее да се възползва от възможностите, възникнали при определена ситуация. Набелязал съм някои пазари за определени ривански стоки: стъкло, здрави ботуши, вашите къси вълнени наметала и разни други неща. Затова реших, че не би било зле да имам представител тук.
— Това наистина е много умна идея, Силк. Търговията в града е в лек застой. Бихме могли да използваме интереса към някои стоки, за да я пооживим.
Силк се усмихна лъчезарно.
— А пък аз винаги мога да намеря приложение на допълнителните приходи, които ще ми донесеш — добави Гарион.
— Какво?!
