— Какво има? Какво се е случило?
— Се’Недра. Тя… Удавиха я — изхлипа Гарион и целият ужас на преживяното се стовари върху него със силата на мощен, съкрушителен удар. Той отново заплака сподавено. Мъчителните му ридания разтърсиха каменния свод.
— Стига! — Гласът на леля Поул изплющя като камшик. — Къде? — попита тя. — Кога се случи това?
— Тук в банята. Тя не диша, лельо Поул. Мисля, че е мъртва.
— Стига си дрънкал глупости, Гарион! — Гласът й му подейства като жестока плесница. — Преди колко време престана дишането й?
— Преди няколко минути… Не зная точно.
— Нямаме време за губене. Извади ли я от водата?
— Да. Но тя не диша! Лицето й е пепеляво.
— Слушай внимателно. Трябва да махнеш водата от дробовете й. Обърни я по корем и започни да притискаш и отпускаш гърба й на равни интервали. Опитай да го направиш с ритъма на нормалното дишане. Внимавай да не натискаш твърде силно, защото може да нараниш бебето.
— Но…
— Прави каквото ти казвам, Гарион!
Той преобърна безмълвната си съпруга и внимателно започна да притиска и отпуска ребрата й. От устата на дребничката кралица излезе удивително голямо количество вода, но тя си оставаше безжизнена и неподвижна.
Гарион спря и отново стисна амулета.
— Нищо не става, лельо Поул.
— Не спирай!
Кралят отново започна да притиска ритмично ребрата на Се’Недра. Почти се бе отчаял, когато неочаквано тя се изкашля. Гарион едва не се разплака от радост и продължи да натиска гърба й. Се’Недра пак се прокашля и започна немощно да плаче. Гарион сложи ръка върху медальона.
— Тя плаче, лельо Поул! Жива е!
— Добре. Вече можеш да спреш. Какво стана?
— Някаква жена се опита да я убие тук, в банята. Силк и Бранд я гонят.
Последва дълго мълчание.
— Разбирам — каза накрая леля Поул. — Сега слушай, Гарион, слушай ме внимателно. След случилото се дробовете на Се’Недра ще бъдат твърде слаби. Най-опасни сега за нея ще бъдат възможните възпаления, причинени от запушването им, както и високата температура. Сложи я да легне. Нейният живот и този на бебето зависят от това. Щом дишането й се поуспокои, занеси я в леглото. Ще дойда възможно най- бързо.
Гарион със светкавична бързина събра всички кърпи и дрехи, изпречили се пред очите му, и направи легло за съпругата си. Тъкмо я зави с един плащ и се върна Силк. Лицето му бе мрачно. Бранд, силно задъхан, се появи малко след дребния драснианец.
— Добре ли е? — попита огромният Пазител на Рива. На лицето му бе изписана отчаяната му загриженост за малката кралица.
— Мисля, че да — отговори Гарион. — Вече диша. Жената избяга ли?
— Не успя — отговори Силк. — Гоних я чак до бойниците и тъкмо да я хвана, се хвърли от стената на крепостта.
— Добре — каза Гарион, без да се замисля.
— Всъщност никак не е добре. Трябваше да я разпитаме. Сега никога няма да разберем кой я е изпратил да извърши това зловещо убийство.
Бранд бе приклекнал натъжен край отпуснатото тяло на племенницата си.
— Бедната ми Арел — прошепна той. Сълзи задавиха гласа му. След това огромният воин коленичи до нея и хвана дръжката на кинжала, който стърчеше от гърба и. — Дори и мъртва е служила на своята кралица — изрече той гордо.
Гарион го погледна.
— Кинжалът е заседнал дълбоко в тялото й — обясни Бранд и дръпна силно дръжката. — Убийцата не е успяла да го измъкне. Затова се опитваше да удави Се’Недра. Ако бе измъкнала кинжала, щяхме да пристигнем твърде късно.
— Ще разбера кой е замислил това — заяви Гарион със стиснати зъби. — Ще наредя да го одерат жив.
— Това ми звучи добре — съгласи се Силк. — Можем и да го сварим жив. Това е любимото ми наказание.
— Гарион — изрече тихо Се’Недра и всички мисли за отмъщение изчезнаха от съзнанието на краля, щом той се обърна към измъчената си жена. Докато я притискаше нежно до гърдите си, той смътно чу как Силк разговаря с Бранд.
— Нека някой прибере онова, което е останало от убийцата — приказваше отсечено дребничкият мъж. — Искам да ми донесат всички нейни дрехи.
— Дрехите й ли?
— Точно така. Жената вече не може да говори, но дрехите й могат. Би се учудил колко много неща можеш да научиш за някого, разглеждайки бельото му. Искаме да разберем кой стои зад това престъпление, а мъртвата жена е единствената ни следа. Искам да разбера коя е и откъде е дошла. Колкото по-скоро го направя, толкова по-скоро ще започнем да загряваме маслото.
— Какво масло?
— Ще сваря човека, който стои зад убийството. Ще загрявам маслото много бавно и ще подходя с голямо внимание към всяка подробност, заклевам се.
14.
Поулгара пристигна късно същия следобед. Никой не намираше за уместно да повдига въпроса как е прекосила стотици левги за броени часове, вместо за седмици. Стражът, който бе стоял на пост на бойниците в Цитаделата и който я съпроводи до стаята на пострадалата кралица, гледаше с обезумели очи. По всичко личеше, че току-що е видял нещо, за което предпочита да не приказва.
Когато вълшебницата пристигна, Гарион бе в разгара на дискусия относно лечебната стойност на кръвопускането. Кралят разгорещено спореше с един от придворните лекари — разговорът бе стигнал дотам, че Гарион бе извадил меча си, за да се противопостави на слисания лечител, който се приближаваше към леглото на малката кралица с ланцет в ръка.
— Ако се опиташ да срежеш вените на жена ми с това — заяви твърдо младият крал, — аз ще разпоря твоите с това.
— Спрете — каза решително Поулгара, свали наметалото си и го преметна върху облегалката на един стол.
— Лельо Поул — въздъхна с облекчение Гарион.
Тя вече си бе обърнала към четиримата лекари, които се грижеха за малката кралица.
— Благодаря за усилията ви, господа — обърна се към тях вълшебницата. — Ще изпратя едно от момичетата да ви повика, ако имам нужда от вас.
Тонът, с който ги освободи, не търпеше никакво възражение. Той подсказваше, че решението й е окончателно, затова четиримата лечители безшумно изчезнаха от стаята.
— Лейди Поулгара — прошепна немощно Се’Недра от леглото.
Поулгара веднага се обърна към нея.
— Да, скъпа — отговори вълшебницата и взе мъничката й ръка в своята. — Как се чувстваш?
— Болят ме гърдите. Струва ми се, че не мога да стоя будна.
— За съвсем кратко време ще те вдигнем на крака, скъпа — увери я Поулгара и огледа критично леглото. — Ще ми трябват още възглавници, Гарион — обърна се тя към краля. — Искам да я изправя да седне. — Гарион бързо прекоси всекидневната и отиде до вратата.
