— В кралството има определени данъци, Силк. Те не са твърде обременяващи, сигурен съм, че разбираш това. Управлението на една държава е много скъпо.
— Гарион! — В гласа на Силк се долавяха обидени нотки.
— Това е едно от нещата, които научих най-напред. Хората не се гневят толкова много на данъците, когато са сигурни, че всички граждани плащат еднакво. Не бих могъл да правя изключение, дори и за стар приятел. Ще те представя на Кайл. Той е главният ми администратор и ще уреди всички необходими формалности.
— Ужасно съм разочарован от теб, Гарион — каза Силк унило.
— Ти самият си казвал много пъти: „Търговията си е търговия“. В края на краищата това е точно така, нали?
Някой почука на вратата.
— Да — каза Гарион.
— Пазителят на Рива, ваше величество — обяви стражът.
— Да влезе.
Високият Пазител на Рива, чиято коса започваше да сивее, влезе безшумно при тях.
— Принц Келдар — поздрави той Силк и кимна леко. След това се обърна към Гарион. — Не бих ви тревожил, ваше величество — извини се той, — ала възникна спешен въпрос.
— Разбира се, Бранд — отвърна любезно Гарион. — Седни.
— Благодаря, Белгарион — каза с благодарност Бранд и се отпусна на един стол. — Краката ми не са такива, каквито бяха навремето.
— Май никак не е забавно да остарееш — подхвана Силк. — Умът става по-остър, но всичко друго започва да се разрушава.
Бранд се усмихна за миг.
— Имало е сбиване в гарнизона, тук в Цитаделата, Белгарион — почна той и без губене на време премина директно на въпроса. — Сам ще накажа двамата млади мъже, замесени в него, но помислих, че ако ти поговориш с тях, ще се избегне възможността за кръвопролитие.
— Кръвопролитие ли?
— Скарали са се за нещо съвсем незначително, но постепенно нещата загрубели. Сдърпали са се малко, разклатили са си по няколко зъба. С това всичко е трябвало да приключи, но двамата започнали да отправят официални предизвикателства един към друг. Бях съвсем сигурен, че не би искал в тази работа да се намесват мечове.
— Прав си.
— Мога да им заповядам да оттеглят предизвикателствата, но винаги има вероятност да се измъкнат посред нощ, да намерят някое уединено място и да проведат двубоя там. Мнението ми е, че ако кралят разговаря с тях, бихме могли да предотвратим тази глупост. И двамата са твърде способни младежи. Не бива да допуснем да се кълцат като зелки.
Гарион кимна в знак на съгласие.
— Изпрати тези луди глави при мен. Нека това бъде първото нещо, което…
Медальонът, който кралят на Рива носеше винаги, за миг трепна по особен начин и Гарион изведнъж прекъсна мисълта си, уплашен от потръпването на метала върху гърдите му. Амулетът изведнъж се нажежи и в ушите на Гарион зазвуча странно бръмчене.
— Какво има, Гарион? — попита го любопитно Силк.
Гарион вдигна едната си ръка, сякаш се опитваше да определи източника на звука. Бръмченето спря и кралят изведнъж чу гласа на Се’Недра. Малката кралица го викаше отчаяно.
„Гарион, помогни ми!“
Той скочи. Бранд и Силк го гледаха смаяно.
— Се’Недра! — извика той. — Къде си?
„Помогни ми, Гарион! В банята! В банята!“
— Бързо! — обърна се възбудено Гарион към двамата мъже. — Се’Недра се нуждае от помощта ни! В банята! — Кралят изхвърча от стаята, като грабна един меч, подпрян в ъгъла.
— Какво става? — попита Силк, докато тичаше до краля и Бранд в коридора.
— Не зная! — извика Гарион. — Но ме вика да й помогна! — Кралят измъкна меча от ножницата. — Нещо става долу в банята.
Слизаха сякаш безкрайно дълго по осветеното от факли стълбище — банята се намираше в подземието на Цитаделата. Гарион прескачаше по три-четири стъпала наведнъж, Силк и Бранд го следваха по петите. С мрачни лица, стиснали в ръце готови за бой оръжия, тримата тичаха бясно надолу. Уплашени слуги отскачаха, за да им направят път.
Спряха пред вратата на дамската баня, залостена от вътрешната страна с тежко желязно резе. Гарион съсредоточи волята си върху масивните дъски и заповяда:
— Пръсни се!
И обкованата с желязо врата изскочи от пантите си. Картината от другата й страна бе ужасяваща. Лейди Арел лежеше свита на кълбо върху покрития с плочки под. Между плешките й стърчеше дръжката на кинжал. В средата на потъналия във водни пари басейн някаква висока кокалеста жена с тъмно наметало безмилостно притискаше нещо под водата. Жертвата й слабо се съпротивляваше, а над нея, разпиляна върху повърхността на водата като огромно бакъреночервено ветрило, плуваше косата на малката кралица.
— Се’Недра! — извика Гарион и скочи в басейна с високо вдигнат меч.
Жената с наметалото се сепна, погледна го уплашено и побягна, хвърляйки водни пръски във всички посоки.
Безжизненото тяло на Се’Недра изплува на повърхността, обърнато с лицето надолу, и започна да се полюшва във водата. Гарион нададе болезнен вик, хвърли меча и тръгна към кралицата с бързи, мъчителни крачки през дълбоката до пояс вода. Бе протегнал отчаяно ръце към отпуснатото тяло, което се поклащаше на повърхността.
Ревейки от ярост, Бранд хукна по покритата с плочки пътека около басейна след високата жена, която тичаше с всички сили към една малка странична врата в отсрещния край на банята. Ала Силк вече го бе изпреварил и с бързи крачки се носеше след жената, която стискаше в ръка кинжал с дълго острие.
Гарион взе на ръце тялото на жена си и закрачи през водата към края на басейна. С ужас установи, че тя не диша.
— Какво да правя? — извика той отчаяно. — Лельо Поул, какво да правя?
Ала леля Поул я нямаше. Той положи Се’Недра на плочките край басейна. Тялото на Се’Недра не помръдваше, гърдите й не трепваха, лицето й бе с мъртвешки синьо-сив цвят.
— Помогнете ми! — изкрещя Гарион, хвана здраво мъничкото безжизнено тяло и го притисна към себе си.
Усети до гърдите си рязко импулсивно движение, подобно на удар на сърце. Вгледа се в неподвижното лице на съпругата си, търсейки отчаяно някакъв признак на живот. Но Се’Недра не помръдна, малкото й тяло остана отпуснато. Кралят отново я притисна към себе си.
Още веднъж усети внезапното движение, което приличаше на лек удар близо до сърцето му. Отново отдръпна Се’Недра от себе си. Очите му плуваха в сълзи, ала той продължи да търси с поглед източника на странното туптене. Блещукащата светлина на една от факлите, прикрепени с железни пръстени по мраморните стени на помещението, сякаш танцуваше върху лъскавата повърхност на сребърния амулет, завързан на врата й. Нима бе възможно… Кралят на Рива докосна амулета. Пръстите му внезапно изтръпнаха болезнено и той рязко отдръпна ръка. След това стисна медальона в юмрука си и почувства как металът тупти като сребърно сърце, биещо със слаб, непостоянен ритъм.
— Се’Недра! — извика рязко Гарион. — Събуди се! Моля те, не умирай, Се’Недра! — Ала не последва никакъв признак на живот, тялото на съпругата му остана отпуснато, безсилно. Все още стискайки сребърния амулет в ръка, кралят на Рива заплака. — Лельо Поул — ридаеше той съкрушено. — Какво да правя сега?
— Гарион? Ти ли си? — прозвуча гласът на леля Поул някъде от много далеч.
— Лельо Поул! — изплака той. — Помогни ми!
