Начинът, по който елиминира проблема с рода Вордю, беше безупречен.
Валгон си позволи лека усмивка.
— Сигурен съм, че негово императорско величество ще оцени доброто ви мнение за него, принц Келдар. — След това посланикът се обърна към Гарион. — Знам, че ваше величество има да обсъжда много неща със стария си приятел. Можем да оставим разрешаването на нашия проблем за друго, по-удобно време. — Валгон се поклони. — Ако ваше величество позволи, ще се оттегля.
— Разбира се, Валгон — отвърна Гарион. — Много ви благодаря.
Толнедранецът отново се поклони и безшумно напусна тронната зала.
Се’Недра пристъпи към трона и хвана нежно Силк за ръката:
— Надявам се нямаш нищо против, че те прекъсваме, Гарион — заговори тя. — Зная, че с Валгон сте водили особено приятен разговор.
Гарион направи гримаса и попита:
— Каква беше целта на цялата тази официалност? Искам да кажа, защо изредихте всички тези величествени титли?
Силк се засмя.
— Идеята бе на Се’Недра. Тя предположи, че ако впечатлиш Валгон с няколко десетки титли, ще можем да го накараме да си тръгне. Нещо важно ли прекъснахме?
Гарион го изгледа навъсено.
— Посланикът говореше за разтоварването на толнедранските търговски кораби. Мисля, че ако бе употребил думата „приоритети“ още веднъж, щях да скоча и да го удуша.
— О? — възкликна Се’Недра и отвори широко очи. — Дали пък да не го повикаме?
— Доколкото схващам, не го харесваш особено — предположи Силк.
— Той е от рода Хонет — отвърна Се’Недра и изпръхтя презрително. — Мразя хонетите.
— Да отидем някъде, където ще можем да поговорим спокойно — предложи Гарион и огледа официалната тронна зала.
— Както желае ваше величество — изрече Силк с тържествен поклон.
— О, я стига! — прекъсна го Гарион, слезе от кралския подиум и ги поведе към страничната врата.
Когато стигнаха в тихите, огрени от слънце кралски покои, Гарион въздъхна с облекчение, свали короната и смъкна от гърба си официалната мантия.
— Нямаш представа колко топло държи тази дреха — измърмори той и захвърли мантията върху едно кресло в ъгъла.
— Така ще я смачкаш, скъпи — напомни му Се’Недра, взе мантията и внимателно я окачи върху облегалката на един стол.
— Може би ще успея да ти намеря роба от малореански сатен в подходящ цвят и с втъкани сребърни нишки — каза Силк. — Ще изглежда много впечатляващо и въобще няма да ти тежи.
— Прекрасна идея — рече Гарион.
— И съм сигурен, че мога да ти я предложа на много привлекателна цена.
Гарион го изгледа сепнато и Силк се разсмя.
— Никога няма да се промениш, нали, Силк? — попита Се’Недра.
— Разбира се, че не — отвърна той и се отпусна без покана в едно кресло.
— Какво те води в Рива? — попита го Гарион и седна срещу приятеля си.
— Преди всичко привързаността ми към вас. Не съм ви виждал вече няколко години. — Дребничкият драснианец се огледа. — Да ви се намира нещо за пиене?
— Все ще измислим нещичко — засмя се Гарион.
— Имаме много хубаво вино — предложи му Се’Недра и се приближи до един тъмен полиран бюфет. — Опитваме се да държим Гарион далеч от обикновеното пиво.
Силк вдигна вежда.
— За нещастие кралят има особена склонност да пее, когато погълне няколко халби пиво — обясни кралицата. — В никакъв случай не бих искала да те подлагам на това изпитание.
— Добре де, стига — недоволно каза Гарион.
— Проблемът е не толкова в гласа му — продължи безмилостно Се’Недра. — По-скоро буди внимание начинът, по който той търси подходящите тонове и не ги намира.
— Имаш ли нещо против да прекратиш коментарите? — попита я Гарион.
Малката кралица се засмя звънко и напълни две сребърни чаши с червено като кръв толнедранско вино.
— Ти няма ли да ни правиш компания? — попита Силк.
Се’Недра сбърчи нослето си.
— Наследникът на риванския престол не проявява особено топло отношение към виното — отвърна тя и постави деликатно ръка върху големия си корем. — А може би точно обратното — много го харесва. Виното го кара да рита, а предпочитам да не изпотроши половината ми ребра.
— А, да — отвърна тактично Силк.
Се’Недра сложи чашите на масата.
— Сега, ако ме извините, господа, време е да посетя банята.
— Любимото й занимание — обясни Гарион. — Прекарва поне два часа всеки следобед в женската баня, макар че не е мръсна и няма никаква нужда от това.
Кралицата вдигна рамене.
— Водата отпуска гърба ми. От известно време нося доста тежест. — Тя още веднъж докосна корема си. — Струва ми се, че натежавам все повече с всеки ден.
— Радвам се, че жените раждат децата. Сигурен съм, че аз наистина не бих имал сили за това.
— Ти си едно противно дребно човече, Келдар — отвърна му дръзко малката кралица.
— Точно такъв съм, разбира се — усмихна се самодоволно принцът.
Се’Недра го изгледа смразяващо и отиде да потърси лейди Арел, която обикновено я придружаваше в баните.
— Тя просто цъфти — отбеляза Силк. — И не е толкова непоносима, колкото очаквах.
— Да беше я видял преди няколко месеца.
— Лошо ли беше положението?
— Просто не можеш да си представиш.
— Така става с всяка жена. Поне така са ми казвали.
— А ти къде се изгуби напоследък? — попита Гарион и се отпусна на стола. — До нас не достигаха много новини за теб.
— Бях в Малореа — отвърна Силк и отпи от виното си. — Търговията с кожи вече не представлява никакво предизвикателство за мен, затова оставих Ярблек да се занимава с нея. Сметнахме, че можем да натрупаме много пари от търговия с малореанска коприна, килими и необработени скъпоценни камъни. Затова дойдох тук да проуча как всъщност стои въпросът.
— В Малореа не е ли твърде опасно за западния търговец?
Силк сви рамене.
— Що се отнася до това, не е по-лошо, отколкото в Рак Госка или Тол Хонет. Прекарал съм целия си живот на опасни места, Гарион.
— Не би ли могъл просто да купуваш стоката в Яр Марак или Тул Зелик, когато разтоварят малореанските кораби?
— Цените на място, във вътрешността на Малореа, са много по-добри. Щом стоката премине през нови ръце, цената й се удвоява.
— В това има смисъл — отбеляза Гарион и погледна приятеля си. Изпитваше известна завист за свободата, с която дребничкият драснианец кръстосваше целия свят и отиваше, където си поиска. — Каква е днес Малореа в действителност? — попита кралят. — Чуваме разни истории, но ми се струва, че в по- голямата си част те са чисти измислици.
— Там сега е смутно време — отвърна сериозно Силк. — Кал Закат е далеч, съсредоточил е вниманието си върху войната с мургите. Гролимите се разбягаха на всички страни, щом чуха за смъртта на Торак. Малореанското общество винаги е било управлявано или от Мал Зет, или от Мал Яска — императора или
