— Не съвсем — измърмори Гарион. — Давенето не е сред любимите ми спортове.
Принцесата не обърна никакво внимание на последните му думи.
— Сега бездруго вече целият си мокър. Значи можеш да плуваш с мен.
Двамата плуваха заедно около четвърт час, след това излязоха от езерото треперещи, с посинели устни.
— Запали огън, Гарион — подкани го Се’Недра с тракащи от студ зъби.
— Не нося прахан — отвърна той. — Нямам и кремък.
— Тогава го направи по другия начин.
— Какъв друг начин? — попита неразбиращо младият крал.
— Знаеш какъв… — Тя направи особен жест с ръка.
— О, бях забравил.
— Побързай, Гарион. Замръзвам.
Той събра малко съчки и паднали клони, разчисти място върху мъха и съсредоточи волята си върху купчината дърва. Отначало се издигна съвсем тънка струйка дим, а след това се появиха езиците на ярък оранжев пламък. След няколко минути буен огън пращеше точно до покритата с мъх могилка. Върху нея седеше треперещата Се’Недра, свита на кълбо от студ.
— О, така е много по-добре — прошепна тя и протегна ръце към огъня. — Полезно е човек да има подръка спътник като вас, милорд.
— Благодаря ви, милейди. Милейди не би ли обмислила възможността да сложи две-три дрешки върху голото си тяло?
— Не и докато то не стане съвършено сухо. Дотогава няма да обмислям никакви възможности. Мразя да навличам сухи дрехи върху мократа си кожа.
— Тогава да се надяваме, че никой няма да мине оттука. Всъщност не сме облечени подходящо за компания, знаеш ли?
— Лишен си от всякаква оригиналност, Гарион.
— Сигурно си права — призна той.
— Защо не дойдеш при мен? — покани го малката кралица. — Тук е много по-топло.
Владетелят на Рива не можа да измисли нито една причина, която би могъл да изтъкне срещу предложението й, така че отиде при нея на топлия мъх.
— Виждаш ли? — рече тя и обви врата му с ръце. — Така не е ли много по-добре? — Се’Недра го целуна — истинска, пареща целувка, която накара дъха му да спре в гърлото. Сърцето му започна да бие лудо.
Когато Се’Недра най-сетне отпусна ръце и леко се отдръпна от него, Гарион огледа притеснено поляната. Едва доловимо движение недалеч от брега на езерото привлече погледа му. Той се изкашля смутено.
— Какво има? — попита го изящната кралица.
— Мисля, че онази пеперуда ни гледа — прошепна той и се изчерви.
— Нека си гледа — усмихна се тя, обви отново ръце около врата му и го целуна.
Тази година светът изглеждаше необикновено спокоен. Пролетта неусетно измина и над Морето на ветровете настъпи лято. Усилията на рода Вордю да се обособи в самостоятелно кралство завършиха с крах под яростните нападения на тежко въоръжените мимбратски „разбойници“. Отцепниците най-сетне сложиха оръжие и отправиха с истинско смирение молба до генерал Варана да бъдат приети отново в империята. Въпреки че не обичаха императорските бирници, всички те излязоха на улиците, за да приветстват победния ход на неговите легиони, завръщащи се в земите им.
Новините от Ктхол Мургос бяха съвсем откъслечни. В най-добрия случай те даваха съвсем бегъл поглед върху положението, но по всичко личеше, че военните действия в далечния юг са все така в пълна безизходица. Малореанците на Кал Закат държаха равнините, а мургите на Ургит се бяха окопали здраво в планините.
Периодичните сведения, които Гарион получаваше от драснианското разузнаване, показваха, че възродилият се култ към Мечката едва ли прави нещо повече от това да разпространява празните си приказки тук-там из провинцията.
Гарион се наслаждаваше на това затишие и тъй като в действителност нямаше належащи държавни дела, започна да спи до късно. Понякога лежеше в леглото, отпуснат в блажена дрямка, която продължаваше два-три часа след изгрев слънце.
Една такава сутрин, някъде около средата на лятото, кралят на Рива сънуваше един наистина прекрасен сън. Той и Се’Недра бяха в един хамбар във фермата на Фалдор и скачаха от голяма височина в купчина меко сено. Той бе разбуден твърде неочаквано — жена му без никакво предупреждение изхвърча от леглото и изтича в съседната стая, където започна да повръща мъчително и шумно.
— Се’Недра! — извика той и незабавно скочи от леглото и отиде при нея. — Какво правиш?
— Повръщам — отвърна тя и повдигна бледото си лице от легена.
— Зле ли ти е?
— Не — отвърна тя саркастично. — Правя го просто за удоволствие.
— Ще повикам някой от лекарите — извика Гарион и грабна халата си.
— Я остави това.
— Но ти си зле.
— Разбира се, че не се чувствам добре, но не ми трябва лекар.
— Глупости, Се’Недра. Щом ти е зле, значи имаш нужда от лекар.
— Би трябвало да се чувствам тъкмо така — каза му тя.
— Какво?
— Изобщо ли не се досещаш, Гарион? Вероятно през следващите няколко месеца ще ми става лошо всяка сутрин.
— Абсолютно нищо не разбирам, Се’Недра.
— Ти си невероятно недосетлив. На жените в моето състояние винаги им се повдига сутрин.
— Състояние ли? Какво състояние?
Малката кралица вдигна отчаян поглед към тавана.
— Гарион — изрече тя, подчертавайки театрално търпението си. — Помниш ли онзи малък проблем, който имахме миналата есен? Проблемът, който ни накара да повикаме лейди Поулгара.
— Ами… да.
— Много се радвам, че не си го забравил. Е, това затруднение вече не съществува.
Гарион я погледна и полека започна да схваща значението на думите й.
— Искаш да кажеш, че…
— Да, скъпи — отвърна му тя с бледа усмивка. — Ще станеш баща. А сега моля отново да ме извиниш. Струва ми се, че пак ще повърна.
13.
Не съвпадаха. Гарион усилено се опитваше да изтълкува смисъла на откъсите по друг начин, променяше значението им, ала, изглежда, не бе възможно да ги приведе в съответствие. С известна сигурност можеше да се твърди единствено, че и двата описват един и същ период, но приликата свършваше дотук. Пасажите просто се отдалечаваха и имаха съвсем противоположно значение. Навън беше ведра златна есен, а прашната библиотека изглеждаше някак мрачна, студена и неприветлива.
Гарион не смяташе, че принадлежи към съсловието на учените, затова подходи с известна неохота към задачата, която му бе поставил Белгарат. От една страна, го плашеше огромното количество документи, които трябваше да прочете, пък и тази тъмна малка стаичка с нейния мирис на древни пергаменти и подвързия от плесенясала кожа го потискаше. Ала той се бе занимавал с неприятни неща и преди. Въпреки че му бе малко неприятно, кралят на Рива усърдно прекарваше поне два часа на ден в библиотеката и се бореше със старинните книги и свитъци, често написани с труден за разчитане почерк. Това поне бе по- добро занимание, отколкото да чисти съдове в кухнята.
