Западните кралства. Това дало възможност на военните да упражняват пълен контрол над Малореа и подчинените и васални кралства.
Нестабилният мир между ангараките и мелцените се запазил в продължение на много векове. От време на време той бил нарушаван от неголеми военни конфликти, в които и двете страни избягвали да въвличат всичките си бойни сили. Двете нации установили практиката всяка да изпраща деца на свои видни граждани, които били възпитавани в семейства на лидери на другото кралство. Това довело до по-добро взаимно разбиране относно начина на живот в двете държави, както и до създаването на група младежи с космополитно възпитание, което в крайна сметка се превърнало в правило за управляващата класа на Малореанската империя.
Такъв младеж бил Калат, син на високопоставен ангаракски генерал. Отраснал в Мелцена, той се върнал в Мал Зет, където станал най-младият член на Генералния щаб в цялата история на тази държава. Завръщайки се в Мелцена, той се оженил за дъщерята на мелценския император и провъзгласил себе си за император след смъртта на своя тъст през 3830 година. След това, използвайки мелценската армия като заплаха, Калат обявил себе си за наследствен върховен главнокомандващ на ангараките.
Процесите на интеграция между Мелцена и ангараките протичали бурно. Но след време прословутото търпение на мелцените се наложило над бруталността на ангараките. За разлика от другите народи, мелцените били управлявани от бюрократична система. В крайна сметка тяхната бюрокрация се оказала много по-ефективна от военното управление на ангараките. Дотогава и титлата върховен главнокомандващ била забравена и владетелят на двете нации започнал да се нарича просто император на Малореа.
За изтънчените мелцени култът към бог Торак си останал повърхностно занимание. Те приели неговите външни форми, защото така им било изгодно, но гролимите никога не успели да постигнат жалкото подчинение пред бога-дракон, каквото проявявали ангараките.
След това, през 4850 година, Торак изведнъж се отърсил от вековното си уединение и се появил пред портите на Мал Зет. Носел желязната маска, за да прикрива обезобразеното си лице. Богът унищожил императора и обявил себе си за крал и бог и незабавно след това започнал да събира огромна армия, като желаел да смаже кралствата на Запада и да постави целия свят под свое господство.
Последвалата мобилизация оставила на практика цяла Малореа без здрави работоспособни мъже. Ангараките и карандите били изпратени по суша на север и прекосили най-северните части на Гар ог Надрак; от своя страна, даласианците и мелцените се придвижили към пристанищата, където се строели кораби да ги превозят през Морето на Изтока, като крайната цел на пътуването им била южен Ктхол Мургос. Малореанците от север се присъединили към надраките, тулите и северните мурги със заповед да нахлуят в кралствата Драсния и Алгария. Втората група малореанци се присъединили към южните мурги и получили нареждане да предприемат поход в северозападна посока. Планът на Торак бил да смаже съпротивата на Запада в клещите между двете армии.
Ала южните сили попаднали в страховита буря, която се разразила в Западно море в началото на пролетта на 4875 година. Ледените води унищожили всичките войници на Торак в най-страшния ураган, вилнял някога в тези географски ширини. Най-сетне вятърът утихнал, но зимата се задържала до самото начало на лятото. Все още не е създадена достатъчно убедителна теория, обясняваща тази буря, ала е очевидно, че произходът й не може да бъде обяснен с естествените природни стихии. Ала каквато и да била причината за нея, южната армия загинала. Малцината оцелели войници, които с нечовешки усилия успели да се върнат на изток, разказвали ужасяващи неща, на които е трудно да повярва човек.
Северните военни сили на Торак също били сполетени от множество бедствия, ала в крайна сметка успели да обсадят град Воу Мимбре, където били разбити напълно от обединените армии на Запада. Торак бил покосен от мощта на Ктраг Яска (там наричали скъпоценния камък Кълбото на Алдур). Богът-дракон останал да лежи в кома, продължила няколко столетия, макар че тялото му било спасено и отнесено в тайно скривалище от неговия ученик Зедар.
През годините, последвали тези катастрофи, малореанското общество отново започнало да се разцепва и придобило своята структура от миналото. То се разделило на отделните области — Мелцен, Каранда, Даласия и земите на ангараките. Императорската институция била спасена след възкачването на трона на император Корзет.
Корзет бил едва на четиринадесет години, когато наследил трона от възрастния си баща. Подведени от младостта му, отделни области от империята започнали да обявяват независимост от короната. Корзет действал с изключителна решимост и потушил разцеплението. Остатъка от живота си прекарал на гърба на коня, предизвиквайки едни от най-страшните кръвопролития в историята, но след смъртта си оставил на своите наследници единна и силна Малореа. След това потомците на Корзет разполагали с пълна и неограничавана от нищо власт над империята, която управлявали от Мал Зет.
Това положение останало непроменено до възкачването на трона на император Закат. Известно време той създавал илюзията, че ще бъде просветен владетел, но скоро започнали да се появяват признаци на раздор.
По това време мургите били управлявани от Таур Ургас, без съмнение луд и безкрайно амбициозен човек. Той организирал заговор срещу младия император. Никой досега не е открил със сигурност точно в какво се състоял тайният му план, но Закат открил, че Таур Ургас стои зад всичко, и се заклел да му отмъсти. Тази разпра довела до страшна война, в която Закат тръгнал на поход, за да унищожи изцяло полуделия владетел.
Тъкмо в разгара на междуособиците Западът нанесъл своя удар.
Кралете на Запада изпратили свои армии срещу Изтока, а междувременно Белгарион — младият върховен повелител на Запада, потомък на вълшебника Белгарат — поел пешком през северните земи и по големия маршрут по суша на север, навлизайки в Малореа. Той бил придружен от Белгарат и един драснианец. Белгарион носел древния меч на Рива, на чиято дръжка бил поставен Ктраг Яска — или така нареченото Кълбо на Алдур. Целта му била да убие Торак: това било предсказано в някакво пророчество, широко известно на Запад.
Богът-дракон се събудил, за да се изправи срещу човека, предизвикал го на бой. Но Белгарион победил Торак и го убил, вследствие на което жреческото съсловие на Малореа изпаднало в състояние на хаос и пълно объркване.
ПЪРВА ЧАСТ
РАК ХАГА
1.
Първият сняг се трупаше тих и бял върху палубата на кораба; никакъв полъх на вятъра не се чувстваше във въздуха. Снежинките, големи и влажни, полека покриваха такелажа и реите и превръщаха пропитите с катран въжета в дебели бели гирлянди. Морето беше черно, плътните талази на вълните се надигаха и спускаха, без да издават никакъв звук. От кърмата долиташе плавният, бавен ритъм на приглушени удари на барабан, които отмерваха такта на малореанските гребци. Спускащите се беззвучно снежинки кацаха върху раменете на моряците, в гънките на алените им пелерини, а корабът напредваше с постоянна скорост в снежната утрин. Дъхът на гребците се издигаше в хладния влажен въздух.
Гарион и Силк стояха до парапета, загърнали се плътно в пелерините си и вперили мрачни погледи сред падащия сняг.
— Честит първи сняг — отбеляза драснианецът и с отвращение отърси натрупалия се върху раменете му сняг.
Гарион само изсумтя кисело.
— Днес май не си в особено ведро настроение.
— И защо да бъда, Силк? — Гарион продължи да се взира недоволно в черно-бялата утрин.
Вълшебникът Белгарат излезе от каютата до щурвала, примижа срещу летящите снежинки и сложи качулката на дебелото си наметало. След това тръгна по хлъзгавата палуба и се присъедини към тях.
Силк хвърли поглед към малореанския войник с червена пелерина, който се бе приближил към тях, опитвайки се да не привлича вниманието им. Сега той стоеше на няколко метра зад стария вълшебник и се преструваме, че съвсем случайно се мотае наоколо.
— Виждам, че генерал Атеска все още е загрижен за теб — подхвърли Силк и посочи мъжа с червената
