пелерина. Въпросният генерал беше следил упорито всяка стъпка на Белгарат от мига, когато вълшебникът бе отплувал от пристанището на Рак Веркат.
Белгарат хвърли бърз, изпълнен с отвращение поглед към човека с алената униформа.
— Пълна глупост — беше краткият му коментар. — Какво си мисли той — че отивам незнайно къде?
— Знаеш ли — подхвана Гарион. — Наистина бихме могли да отидем донякъде. Разполагаме с кораб, нали? А корабът плава в посоката, в която го насочиш. Бихме могли да стигнем със същата лекота до Малореа вместо до Хага.
— Интересно хрумване, Белгарат — съгласи се Силк.
— Ние сме четирима, дядо — изтъкна Гарион. — Ти, аз, леля Поул и Дурник. Сигурен съм, че няма да ни е никак трудно да превземем този кораб. След това бихме могли да променим курса му и ще сме изминали половината разстояние до Малореа преди Кал Закат да разбере, че въобще нямаме намерение да стигнем до Рак Хага. — Колкото повече Гарион мислеше за този план, толкова по-силна ставаше възбудата му. — След това можем да отплуваме на север по крайбрежието на Малореа. Ще хвърлим котва в някое заливче или в тесен проток между два острова далеч край брега на Камат. Оттам има само около седмица път до Ашаба. Възможно е да стигнем там дори преди Зандрамас да е успяла да го стори. — По устните му плъзна мрачна усмивка. — Ще ми се да я чакам, когато се появи.
— Този план наистина разкрива пред нас определени възможности, Белгарат — намеси се Силк. — Би ли се съгласил да го организираш?
Белгарат почеса замислено брадата си и примижа към прелитащите наоколо снежинки.
— Възможно е — призна той и погледна Гарион. — Но според теб какво ще правим с тези малореански войници и с екипажа на кораба, щом се доберем до Камат? Нали не възнамеряваш да потопим кораба и да ги издавим до един, както постъпва Зандрамас, след като използва някого и повече няма нужда от него?
— Не, разбира се!
— Радвам се да чуя тези думи — но как ще им попречиш да изтичат до най-близкия гарнизон веднага щом ги оставим на сушата? Не зная ти как мислиш, но лично аз никак не одобрявам идеята цял полк да ме преследва по петите.
— Не бях помислял за подобна възможност — призна Гарион.
— Така си и знаех. Обикновено е най-добре да обмислиш от всички страни всяко хрумване, преди да се втурнеш да го осъществиш. По-късно това спестява необходимостта от множество намеси за закърпване на положението.
— Разбрах те — рече Гарион.
— Зная, че си нетърпелив, Гарион, но нетърпението е лош заместител на добре обмисления план.
— Имаш ли нещо напротив да млъкнеш, дядо? — попита Гарион ледено.
— Освен това може би просто трябва да отидем в Рак Хага, за да се срещнем с Кал Закат. В противен случай защо Кайрадис ни предаде на малореанците, щом положи толкова усилия Книгата на вековете да попадне в ръцете ми? Нещо друго става пред очите ни и никак не съм сигурен дали трябва да объркваме нещата преди да научим малко повече.
Вратата на каютата се отвори и през нея излезе генерал Атеска, командирът на малореанските сили, окупирали остров Веркат. От момента, когато бяха предадени в ръцете му, той се бе държал любезно и изключително коректно. Освен това беше проявил изключителна твърдост в намерението си да ги предаде лично на Кал Закат в Рак Хага. Генералът беше висок слаб мъж, облечен в алена униформа, украсена с множество ордени и медали. Движеше се с отсечена, излъчваща достойнство походка, ала носът му, чупен на няколко пъти В миналото, му придаваше вид по-скоро на уличен скандалджия, отколкото на генерал от армията на императора. Военният се приближи по покритата с мокър сняг палуба.
— Добро утро, господа — поздрави ги той. — Надявам се, че сте се наспали добре през нощта?
— Поносимо — отвърна му Силк.
— Изглежда, че вали доста силно — отбеляза генералът, огледа се и прие вид на човек, който просто си бъбри с познати, за да прояви любезност.
— Да, забелязахме — отговори Силк. — Според вас колко време ще ни бъде необходимо, за да стигнем до Рак Хага?
— Още два часа, докато се доберем до брега, ваше височество. След това два дни езда, за да стигнем града.
Силк кимна.
— Имате ли някаква представа защо вашият император желае да ни види?
— Не е споменавал нищо по този въпрос — отговори кратко Атеска. — Пък и не сметнах, че е добра идея да го попитам. Просто ми се нареди да ви арестувам и да ви заведа при него в Рак Хага. Към всички вас ще проявяват изключително уважение и любезност, докато разбира се, не се опитате да избягате. Ако обаче направите опит да го сторите, Негово императорско величество ме инструктира да проявя по-голяма твърдост към вас. — Тонът, с който генералът произнесе тези думи, беше неутрален, а лицето му остана безизразно. — Надявам се, че ще ме извините, господа — добави той. — Редица други въпроси ми налагат да им отделя вниманието си. — Военният направи отсечен поклон, обърна се кръгом и ги остави сами.
— Този човек е истинска златна мина за информация, нали? — отбеляза сухо Силк. — Повечето мелцени обичат да разпространяват клюки, но когато им е поверена някаква тайна, човек буквално трябва да измъква всяка дума от устите им с ченгел.
— Той мелцен ли е? — възкликна Гарион. — Не знаех.
Силк кимна утвърдително.
— Атеска е мелценско име. Кал Закат има странни идеи за талантливите представители на аристокрацията. Ангаракските офицери никак не харесват това негово увлечение, но едва ли биха могли да направят нещо по този въпрос — ако, разбира се, искат да запазят главите на раменете си.
Всъщност Гарион не проявяваше никакво любопитство за сложните дворцови игри и интриги в политиката на Малореа, затова не зададе никакви въпроси на тази тема, а предпочете да се върне на темата, която бяха обсъждали преди малко.
— Не ми е съвсем ясно какво искаш да кажеш, дядо — рече той. — Имам предвид мисълта ти за отиването до Рак Хага.
— Кайрадис вярва, че й предстои да направи някакъв избор — отвърна възрастният мъж. — Ала преди да го стори, трябва да бъдат изпълнени определени условия. Подозирам, че срещата ти с Кал Закат е тъкмо едно от тях.
— Но ти не й вярваш наистина, нали?
— Виждал съм и по-странни неща през живота си, а освен това винаги проявявам особено внимание към думите, изречени от пророците от Кел.
— Но в Мринския сборник не видях нито ред, описващ подобна среща.
— Нито пък аз. Но на света има много повече неща от сборници. Никога не забравяй, че Кайрадис изрича своите пророчества, четейки от скрижалите на двете страни, и ако пророчествата им имат еднаква сила, то те съдържат истина в еднаква степен. Освен това Кайрадис сигурно използва и други предсказания, чието съществуване е известно единствено на прорицателите. Във всеки случай независимо от това какъв е произходът на предварителните условия, сигурен съм, че тя няма да ни позволи да стигнем до онова „място, което вече не съществува“, ако не сме изпълнили всяко едно от тях и тя не ги е зачертала от своя списък.
— Няма да ни позволи? — попита Силк, наблягайки на „позволи“.
— Не подценявай Кайрадис, Силк — предупреди го Белгарат. — Тя е приемник на цялата мощ, която притежават далите. Това означава, че по всяка вероятност може да върши неща, каквито ние въобще не бихме могли да си представим. Въпреки това нека пристъпим към нещата по практичен начин. Когато тръгнахме, Зандрамас имаше преднина от половин година, затова планирахме изключително продължително и тежко преследване през Ктхол Мургос — но непрекъснато се явяваше нещо, прекъсващо напредъка ни.
— Разкажи ни повече за това — прекъсна го язвително Силк.
— Не е ли странно, че въпреки тези прекъсвания пристигнахме в източната част на континента далеч преди планирането време и съкратихме преднината на Зандрамас до няколко седмици?
