— Не.
— Тогава да тръгваме към езерото!
По заник подминаха доста голям град, разположен на около четвърт миля от пътя. Жителите му бяха излезли извън оградата от колове, заобикаляща постройките. Бяха запалили огромен огън, недалеч от него се издигаше груб дървен олтар, върху който бяха, наредени човешки черепи. Поразително слаб човек с няколко пера в косата и зловещи рисунки по лицето и тялото стоеше пред олтара и изричаше гръмогласно някакви заклинания, протегнал умолително ръце към небето.
— Какво прави? — попита Се’Недра.
— Опитва се да призове демон, на когото хората от града могат да се молят — обясни и спокойно Ерионд.
— Гарион! — извика тя уплашено — Не трябва ли да бягаме?
— Няма да успее да призове чудовището — успокои я Ерионд. — Демонът вече няма да дойде при него. Нахаз ги е предупредил да не го правят.
Жрецът изрече заклинанието и въпреки голямото разстояние, което ги разделяше, Гарион видя страха, изписан по лицето му. Сред тълпата се разнесе гневен ропот.
— Хората започнаха да губят търпение — отбеляза Силк. — Ако не призове демона при следващия си опит, хич не ми се ще да съм на негово място.
Човекът със зловещите рисунки по лицето отново започна да повтаря думите на заклинанието, буквално крещейки към небесата. Като свърши, застина в тревожна, изпълнена с очакване поза.
Нищо не се случи.
От гърлата на насъбралото се множество изригна ураган от проклятия и заслепената тълпа се втурна напред. Хората сграбчиха гърчещия се магьосник и разбиха дървения олтар. След това, изпаднали в груб, истеричен кикот, приковаха ръцете и краката му с дълги пирони към една от гредите от олтара и го хвърлиха на кладата.
— Да се махаме оттук! — извика Белгарат. — Тълпата полудява, щом опита вкуса на кръвта. — Старият вълшебник се понесе в галоп, повеждайки колоната напред.
Лагеруваха в гъсталак от върби на брега на малко поточе, прикривайки доколкото беше възможно светлината от огъня.
Утрото на следващия ден беше мъгливо и приятелите продължиха внимателно напред. Всички бяха нащрек.
— Колко път има до езерото? — попита Белгарат веднага щом първите лъчи на слънцето прорязаха мъглата.
— Трудно ми е да отговоря точно — рече Силк и се огледа в мъглата. — Поне няколко левги.
— В такъв случай да побързаме! Може да се наложи да търсим кораб, а това сигурно ще ни отнеме доста време.
Пришпориха конете си и продължиха напред. Пътят започна да се спуска плавно надолу.
— Значи езерото е малко по-близо, отколкото предполагах — извика Силк. — Тази част от пътя ми е позната. Ще стигнем до брега след около час.
По пътя често срещаха каранди, облечени в кафяви кожени дрехи. Погледите им бяха подозрителни, дори враждебни, но при вида на Гарион, който носеше ризница и шлем и стискаше меч, непознатите се отдръпваха и правеха път на групата.
Скоро мъглата се вдигна. Когато се изкачиха на билото на невисок хълм, Гарион спря коня си. Пред очите му се разкри огромно водно пространство, което блещукаше под лъчите на утринното слънце. Езерото Каранда наистина приличаше на море, ала във въздуха липсваше миризмата на сол, характерна за океана.
— Голямо е, нали? — рече Силк, спря коня си до Кретиен и посочи едно рибарско селце на около миля встрани по брега. Там имаше кей, а до него няколко доста големи корабчета. — От това място обикновено наемах кораб, когато преди години исках да прекося езерото.
— Значи и тук си въртял търговия, така ли?
— Разбира се! В планинската верига Замад има златни мини, а в гората — голямо находище на скъпоценни камъни.
— Колко са големи тези корабчета?
— Достатъчно, за да ни поберат. Е, ще ни бъде малко тесничко. Но времето е хубаво и позволява безпрепятствено пътуване дори ако корабът е малко претоварен. — Силк изведнъж се намръщи. — Какво правят пък тези?
Гарион погледна надолу по склона и видя тълпа хора, които се движеха бавно към брега на езерото. Дрехите на повечето бяха направени от кожи в червен и кафяв цвят, макар че мнозина носеха наметала, боядисани в сиво и бледосиньо. Броят на непознатите нарастваше непрекъснато, зад хълма прииждаха още, от селото излязоха други хора да ги посрещнат.
— Белгарат! — извика дребничкият драснианец — Мисля, че отново сме изправени пред сериозен проблем.
Белгарат подкара коня си в тръс, дойде до върха на възвишението и огледа многолюдната тълпа пред селцето.
— Трябва да слезем до селото и да наемем кораб — каза Силк. — Достатъчно добре сме въоръжени, можем да сплашим шепа селяни, но сега долу има около триста души. Това вече налага да се потрудим значително по-сериозно, за да ги прогоним някъде.
— Да не би да има панаир? — попита възрастният мъж.
— Още не е дошъл сезонът на панаирите — отвърна Силк и поклати глава. — Освен това тези хора долу не са дошли с каруци, нали виждаш. — Силк скочи от седлото, отиде до товарните коне и след малко се върна, облечен в червеникаво палто от зле ощавена кожа и с голяма кожена шапка. После се наведе, омота около прасците си някакви дрипи и ги завърза с ремъци.
— Е, как изглеждам?
— Окаяно — отговори му Гарион.
— Целта ми е точно такава. Сега дрипите са на мода в Каранда — пошегува се Силк и отново се качи на коня.
— Откъде намери тези дрехи? — попита Белгарат, без да скрива любопитството си.
— Съблякох един от труповете при храма — призна драснианецът и повдигна рамене. — Такъв съм си. Обичам да имам по някоя маскировка подръка. Отивам да видя какво става долу. — След това заби пети в хълбоците на коня и се отправи в галоп към тълпата.
— Хайде да се скрием — предложи Белгарат. — Не искам да привличаме вниманието им.
Слязоха от билото на хълма в една долчинка, където можеха да се скрият от любопитни погледи и зачакаха. Гарион се изкачи пешком на билото, легна сред високата трева и впери поглед към многолюдното човешко множество.
След около половин час Силк се върна и изръмжа:
— Религия! Чудя се какъв ли би бил светът без нея! Тази тълпа долу е дошла, за да види как един могъщ магьосник ще призове някакъв демон. Магьосникът е заявил, че ще го стори със сигурност — въпреки скорошния неуспех на много други негови събратя. Дори намеква, че е способен да призове самия Нахаз. Тези хора най-вероятно ще стоят там цял ден.
— И сега какво? — попита Сади.
Белгарат се отдалечи на известно разстояние и се замисли, като поглеждаше често към небето. Когато се върна при приятелите си, личеше, че е наумил нещо.
— Ще ни трябват още такива дрехи — заяви вълшебникът и посочи маскировката на Силк.
— Няма нищо по-просто от това. Непрекъснато прииждат закъснели за представлението люде. Никак няма да ме затрудни да издебна няколко от тях. Какъв е планът ти?
— Аз, ти и Гарион слизаме долу.
— Хитър план, но каква точно е целта му?
— Не знам кой е магьосникът, но във всеки случай е обещал, че със сигурност ще призове Нахаз. Нахаз пък е с Урвон и никак не е вероятно да се появи. От това, което видяхме в селото, е ясно, че да не успееш
