гролим на кея.
— Защо питаш мен? — отвърна му той, притеснен от това „откраднем“.
— Защото ти и Дурник ще я управлявате. Аз въобще нищо не разбирам от лодки и кораби.
Гарион заоглежда вързаните лодки и гемии.
— Какво ще кажеш за ей тази? — попита дребният драснианец и посочи една доста широка гемия с чифт очи, нарисувани от двете страни на носа.
— Бордовете не са достатъчно високи — отговори Гарион. — Конете са много тежки, ватерлинията доста ще се вдигне.
— Ти ги разбираш тези работи — рече Силк и повдигна рамене. — Приказките ти звучат също тъй убедително като тези на Барак или Грелдик. — Изведнъж драснианецът се ухили. — Да знаеш, досега не съм крал нищо толкова голямо, затова го приемам като истинско предизвикателство.
— Не ми е приятно, че използваш думата „кражба“. Не можеш ли да кажеш, че просто я взимаме на заем?
— Да не би да възнамеряваш да я докараш обратно тук, след като си свършим работата?
— Не.
— В такъв случай „кражба“ си е напълно подходяща дума. Ти си експертът по корабоплаване, но аз съм истинско светило в областта на обирите.
— Хайде да се качим на ей онази и да я разгледаме по-подробно! — предложи Гарион и посочи една гемия, боядисана в отвратителен зелен цвят.
— Прилича на вана за къпане.
— Не ни трябва състезателна лодка — рече Гарион и скочи на палубата на гемията. — Достатъчно е широка за конете, бордовете са достатъчно високи, за да не потъне под тежестта на товара. Малко е груба, наистина — отбеляза той, след като огледа такелажа — но двамата с Дурник сигурно ще се справим.
— Провери да не би да тече — подхвърли Силк. — Никой не би боядисал гемията си така, ако тя не тече като решето.
Гарион слезе в трюма и провери корпуса. Когато се върна на барда, вече беше взел решение.
— Вземаме я.
— Думата, която трябва да използваш, Гарион, е „откраднем“.
— Добре — въздъхна кралят на Рива. — Ще я откраднем, щом това те прави щастлив.
— Просто се опитвам да бъда точен.
— Хайде да довлечем онзи гролим тук — каза Гарион. — Ще го вържем. Не мисля, че скоро ще се съвземе, на пък, от друга страна, защо да рискуваме.
— Много силно ли го удари?
— Доста. Не зная защо, но той много ме дразнеше. — Запътиха се към мястото, където лежеше гролимът, и Силк рече:
— С всеки изминал ден започваш да приличаш все повече на Белгарат. Правиш повече бели, щом някой те дразни, отколкото всеки друг човек, обзет от неудържим гняв.
Гарион вдигна рамене и преобърна с крак изгубилия съзнание гролим. После го хвана за глезена и рече:
— Хващай го за другия крак!
Отново тръгнаха към гемията, влачейки отпуснатото тяло на пленника си. Бръснатата му глава отскачаше като топка от гредите на кея. Щом стигнаха до гемията, Гарион го хвана за ръцете, Силк за краката, залюляха го и го прехвърлиха през борда като чувал с картофи. Гарион също скочи в гемията и завърза краката и ръцете на гролима.
— Белгарат и останалите идват — обади се Силк.
— Чудесно! Дръж, хвани другия край на дъската — рече Гарион и му подаде тежкото приспособление, по което приятелите щяха да се качат на борда. Дребничкият драснианец улови другия край на дъската, издърпа го и го нагласи на кея.
— Намерихте ли нещо? — попита той другарите си, когато дойдоха достатъчно близо до гемията.
— Да, много неща — отвърна Дурник. — Една от тези сгради е склад. Беше пълна до тавана с храна.
— Това е прекрасно. Хич не ми се пътува с ограничени запаси и полупразни чинии на обед.
Белгарат огледа гемията.
— Тази гемия нищо не струва, Гарион — порица го старият вълшебник. — Тъй и тъй я крадем, не можа ли да избереш някоя по-хубава?
— Видя ли! — обади се Силк — Нали ти казах, че съм избрал най-точната дума.
— Външният вид не е важен, дядо — изтъкна Гарион. — Бездруго не смятам да я задържа. Просто е достатъчно голяма за конете, освен това лесно се управлява — Дурник и аз ще се справим с нея. Ако не ти харесва, върви си открадни някоя друга.
— Много сме кисели днес, а? — рече старият мъж. — Какво направихте с гролима?
— Лежи до спасителната лодка.
— Дойде ли вече в съзнание?
— Не, не очаквам скоро да се съвземе. Ударих го доста силно. Ще се качваш ли, или ще отскочиш да си откраднеш друга лодка?
— Не бъди груб, скъпи — смъмри го Поулгара.
— Идвам на борда, Гарион. Щом си избрал тази, нека бъде твоето — съгласи се дядо му.
Измина доста време, докато натоварят конете, после всички се заеха да вдигат четириъгълните платна. Когато приключиха и с тази задача, Гарион реши, че всичко е както трябва, и застана зад кормилото.
— Добре — рече той. — Отвържете въжетата. Тот, вземи тази кука и ни отблъсни.
Гигантът кимна, взе куката и отблъсна гемията от кея. Носът се отлепи от дебелите дървени греди, платната хванаха вятъра и се издуха.
— С какво си го ударил този, Гарион? — попита раздразнено Белгарат и коленичи до гролима.
— С юмрук — отвърна кралят на Рива.
— Следващия път пробвай с тояга или с брадва. Едва не си го убил.
— Иска ли още някой да подаде оплакване? — попита високо Гарион. — Хайде, говорете! Давайте!
Всички се взряха смаяно в краля на Рива.
— Добре, да забравим това, което току-що казах! — предаде се накрая Гарион и огледа с присвити очи въжетата и мачтата. Платната се издуха още повече, гемията набра скорост и се отправи навътре в езерото.
— Поул — повика Белгарат дъщеря си, — я ела да ми помогнеш с този гролим. Въобще не помръдва, а искам да го разпитам.
— Добре, татко — отвърна вълшебницата, приближи се и коленичи до пленника. После сложи ръце на слепоочията му, съсредоточи се и Гарион долови тласъка на волята й.
След миг гролимът простена.
— Сади — рече замислено Поулгара, — имаш ли нефара в червената си кутия?
— Да — каза евнухът. — Тъкмо смятах сам да предложа точно това — Сади клекна до тях и отвори кутията.
— Ще използваме едно специално вещество, татко — обясни вълшебницата. — То принуждава човек да говори истината.
— Защо не го правиш по традиционния начин?
— Този човек е гролим и умът му сигурно е твърде силен. Най-вероятно ще го победя, но ще отнеме много време и усилия. Отварата ще даде същите резултати, само че много по-лесно.
— Както кажеш, Поул — съгласи се Белгарат.
Сади извади от кутията си стъкленица, пълна с гъста зеленикава течност, отвори я и след това запуши носа на гролима, все още недошлият напълно на себе си човек бе принуден да отвори уста, за да може да диша, и евнухът внимателно наведе стъкленицата и капна три капки върху езика му.
— Бих ви препоръчал да не го будите веднага, лейди Поулгара — рече Сади, като разгледа внимателно лицето на гролима. — Нека дадем време на лекарството да си свърши работата. — След това грижливо запуши стъкленицата и я прибра.
