много благородни семейства в Мелцена, Калат бил обявен за император на империята Мелцена през 3830; скоро възраженията на благородниците били брутално потушени от военните отряди на Калат. Данера дала живот на седем здрави деца; така било сигурно, че династията на Калат ще продължи във времето.
През следващата година Калат отпътувал в Мал Зет, предвождайки мелценската армия, която разположил по границите на Делчин. В Мал Зет той отправил ултиматум до Генералния щаб. Силите му се състояли от армията в ръководената от него област Ракут, както и от армиите на източните княжества в Каранда, чиито губернатори от ангаракски произход дали тържествен обет да се подчиняват на заповедите му. Заедно с армията, разположена по границата на Делчин, Калат съсредоточил в свои ръце огромна мощ. Повелята на Калат била да бъде назначен за Върховен главнокомандващ на армиите на ангараките. Такова нещо вече се било случвало в историята на страната — в миналото някакъв генерал бил назначен на този пост, макар че обичайната практика била Генералният щаб да ръководи съвместно военните дела на държавата. Ала желанието на Калат довело до появата на нов момент в цялостната картина. Неговата императорска титла била наследствена; освен това Калат настоял постът Върховен главнокомандващ също да бъде наследяван от неговите потомци. Доведени до безпомощно състояние, генералите приели условията му. Така Калат станал върховен господар на континента — император на Мелцена и върховен главнокомандващ на ангараките.
Интеграцията на мелцените и ангараките протекла бурно, ала в крайна сметка търпението на мелцените се наложило над бруталността на ангараките, защото с течение на годините станало ясно, че мелценската бюрокрация била несъизмеримо далеч по-ефективна от военното управление на ангараките. Първоначално бюрокрацията се заела с такива светски проблеми като паричната единица и различните мерки и теглилки. Оттук до създаването на континентално Бюро на пътната система оставала съвсем малка крачка. След неколкостотин години бюрокрацията управлявала буквално всички отделни страни на живота в целия континент. Както винаги нейните представители привличали талантливите мъже и жени от всички кътчета на Малореа без оглед на тяхната националност; скоро административни отдели, в които работели мелцени, каранди, даласианци и ангараки, се превърнали в съвсем обичайно явление. До 4400 година превъзходството на бюрокрацията било пълно и неоспоримо. Междувременно все по-малко хора използвали титлата Върховен главнокомандващ, може би защото представителите на бюрокрацията предавали всякаква информация „на императора“. Очевидно няма точно определена дата, когато императорът на Мелцена станал и император на Малореа; подобна употреба на титлата не е получавала официално одобрение чак до завършилата с истинско бедствие авантюра на запад, която приключила с битката във Воу Мимбре.
Приемането на Торак за върховен бог от мелцените е най-меко казано съвсем повърхностно. Те приели прагматично единствено формите на религиозния култ на ангараките, защото това било политически целесъобразно, ала жреците гролими така и не успели да внушат у мелцените жалкото покорство, което било характерна черта на ангараките.
През 4850 година Торак излязъл от продължилото цели хилядолетия уединение в град Ашаба. Малореа била разтърсена надлъж и шир, когато живият бог, скрил обезобразеното си лице зад бляскава стоманена маска, се появил пред портите на Мал Зет. Императорът бил отхвърлен с върховно презрение и Торак взел властта в свои ръце, приемайки титлата „Кал“ — крал и бог. Вестоносци били изпратени в Ктхол Мургос, Мишрак ак Тул и Гар ог Надрак, а след това, през 4852 година, в Мал Зет бил свикан военен съвет. Даласианците, карандите и мелцените били изумени от вида на фигурата, която дотогава възприемали като герой от някакъв древен мит. Ужасът им се увеличил многократно поради присъствието на учениците на Торак.
Торак бил бог и отварял уста единствено за да произнесе команди. Ала неговите ученици — Ктучик, Зедар и Урвон — били човешки същества, които наблюдавали внимателно всичко, без да крият студеното си презрение. Те веднага забелязали, че малореанското общество е придобило почти изцяло светски характер, и незабавно взели мерки да променят създалото се положение. Над Малореа било установено управление на терор. Гролимите плъзнали навсякъде; за тях светският дух бил истинска ерес. Почти забравената практика на жертвоприношения била повсеместно възстановена с фанатичен плам; скоро в цяла Малореа не останало нито едно село без олтар и воняща жертвена клада. Учениците на Торак заличили с един удар плодовете от хилядолетия бюрократично и военно управление, установявайки абсолютната власт на Гролимите. Всички аспекти на живота в Малореа били подчинени безпрекословно на волята на Торак.
Мобилизацията на Малореа в подготовката за войната със Запада буквално обезлюдила целия континент, а катастрофата във Воу Мимбре унищожила цяло поколение човешки същества. Катастрофалният военен поход, както и смъртта на Торак от ръката на риванския крал, изцяло сломили духа на Малореа. Треперещият от старост император отново излязъл на сцената, опитвайки се да възстанови разбитата бюрократична система. Усилията на гролимите да запазят контрол над положението предизвикали всеобщата омраза на хората. Без Торак жреците не разполагали с истинска власт. Повечето от синовете на императора загинали в битката при Воу Мимбре, ала едно даровито седемгодишно момче оцеляло — синът, който се родил, когато бащата вече бил на преклонна възраст. Императорът прекарал последните няколко години от живота си, обучавайки и подготвяйки своя син за задачата да управлява страната. Когато старостта отнела уменията на императора, синът му Корзет — тогава четиринадесетгодишен, брутално отнел властта и се възкачил на императорския трон.
След войната малореанското общество се разпаднало на съставните си части: Мелцена, Каранда, Даласия и Стара Малореа. Зародило се дори движение, целящо по-нататъшно разделение на империята на праисторическите кралства, които съществували преди идването на ангараките. Това движение било особено силно в княжество Гандахар, разположено в южната част на Мелцена, в Замад и Воресебо в Каранда, както и в Перивор — един от Даласианските протекторати. Подмамени от младостта на Корзет, тези области побързали да обявят независимост от императорския трон в Мал Зет; други княжества също подсказали, че възнамеряват да предприемат подобни стъпки. Корзет се намесил незабавно, за да потуши вълната на това открито неподчинение. Момчето император прекарало остатъка на живота си, яхнало боен кон в може би най-кървавия период от историята на човечеството; ала когато кръвопролитията най-сетне престанали, Корзет оставил на своя наследник Малореа, която отново била обединена.
Потомците на Корзет установили нов тип управление. Преди катастрофалната война императорът често играел ролята на марионетка, а властта била съсредоточена предимно в ръцете на бюрокрацията. Ала сега императорският трон съсредоточил в ръцете си абсолютна власт. Центърът на силата се изместил от град Мелцен в Мал Зет в отговор на военната ориентация на Корзет и неговите потомци. Както обичайно се случва, когато властта е съсредоточена в ръцете на един върховен владетел, интригите станали повсеместно явление. Заговори и конспирации били организирани буквално всеки ден, различните придворни с висок ранг правели и невъзможното да очернят противниците си и да спечелят благосклонността на императора. Наследниците на Корзет предпочели да поощрят тези интриги, вместо да ги ограничат или спрат. Те разбирали, че хората, разяждани от взаимно недоверие, никога няма да представляват достатъчно опасно предизвикателство за императорския трон.
Сегашният император Закат се възкачил на престола, когато навършил осемнадесет години. Интелигентен, чувствителен и способен, той отначало давал големи надежди, че ще бъде просветен владетел, ала преживял дълбока лична трагедия, която го отклонила от поетия курс и го превърнала в човек, от когото се страхува половината свят. Сега той е обладан от маниакална жажда за власт; през последните две десетилетия мисълта да се превърне във върховен господар на всички ангараки е обсебила изцяло съзнанието му. Само времето ще покаже дали Закат ще успее да наложи властта си над западните ангаракски кралства. Ако успее да го стори, историята на целия свят ще бъде променена рязко.
ПЪРВА ЧАСТ
МЕЛЦЕНА
1.
Нейно величество кралица Порен стоеше до прозореца в украсената с розови завеси всекидневна в палата в столицата Боктор и наблюдаваше своя син Кева и Унрак, сина на Барак от Трелхайм — двете момчета си играеха в градината, окъпана от слънчевата светлина на утрото. Бяха на такава възраст, когато просто бе възможно да видиш как израстват пред собствените ти очи. Гласовете им се колебаеха несигурно между момчешкото сопрано и мъжкия баритон. Порен въздъхна и приглади черната си рокля — след смъртта
