— О, съвсем сериозно говоря. За него не съществува понятието „невъзможно“. Ако наистина го помоля, Кълбото би могло да изпише името ми сред звездите. — Гарион почувства лек тласък в кесията, завързана за колана му. — Престани! — обърна се остро той към скъпоценния камък. — Това беше пример, а не молба, отправена към тебе.
Закат го гледаше с широко отворени очи.
— Нима не би изглеждало гротескно? — изрече кисело кралят на Рива. — „Белгарион“ — изписано от хоризонт до хоризонт върху нощното небе.
— Знаеш ли какво, Гарион — рече Закат. — Винаги съм вярвал, че аз и ти един ден ще воюваме един срещу друг. Ще изпиташ ли огромно разочарование, ако реша да не се появя на бойното поле?
— Струва ми се, че бих могъл да го понеса — засмя се кралят на Рива. — Винаги бих могъл да започна войната без тебе. Можеш да се отбиваш от време на време, за да видиш как се развиват нещата. Се’Недра ще ти приготвя вечеря. Разбира се, тя не е много добра готвачка, но всички трябва да правим жертви, нали? — Двамата се спогледаха за миг и избухнаха в смях. Процесът, започнал в Рак Урга с Ургит, сега бе завършил. Гарион със задоволство осъзна, че е направил първите няколко стъпки към края на хилядолетната омраза между алорните и ангараките.
Докато двамата се разхождаха по мраморните улици и покрай искрящите фонтани, далите почти не им обръщаха внимание. Жителите на Кел се занимаваха със собствените си дела без излишен шум, отдадени на съзерцание, наблюдавайки света със замислени погледи. Приказваха малко, тъй като речта до голяма степен не им беше необходима.
— Тайнствено местенце, нали? — отбеляза Закат. — Не съм свикнал с градове, където никой нищо не прави.
— О, те работят, но по-различни неща.
— Разбираш какво имам предвид. Няма никакви магазини, дори никой не мете улиците.
— Наистина е мъничко странно. — Гарион се огледа. — Но по-странното е, че не срещнахме нито един пророк, откакто пристигнахме тук. Мислех си, че тъкмо този град е мястото, където живеят пророците и ясновидците.
— Може би си стоят у дома и не излизат.
— Това също е възможно.
Не успяха да съберат почти никаква информация. От време на време се опитваха да завържат разговор с облечените в бели роби граждани, но макар че далите винаги проявяваха безупречна любезност, не желаеха да се впускат в разговори. Отговаряха на въпросите, които им задаваха, и с това всичко приключваше.
— Нищо — рече недоволно Силк, когато двамата със Сади се върнаха, след като бяха обходили посочения им район. — Никога не съм срещал хора, толкова незаинтересувани да водят нормален разговор. Не можах да открия дори човек, склонен да побъбри за времето.
— Видя ли накъде тръгнаха Се’Недра и Лизел? — попита го Гарион.
— Към някакво място в другия край на града. Мисля, че ще се върнат с младите жени, които ни носят обяда.
Гарион огледа всички и попита:
— Случайно да сте видели някой пророк?
— Те не са тук — отговори му Поулгара, която седеше до прозореца и кърпеше туниката на Дурник. — Една възрастна жена ми каза, че били на някакво място извън града.
— И как успя да изкопчиш този отговор? — попита Силк.
— Просто я попитах направо. Трябва малко да притиснеш далите, ако искаш да получиш информация от тях.
Както бе предрекъл Силк, Велвет и Се’Недра се върнаха с младите жени, които им носеха храна.
— Имаш блестяща съпруга, Белгарион — каза Велвет, след като жените излязоха. — Дърдореше така, сякаш няма нито грам мозък в главата. Цяла сутрин приказва, без да спре.
— Дърдорила ли съм? — възрази Се’Недра. — Изобщо не съм дърдорила.
— Сериозно?
— Е, може би наистина приказвах малко повече, отколкото трябва, но „дърдоря“ е толкова непривлекателна дума…
— Предполагам че за това е имало някаква причина, нали? — попита Сади.
— Разбира се — отвърна Се’Недра. — Бързо ми стана ясно, че тези момичета не са приказливи, затова запълвах времето, докато те мълчаха. По едно време започнаха да се отпускат. Докато аз приказвах, Лизел наблюдаваше лицата им. — Малката кралица се усмихна самодоволно. — Свършихме добра работа, макар и да го заявявам тъкмо аз.
— Успяхте ли да научите нещо? — попита Поулгара.
— Да — отговори Велвет. — Нищо конкретно, ала все пак намекнаха нещичко. Мисля, че ще разберем още днес следобед.
Се’Недра се огледа и попита:
— Къде е Дурник? Ами Ерионд?
— За риба, къде другаде — въздъхна Поулгара.
— Че къде намериха река с риба?
— Дурник усеща реките на мили разстояние — отвърна Поулгара хладно. — Освен това може да посочи каква риба живее там, дали е много и дори може да каже и малките имена на всяка.
— Никога не съм се интересувал много от риболов — заяви Белдин. — Скучно е.
— Не мисля, че Дурник се интересува от самите риби.
— Че тогава защо отива да ги лови?
Вълшебницата разпери безпомощно ръце.
— Откъде да зная? Мотивите на рибарите са абсолютно неясни. Ала мога да ти кажа едно — и то със сигурност.
— Така ли? Какво?
— Вече няколко пъти казваш, че ти се ще да си поговориш с него надълго и нашироко.
— Да, точно така.
— Тогава ще е най-добре да станеш рибар. В противен случай нямаш никакъв шанс.
— Някой идвал ли е да ни съобщи новини от Кайрадис? — попита Гарион.
— Не, никой не се е мяркал — отговори Белдин.
— Нямаме време да останем тук дълго — загрижено каза кралят на Рива.
— Мога да се опитам да накарам някого да ни даде отговор по-скоро — предложи Закат. — Тя ми нареди да се представя при нея, тук, в Кел. — Императорът на Малореа леко потрепери. — Просто не мога да повярвам, че произнесох тези думи. Никой не ми е заповядвал да направя нещо, откакто станах на осем години. Както и да е — зная как да постъпя. Мога да настоя някой да ме заведе при нея, за да се подчиня на заповедите й.
— Мисля, че преди да се подчиниш на нещо, първо ще получиш удар, Закат — подхвърли небрежно Силк. — Подчинението е труден занаят за човек с твоето положение.
— Ама много досаден дребосък, нали? — обърна се Закат към Гарион.
— Много.
— Ама, ваши величества — рече дребничкият драснианец и разтвори невинно очи. — Как можете дори да си помислите подобно нещо?
— Наистина е такъв, нали? — рече многозначително Закат.
— Разбира се. Ала не е възпитано от наша страна да приказваме за това.
Силк ги изгледа обидено.
— Ако искате, ще се махна, за да си приказвате спокойно.
— О, не е необходимо, Келдар — намеси се Велвет с весела усмивка.
Следобеда не успяха да съберат почти никаква информация. Безсилието, настъпило след безуспешното търсене, ги правеше раздразнителни.
— Мисля, че би трябвало да се възползваме от идеята ти — каза Гарион на Закат след вечеря. — Защо
