основателен — за него има много, много причини. — Силк потрепери.
— Трябва да събереш цялата си смелост, Келдар. Неизбежно ще дойде време, когато ще ти се наложи да отидеш на място, от което се ужасяваш.
— Ако мога да избегна това, в никакъв случай не бих припарил там.
— Трябва да го направиш, Келдар. Нямаш друг избор.
Лицето му пребледня.
— Кажи ми, Кайрадис — намеси се Велвет, — ти ли удължи бременността на Зит?
— Много си проницателна, щом забеляза настъпилата пауза в този най-естествен процес, Лизел — отвърна пророчицата. — Отговорът ми е не — не бях аз. Магьосникът Вард от остров Веркат й заповяда да почака, докато изпълни задачата си в Ашаба.
— Нима Вард е магьосник? — попита Поулгара малко изненадано. — Обикновено откривам присъствието на подобни хора, но у него не забелязах нищо.
— Той е извънредно хитър — съгласи се Кайрадис. — Положението в Ктхол Мургос е такова, че трябва да практикуваме изкуството си изключително внимателно. Гролимите в земята на мургите непрекъснато бдят. Целта им е да откриват бързо последствията, които предизвикват вълшебствата.
— Бяхме ти много сърдити във Веркат — обърна се Дурник към пророчицата. — Така беше, докато разберем причината за твоята постъпка. Боя се, че известно време се отнасях много зле с Тот. Но той е добър и ми прости.
Немият исполин се усмихна на ковача и направи някакви знаци.
Дурник се засмя и каза:
— Вече не е нужно да правиш това, Тот. Най-сетне разбрахме как разговаряш с мен.
Тот отпусна ръце.
За миг Дурник изглеждаше така, сякаш слуша нещо.
— Да — съгласи се той. — Така е по-лесно — и много по-бързо, щом вече не трябва да размахваме ръце. О, за малко да забравя — двамата с Ерионд намерихме едно езеро край града. В него има много хубава пъстърва.
Широка усмивка огря лицето на Тот.
— И аз си помислих, че ще се зарадваш — усмихна се в отговор ковачът.
— Боя се, че оказваме лошо влияние на твоя водач, Кайрадис — извини се Поулгара.
— Не е така, Поулгара — усмихна се пророчицата. — Той е страстен риболовец още от дете. Често по време на нашите пътувания е намирал извинение да остане по-дълго край някоя река или езеро. Не го гълча за това. Аз обичам риба, пък и той умее да приготвя изключително вкусни ястия.
Приключиха вечерята си, разговаряйки тихо, за да не безпокоят Белгарат и Белдин, които продължаваха да четат внимателно „Малореанските евангелия“.
— Как Зандрамас ще разбере къде отиваме? — обърна се Гарион към пророчицата. — Тя е гролим, следователно не може да дойде тук, в града.
— Не мога да разкрия това пред теб, Дете на Светлината. Ала тя ще пристигне на уреченото място точно когато трябва.
— Моят син ще бъде ли с нея?
— Да, така е предопределено.
— С нетърпение очаквам тази среща — мрачно каза Кралят на Рива.
— Не позволявай на омразата да те направи сляп за задачите, които трябва да изпълниш — предупреди го сериозно момичето с превързаните очи.
— А каква точно е задачата ми?
— Ще научиш, когато дойде времето да се справиш с нея.
— Не може ли да стане по-рано?
— Не. Ако обмисляш предварително как да постъпиш, не ще можеш да я изпълниш както трябва.
— А моята задача каква е, света пророчице? — попита Закат. — Ти каза, че ще ми обясниш какво трябва да правя тук, в Кел.
— Това ще разкрия единствено на теб на четири очи, императоре на Малореа. Все пак знай, че ти ще трябва да изпълниш задачата си, когато твоите спътници са се справили със своите и че тя ще отнеме цялото спокойствие в живота ти.
— След като бездруго говорим на тази тема — намеси се Сади, — може би ще обясниш каква задача трябва да изпълня аз?
— Ти вече си започнал да я изпълняваш, Сади.
— И добре ли се справям?
Тя се усмихна.
— Да, сравнително добре.
— Бих могъл да постигна по-убедителни резултати, ако ми кажеш точно какво трябва да правя.
— Не, Сади. И ти, както и Белгарион, не бихте могли да се справите с онова, което ви предстои, ако ви разкрия точно какво е то.
— Онова място, към което сме тръгнали, много далеч оттук ли се намира? — попита Дурник.
— Вече сте изминали много левги, ала ви остават да изминете още много в бъдеще.
— В такъв случай ще трябва да поговорим с Далан дали е възможно да вземем оттук храна. Освен това бих желал да проверя копитата на конете, преди да тръгнем. Може би тъкмо сега е подходящото време отново да ги подковем.
— Това е невъзможно! — избухна изведнъж Белгарат.
— Какво има, татко? — Попита го леля Поул.
— Корим! Срещата трябва да се състои в Корим!
— Къде се намира това? — попита объркано Сади.
— Такова място не съществува — изръмжа Белдин. — Вече го няма на земята. Преди много години беше планинска верига, която потъна в морето, щом Торак разцепи света на две. В „Книгата на алорните“ това място е споменато по следния начин: „Високите хребети на Корим, които вече ги няма“.
— Във всичко това има някаква изкривена логика — отбеляза Силк. — Значи това са имали предвид всичките пророчества, описвайки Мястото, което вече не съществува.
Белдин замислено подръпна ухото си.
— Има и още нещо — отбеляза той. — Спомняш ли си историята, която ни разказа Сенджи в Мелцена? Ставаше въпрос за учения, който откраднал Сардиона. За последен път хората видели кораба му недалеч от южния край на Гандахар — после ученият така и не се завърнал. Според Сенджи той сигурно загинал по време на буря, разразила се край Даласианския бряг. Сега вече ми се струва, че Сенджи има право. Трябва да отидем там, където е Сардионът — имам тягостното чувство, че камъкът на злото се намира на върха на планина, която е потънала в морето преди пет хиляди години.
8.
Кралицата на Рива бе дълбоко замислена. Беше я обзела някаква особена отпуснатост, която ставаше все по-видима с всяка миля, докато яздеха през гората на запад от Кел. Се’Недра не вземаше участие в общия разговор, просто се задоволяваше да го слуша.
— Не разбирам как можеш да бъдеш толкова спокойна за това, Кайрадис — обърна се Белгарат към пророчицата с превързаните очи. — И ти няма да изпълниш предопределената ти задача, ако Сардионът лежи на дъното на морето. А защо заобикаляме толкова много, отправяйки се към Перивор?
— Тъкмо там ще ти се изяснят изцяло наставленията, които получи от светата книга, древни Белгарат.
— Не може ли ти да ми обясниш всичко? Знаеш, че не разполагаме с много време.
— Не ми е позволено да сторя това. Не бива да оказвам никаква помощ нито на теб, нито на Зандрамас. Твоята задача — а също така и задача на Зандрамас — е да разрешите тази загадка. Забранено ми е да ви помагам.
— Знаех си, че ще ми отговориш така — навъсено каза вълшебникът.
— Къде се намира Перивор? — обърна се Гарион към Закат.
