съборения рицар със земята. Кралят на Рива беше малко разсеян, когато започна да съсредоточава волята си, затова най-добрата фраза, която му дойде наум, беше: „Направи го!“ Не беше съвсем сигурен дали се случи точно така, както беше планирал. Първият му неприятел падна от седлото на коня още когато копието на риванския крал се намираше на около пет стъпки от неговия щит. Гарион регулира защитната сила около своето копие и това на малореанския император. С известна изненада забеляза, че техниката на Закат действа безотказно. Едно-единствено, почти незабележимо движение на лакътя отклоняваше копието на противника му и в същия миг малореанецът забиваше своето копие точно в средата на щита на рицаря срещу себе си. Гарион забеляза, че човек, съборен със силен удар от седлото на атакуващ кон, лети във въздуха доста време. Двамата им противници бяха изнесени в безсъзнание от полето.
Това беше лош ден за гордостта на Перивор. Обогатявайки опита си с подсилените оръжия, риванският крал и императорът на Малореа буквално покосиха редиците на облечените в бляскави брони и доспехи рицари на Перивор, а палатките на лекарите се пълнеха с нови и нови ранени. Бойците с благородно потекло от столицата на острова претърпяха нещо повече от разгром — онова, на което бяха подложени, бе по-скоро истинска катастрофа. Най-сетне безразсъдното им мимбратско наследство бе отрезвено и осъзнавайки, че са изправени пред непобедима двойка бойци, рицарите от Перивор се събраха на съвет и след него всички вкупом се предадоха.
— Какъв срам — изрече със съжаление Закат. — Тъкмо започна да ми харесва.
Гарион реши да остави тази забележка без коментар.
Когато двамата тръгнаха към трибуните да отправят обичайния поздрав към краля, белоокият Нарадас излезе напред и ги посрещна с мазна усмивка.
— Приемете горещите ми поздравления, господа рицари — заговори той. — Вие наистина сте благородници, притежаващи изключителна храброст и неповторими бойни умения. Победихте в турнира и заслужено спечелихте лавровите венци. Може би вече сте чули за голямата почетна награда, която се пада на героите, завоювали първото място на бойното поле?
— Не — отговори Гарион. — Не сме чували за нея.
— Днес вие спорихте с останалите рицари за честта и правото да влезете в смъртен бой с един ужасен звяр, който от много време нарушава спокойствието на нашето прекрасно кралство.
— И какъв е този звяр? — попита подозрително Гарион.
— Това, разбира се, е един ужасен дракон, господин рицарю.
14.
Когато се върнаха в покоите си след края на турнира, Белдин изръмжа:
— Той отново ни измами, нали? Започва да ме дразни. Мисля, че е време да взема мерки.
— Вдигаш прекалено много шум! — каза му Белгарат. — Хората тук не са изцяло мимбрати. — Вълшебникът се обърна към Кайрадис и поясни: — Вълшебствата винаги са съпроводени с определени звуци.
— Да — отвърна пророчицата. — Зная.
— Ти чуваш ли ги?
Тя кимна.
— Има ли на острова други дали, които също чуват шума от вълшебствата?
— Да, древни Белгарат.
— Ами тези фалшиви мимбрати? Те почти наполовина са дали. Възможно ли е някои от тях също да чуват шума?
— Да, всички го долавят.
— Дядо — разтревожено каза Гарион. — Това означава, че половината хора в Дал Перивар са чули какво съм направил на копията.
— Не и сред врявата, която вдигаше тълпата.
— Не знаех, че това им е попречило.
— Разбира се, че е.
— Добре — изръмжа Силк. — Аз няма да използвам никакви магии и ви гарантирам, че няма да има никакъв шум.
— Но ще останат следи, Келдар — изтъкна Сади. — И тъй като ние сме единствените чужденци в палата, сигурно ще започнат да ни задават неудобни въпроси, ако намерят Нарадас проснат на земята с някоя от твоите ками, забита в гърба му.
— Ти говориш за преднамерено, хладнокръвно убийство — изрече обвинително Дурник.
— Високо ценя чувствителността и изтънчеността ти, майстор Дурник — отговори евнухът. — Но Нарадас вече успя да ни измами два пъти; и в двата случая това означава ново забавяне по пътя ни към целта. Трябва да го отстраним.
— Той има право, Дурник — намеси се Белгарат.
— Зит? — предложи Велвет на Сади.
Той поклати глава.
— Тя в никакъв случай няма да изостави своите рожби — дори ако й предложим удоволствието да ухапе някого. Разполагам с няколко други неща, които са не по-малко ефикасни. Може би не действат толкова бързо, но вършат работа.
— Въпреки това Закат и аз ще трябва да се изправим срещу дракона — заяви мрачно Гарион. — Не можем да разчитаме на помощта ви заради този глупав турнир.
— Това няма да бъде Зандрамас — каза му Велвет. — Се’Недра и аз разговаряхме с няколко млади дами в двореца, докато вие двамата демонстрирахте героизма си така великолепно. Те ни разказаха, че този „страшен звяр“ се появява от време на време вече няколко века — а Зандрамас започна да действа преди около десетина години, нали? Мисля, че драконът, с който ще се биете, е истински.
— Не съм толкова сигурна, Лизел — възрази Поулгара. — Зандрамас е в състояние по всяко време да приеме формата на този дракон. Ако истинският е заспал в бърлогата си, има голяма вероятност Зандрамас да е тероризирала острова — с цел да предизвика сблъсък преди да пристигнем на мястото, предопределено за срещата.
— Веднага ще разбера каква е истината, щом погледна чудовището — каза Гарион.
— Как? — попита го Закат.
— При първата ни среща отрязах четири стъпки от опашката й. Ако драконът, който срещнем, е с отрязана опашка, ще знаем, че е Зандрамас.
— Наистина ли трябва да ходим на тържеството довечера? — попита Белдин.
— Всички го очакват от нас, чичо — отвърна Поулгара.
— Но аз нямам нито една свястна дреха — какво ще облека, момичето ми? — каза дяволито той с гласа на Фелдегаст.
Официалната вечеря беше подготвяна от седмици — тя трябваше да бъде величественият финал на турнира. Бяха предвидени и танци — в които Гарион и Закат, все още облечени в брони, не можеха да участват. Щеше да бъде сервирана разкошна и изобилна храна, ала те не биваше да вдигат забралата си и не можеха да ядат. Освен това щеше да има множество цветисти тостове в чест на „тези могъщи рицари, които придадоха блясък на нашия далечен остров чрез присъствието си“ — разбира се, благородниците в двора на крал Олдорин щяха да си съперничат, обсипвайки с екстравагантни хвалебствия Гарион и Закат.
— Колко време ще продължи тържеството? — прошепна Закат на Гарион.
— Часове.
— Страхувах се, че ще отговориш тъкмо така. Ето, и дамите идват.
Поулгара, съпровождана от Се’Недра и Велвет, влезе в тронната зала така величествено, сякаш беше нейна собственица. Странно, а може би не толкова — Кайрадис не беше с тях. Както обикновено в такива случаи, Поулгара беше облечена във великолепна рокля от синьо кадифе, украсено със сребърни нишки. Вълшебницата наистина изглеждаше прелестно. Се’Недра беше в кремава одежда, наподобяваща сватбената й рокля, макар че перлите, които украсяваха булчинската й премяна, сега ги нямаше.
