Не споменавай нищо пред нея, за да не я разтревожиш, ала кажи на Лизел да се качи при нея.
— Лизел ли?
— Да, русокосата девойка. Онази с трапчинките.
— Зная коя е Лизел, дядо. Но не би ли било по-добре, ако при нея отиде Дурник — или Тот?
— Ако някой от тях се качи при нея в кабриолета, тя веднага ще се досети, че нещо не е наред, а това може да я изплаши. Животно, което е излязло на лов, усеща миризмата на страха. Нека не излагаме на опасност кралицата ти. Лизел е много добре обучена, освен това съм сигурен, че е скрила някоя и друга кама на най-различни места под дрехите си. — Вълшебникът се усмихна лукаво. — Силк би могъл да ни каже точно къде.
— Татко! — възкликна Поулгара.
— Искаш да кажеш, че това не ти е известно, Поул? Богове, та ти изобщо не си наблюдателна!
— Водиш с една точка — отбеляза Гарион.
— Радвам се, че ти направи впечатление. — Белгарат се засмя самодоволно.
Гарион обърна Кретиен така, че леля му да не може да види усмивката му.
Тази вечер проявиха повече предпазливост, докато вдигаха лагера. Избраха малка горичка от трепетлики, зад която се издигаше отвесна канара, а недалеч от предния й край течеше буйна планинска река. Щом слънцето потъна зад вечно заснежените върхове и полумракът изпълни клисурите и дефилетата със синкави сенки, Белдин се върна от далечната си обиколка.
— Не е ли прекалено рано за лягане? — каза гърбавият магьосник троснато, след като пространството около него просветна и той отново възвърна човешкия си облик.
— Конете са уморени — отвърна Белгарат и хвърли бърз, кос поглед към Се’Недра. — Пък и пътят е много стръмен.
— Почакай да видиш какъв ще стане по-нататък — рече Белдин и закуцука към огъня. — Пред нас наклонът е още по-голям.
— Какво е станало с крака ти?
— Имах малък спор с един орел — орлите са глупави птици, да знаеш. Не можа да различи гълъб от ястреб, та се наложи да го образовам. Клъвна ме, докато изскубвах цял наръч от перата по крилете му.
Поулгара изсумтя.
— Той започна пръв.
— Тръгнали ли са някакви войници подире ни? — попита Белгарат.
— Да, няколко даршиванци, но са на два или три дни път от нас. Армията на Урвон се оттегля. След като самия него и Нахаз вече ги няма, войниците не виждат никакъв смисъл да остават тук.
— Така поне част от тях няма да се втурнат по петите ни — намеси се Силк.
— Не бързай да се радваш — предупреди го Белдин. — Сега пазачите на храма и карандите вече ги няма и даршиванците могат да съсредоточат всичките си усилия срещу нас.
— Да, имаш право. Дали знаят, че сме тук, как мислиш?
— На Зандрамас това със сигурност й е известно и не смятам, че ще запази в тайна тази информация от войниците си. Може би утре привечер ще стигнем до снега по склоновете и тогава ще трябва да помислиш как да при криеш следите на групата. — Гърбавият магьосник се огледа и попита: — Къде е вълчицата?
— Отиде на лов. Търси следи от своята глутница.
— Това ме подсети да ти съобщя нещо — тихо каза Белгарат, като се огледа, за да се убеди, че Се’Недра не може да го чуе. — Вълчицата каза на Гарион, че наоколо бродел някакъв опасен звяр. Довечера Поул ще излезе на разузнаване, но няма да е зле, ако и ти огледаш местността. Не съм в настроение за никакви изненади.
— Добре.
Сади и Велвет седяха от другата страна на огъня. Бяха сложили пръстената бутилка на земята и се опитваха да примамят Зит и новородените й дечица с парченца сирене.
— Ще ми се да имахме мляко — рече Сади с пискливия си глас. — Млякото е много полезно за малките змийчета. Заздравява зъбите им.
— Ще запомня това — отвърна Велвет.
— Нима възнамерявате да изградите кариера на възпитателка и дресьорка на змии, маркграфиньо?
— Те са очарователни малки същества — отговори тя. — Чисти са, тихи са и не ядат много. Освен това са особено полезни в напрегнати ситуации.
Евнухът й се усмихна с обич.
— От тебе ще стане прекрасна нийсанка, Лизел.
— Ако питат мен — за нищо на света! — измърмори мрачно Силк.
За вечеря опекоха пъстърва, понеже след като подготвиха лагера за нощуване, Дурник и Тот отскочиха до реката с въдиците си. Откакто бе станал ученик на Алдур, Дурник наистина се бе променил, но не бе загубил ни най-малко от безкрайното си увлечение към любимия риболов. Вече не беше необходимо той и немият му приятел да обсъждат какво ще правят през свободното си време. Всеки път, когато лагеруваха в близост до езеро или поток, двамата просто автоматично се отправяха към брега.
След вечеря Поулгара излетя над мрачната, потънала в сенки гора, ала когато се върна, съобщи на приятелите си, че не се е натъкнала на следи от страшния звяр, за който ги бе предупредила вълчицата.
На следващата сутрин беше студено, дори мразовито. Дъхът на конете излизаше на кълбета пара.
Късно следобед стигнаха до снега по склона точно както беше предвидил Белдин. Снежната покривка беше тънка, но по-нататък се виждаха по-дълбоки преспи. Лагеруваха под линията на заснежената повърхност и тръгнаха рано призори. Силк беше направил хамут за един от товарните коне и след него, вързани с дълги въжета, се влачеха десетина обли камъни. Дребничкият драснианец огледа критично следите, оставяни от тях, и измърмори:
— Добре.
— Целта на твоя механизъм не ми е съвсем ясна — каза Сади.
— Следите, които оставят тези камъни, са също като от колела на каруца — обясни Силк. — От една страна, следите на коне могат да възбудят подозренията на войниците, които идат след нас. От друга — следи от каруци по пътя на керваните не биха привлекли ничие внимание, защото са съвсем в реда на нещата.
— Умно — отбеляза евнухът. — Но защо просто не отсечем клони от дърветата и не ги влачим след себе си?
Силк поклати глава.
— Ако заличим всички следи, ще възбудим още по-силни подозрения. По този път минават много хора.
— Ти мислиш за всичко, нали?
— Той е обучаван как да се промъква незабелязано в нашата академия в Драсния — обади се Велвет от кабриолета. — Понякога заличава следите си просто за да се упражнява.
— Не бих стигнал чак дотам в старанието си — отвърна дребничкият мъж обидено.
— Нима?
— Е, може би. Но защо пък трябваше да го казваш с толкова висок глас пред всички? При това „промъквам се“ звучи толкова грозно…
— Можеш ли да предложиш нещо по-благозвучно?
— Ами „избягвам неприятности“ е много по-точно и красиво, нали?
— Щом означава едно и също, защо да задълбаваме в терминологията? — Тя го възнагради с очарователна усмивка и две весели трапчинки.
— Въпрос на стил, Лизел.
Пътят на керваните се издигаше все по-стръмно и преспите край него ставаха все по-дълбоки. Снежни вихрушки се въртяха по склоновете, вятърът задуха по-силно, с хапещи, мразовити пориви.
По пладне планинските върхове пред тях изведнъж изчезнаха, забулени от зловещи кълбести облаци, нахлуващи от запад, а после вълчицата дотича с дълги скокове и каза на Гарион:
„Съветвам ви да потърсите подслон за глутницата и товарните животни.“
„Намери ли съществото, което живее тук?“
