армия. Стандартната военна процедура в такива случаи изисква да изпратим патрули, да дебнем неприятеля, определяйки силата му и евентуалните му намерения. Ако тези патрули случайно се натъкнат на императора, докато изпълняват мисията си, още по-хубаво… — Той красноречиво разпери ръце.
— Ще трябва да дадеш подробни инструкции на офицерите, които командват патрулите — изтъкна предпазливо Брадор. — Някой неопитен лейтенант може да се развълнува и да каже неща, които бихме предпочели императорът да не знае.
— Имах предвид масирано патрулиране — усмихна се Атеска. — Мислех за бойна сила от размера на няколко войскови бригади. Бригадите са под командата на полковници, а аз разполагам с голям брой твърде интелигентни висши командири.
Брадор се ухили и попита:
— Кога започваме?
— Имаш ли нещо запланувано за утре сутрин?
— Нищо, което не бих могъл да отложа — отвърна Брадор.
— Но ти защо не усети, че бурята идва? — обърна се Барак към боцмана Дролаг. Двамата стояха в задната част на палубата под плющящия дъжд.
Дролаг избърса лицето си с ръка.
— Нямам представа, Барак — призна той. — Кракът ми никога не ме е лъгал. — Боцманът беше един от онези нещастници, които си бяха чупили крак — в случая на Дролаг това бе станало в кръчмарска свада. Скоро след зарастването на костта боцманът бе открил, че кракът му е необикновено чувствителен към промените във времето и умееше да предвижда лошото време с необикновена точност. Хората от екипажа винаги го наблюдаваха внимателно. Щом Дролаг започнеше да потрепва на всяка крачка, те оглеждаха хоризонта за приближаващи бури, когато куцаше, свиваха част от платната и приготвяха резервните въжета. Дролаг беше превърнал неудобството от счупения си крак в доживотна кариера и само раздаваше заповеди — никой не очакваше от него да върши истинска работа. Просто трябваше да крачи по палубата, та всеки да може да го наблюдава. Кракът му му даваше възможност да предвижда с голяма точност кога ще се разрази буря. Ала този път не бе станало така. Бурята, помела палубата на „Морска птица“ с ураганен вятър и пороен дъжд, беше връхлетяла изневиделица и Дролаг беше изненадан от появата и като всички останали.
— Не си се напил, не си падал и не си счупил пак крака си, нали? — подозрително попита Барак. Гигантът разбираше твърде малко от човешка анатомия — знаеше само къде да удари някого с брадва или да го съсече с меч така, че да постигне желания, обикновено фатален резултат. Огромният червенобрад мъж беше стигнал до твърде мъглявия извод, че щом Дролаг е придобил чувствителност към времето, счупвайки крака си, второ счупване би могло да му я отнеме.
— Разбира се, че не съм, Барак — отвърна отвратено Дролаг. — Няма да рискувам живота си за няколко халби лошо пиво.
— Как тогава не усети приближаването на бурята?
— Не знам, Барак. Може би това не е естествена буря. Може да я е предизвикал някой магьосник. Не зная дали кракът ми би реагирал на подобно нещо.
— Твърде удобно извинение, Дролаг — подигра го Барак. — Всеки път, когато някой невежа не може да си обясни определено явление, го приписва на магии.
— Не съм длъжен да търпя такова отношение, Барак — ядоса се Дролаг. — Печеля честно парите си, но не съм отговорен за свръхестествените сили.
— Слизай долу, Дролаг — нареди Барак. — Поговори с крака си и виж дали ще може да измисли по- убедително извинение.
Дролаг се заклатушка към долната палуба.
Барак беше в лошо настроение. Сякаш всичко се беше съюзило срещу него, стремейки се да го забави. Скоро след като той и приятелите му бяха станали свидетели на мъчителната смърт на Агачак. „Морска птица“ се удари в подводен дънер и получи тежка пробойна. Като непрекъснато изгребваха водата от трюма, успяха да слязат по реката до Дал Зерба и там изтеглиха течащия кораб за ремонт. Това им отне две седмици, а сега бурята, появила се изневиделица, ги бавеше още.
От трюма излезе Унрак, следван от глуповатия крал на тулите. Унрак се огледа, притискайки яркочервената си коса, която вятърът разпиляваше във всички посоки.
— Изглежда, бурята няма да утихне скоро, нали, татко? — отбеляза той.
— Въобще няма такова намерение.
— Хетар иска да говори с теб.
— Трябва да управлявам това корито.
— И помощник-капитанът може да се справи с това, татко. Просто трябва да държи носа срещу вятъра. Хетар смята, че сме в опасност.
— Заради тази мъничка буря? Не ставай глупав.
— Мислиш ли, че дъното на „Морска птица“ е достатъчно здраво да издържи сблъсък с подводни скали?
— Ние плаваме в дълбоки води.
— Не мисля, че е за дълго. Просто слез долу, татко. Хетар иска да ти покаже нещо на картата.
Барак предаде румпела на помощник-капитана и последва сина си по стълбата към каютата под палубата. Нател, кралят на тулите, тръгна след него с безразлично лице. Нател беше малко по-възрастен от Унрак, но се беше привързал към червенокосия син на Барак и го следваше като изгубено кутре. Унрак не беше особено мил към своя нежелан спътник.
— За какво става въпрос, Хетар? — попита Барак, щом влезе в тясната каюта.
— Ела да погледнеш — каза високият алгар.
Барак се приближи до неподвижно закрепената към пода маса и се вгледа в картата.
— Напуснахме Дал Зебра вчера сутринта, нали?
— Да. Щяхме да сме се измъкнали по-рано, ако някой обръщаше внимание на боклуците под повърхността на реката. Само да разбера кой е бил на вахта този ден, ще го окача на реята с главата надолу.
— Какво означава „да окача някого на реята“? — попита Нател.
— Нещо много неприятно — отговори червенокосото момче.
— Тогава предпочитам да не ми казваш. Не обичам неприятните неща.
— Както желаете, ваше величество. — Унрак все пак притежаваше някакви обноски.
— Не можеш ли просто да ми викаш Нател? — попита умолително младият тул. — Така или иначе в действителност не съм никакъв крал. Майка ми взема всички решения.
— Както искаш, Нател — отвърна Унрак с известно съжаление.
— Как смяташ, колко път сме изминали от вчера? — обърна се Хетар към Барак.
— О, може би двадесет левги. Снощи трябваше да спрем, защото се озовахме в непознати води.
— Значи се намираме точно тук, нали? — Хетар посочи злокобния символ на картата.
— Въобще не сме близо до рифа, Хетар. Насочихме се на югоизток веднага щом излязохме от устието на реката.
— Но не сме се движили на югоизток, Барак. Изглежда, край западния бряг на Малореа има силно морско течение. Проверих няколко пъти. Носът на кораба наистина е насочен на югоизток, но „Морска птица“ се е придвижвала странично почти на юг заради него.
— Кога стана толкова вещ в корабоплаването, приятелю?
— Не е нужно да бъда, Барак. Вземи една пръчка и я хвърли зад десния борд — корабът ще се изравни с нея само след няколко минути. Сигурен съм, че се движим на юг, независимо в коя посока е насочен носът му. Предполагам, че след около час ще чуем вълните на прибоя, разбиващ се в рифа.
— Потвърждавам, че нашият приятел казва истината, граф Трелхайм — увери го Мандорален. — Аз самият бях свидетел на неговия експеримент с пръчката. Наистина се отклоняваме на юг.
— И какво можем да направим? — попита Лелдорин и в гласа му прозвуча лека уплаха.
Барак мрачно се взираше в картата.
— Нямаме никакъв избор — заяви той. — Не можем да се върнем в открито море при тази буря. Ще
