— Не съм съвсем сигурен — отговори Белгарат. — Но мисля, че може би причината е в самия Сардион. Знаем, че е в пещерата.
— Наистина ли?
— Разбира се. По време на срещата Кълбото и Сардионът трябва да се съберат на едно място, както ти и Зандрамас. Мелценският учен, който е откраднал Сардиона — онзи, за когото ни разказа Сенджи — е плавал около южния край на Гандахар, после изчезнал във водите по тези места. Прекалено е очебийно, за да е обикновено съвпадение. Сардионът е контролирал учения и той го е отнесъл точно на мястото, на което камъкът е пожелал да отиде. Вероятно ни чака в тази пещера от петстотин години.
Гарион погледна назад. Дръжката на меча му беше покрита в кожен калъф, но кралят на Рива беше убеден, че вижда приглушения блясък на Камъка на доброто.
— Нима Кълбото не реагира на присъствието на Сардиона?
— Може би още не сме достатъчно близо, пък и пътуваме по море. Водата обърква Кълбото. Възможно е и то да се опитва да се скрие от Сардиона.
— Наистина ли може да се справи с тази сложна ситуация? Забелязал съм, че обикновено мисли съвсем детински.
— Не го подценявай, Гарион.
— Тогава всичко се нарежда както е предопределено, така ли?
— Така и трябва бъде, Гарион. Иначе онова, което би трябвало да се случи утре, просто няма да се осъществи.
— Е, татко? — попита Поулгара, когато влязоха в каютата.
— В пещерата има някакъв огън — отвърна той. Но пръстите му казваха нещо различно: „Ще поговорим подробно, когато капитанът си отиде“. — Вълшебникът се обърна към Креска и попита: — Кога е следващият отлив?
Креска присви очи, изчислявайки времето.
— Току-що пропуснахме един — отвърна той. — Приливът настъпва сега. Следващият отлив ще е на разсъмване и ако наблюденията ми са верни, би трябвало голяма част от брега да остане свободна от вода. Сега ще ви оставя да си починете. Досещам се, че утре ще е напрегнат ден за вас.
— Благодаря ти, капитан Креска — каза Гарион и стисна ръката му.
— Няма защо, Гарион — засмя се Креска. — Кралят на Пелдан ми заплати пребогато за това пътуване, така че за мен е удоволствие да ви бъда от помощ.
— Добре — засмя се и Гарион. — Радвам се, когато приятелите ми успяват да забогатеят.
Капитанът се усмихна и излезе.
— За какво говореше той? — попита Сади. — Какъв е този отлив, след който ще се разкрият големи части от брега?
— Такъв отлив има само няколко пъти годишно — обясни Белдин. — Рядко явление, зависещо от положението на слънцето и луната.
— Изглежда, всичко на света полага огромни усилия, така че утрешният ден да бъде изключителен — отбеляза Силк.
— Е, татко — хладно каза Поулгара. — Огънят в онази пещера?
— Не съм сигурен, Поул, но силно се съмнявам, че наистина става дума за пирати — не и след всички неприятности, които пророчествата са създали, за да държат хората далеч от пещерата.
— Тогава за какъв огън става дума?
— Вероятно е Сардионът.
— Той може ли да излъчва червен блясък?
Белгарат повдигна рамене.
— Кълбото свети в синьо. Предполагам, че е логично Сардионът да блести с различен цвят.
— Защо не в зелено? — попита Силк.
— Зеленото е междинен цвят — обясни му Белдин. — Той е смес от синьо и жълто.
— Ти си същинска златна мина за ненужна информация. Белдин — измърмори Силк.
— Ненужна информация не съществува, Келдар — изсумтя гърбавият магьосник.
— Добре — намеси се Закат. — Какво ще правим все пак?
— Кайрадис — обърна се Белгарат към пророчицата. — В момента просто изказвам предположението си, но мисля, че то е твърде правдоподобно. Никой няма да достигне пещерата пръв, нали? Имам предвид, че пророчествата няма да допуснат Зандрамас да стигне там преди нас, нито нас пред нея.
— Невероятно! — промърмори Белдин. — Това наистина звучи логично. Зле ли ти е, Белгарат?
— Моля те — намръщи се Белгарат. — Е, Кайрадис?
Изражението й стана далечно, вглъбено. Гарион отново долови звуците на странния многогласен хор.
— Твоята мисъл е вярна, древни. Същата идея бе внушена на Зандрамас преди известно време, така че не ви откривам нищо, което тя вече не знае. Зандрамас обаче отхвърли заключенията, до които бе стигнала, и положи много усилия да заобиколи изводите, продиктувани от здравия разум.
— Добре — рече Закат. — Тъй като така или иначе всички ще стигнем там по едно и също време — и това е известно на двете страни, — няма особен смисъл да бъдем излишно предпазливи, нали? Предлагам просто да слезем на брега и да тръгнем към пещерата.
— По-добре да спрем за малко — ние с теб трябва да облечем доспехите си — каза Гарион. — Вероятно не е особено разумно да сложим броните на борда на кораба. Това може да изнерви Креска.
— Планът ти ми допада, Закат — съгласи се Дурник.
— Не съм толкова сигурен — колебливо каза Силк. — Промъкването крадешком има известни предимства.
— Драснианец — въздъхна Се’Недра.
— Изслушай мотивите му, преди да отхвърлиш предложението му, Се’Недра — каза Велвет.
— Положението в общи линии е следното — продължи Силк. — Дълбоко в себе си Зандрамас знае, че не може да пристигне преди нас в тази пещера, но въпреки това от месеци се опитва да го направи, надявайки се, че има някакъв начин да заобиколи правилата. Нека се опитаме да мислим по същия начин като нея.
— По-скоро бих изпила отрова — рече Се’Недра и потрепери.
— Трябва да го направим, за да разберем мотивите на противника си, Се’Недра. Сега Зандрамас напразно се надява, че може да ни попречи да отидем в пещерата — така ще избегне необходимостта да се изправи срещу Гарион. В крайна сметка той уби Торак, а никой с ума си не би се изправил охотно лице срещу лице с Богоубиеца.
— Ще премахна това прозвище от титлата си, когато се върна в Рива — навъсено каза Гарион.
— Щом искаш — отвърна Силк. — Какво обаче най-вероятно ще изпита Зандрамас, ако пристигне на входа на пещерата, огледа се и не ни види там?
— Мисля, че разбирам накъде биеш, Келдар — промълви с възхищение Сади.
— Подобно нещо не би ти убягнало — отбеляза сухо Закат.
— Знаеш ли, наистина е блестящо, Кал Закат — увери го евнухът. — Зандрамас ще се почувства опиянена. Ще повярва, че е успяла да надхитри пророчествата и е спечелила въпреки техните повели.
— А какво ще стане после, когато се появим иззад някоя скала и тя разбере, че ще трябва да се изправи срещу Гарион и въпреки всичко трябва да се подчини на избора на Кайрадис? — попита Силк.
— Навярно ще е много разочарована — рече Велвет.
— Мисля, че думата „разочарована“ е твърде мека — каза Силк.
— Смятам, че „яд“ е много по-точна. Прибавете към този яд и внушителна доза страх — в такъв случай пред нас ще е изправен противник, неспособен да мисли ясно. Почти сигурни сме, че когато стигнем, ще се разрази битка, а човек винаги има предимство в боя, ако вражеският военачалник е разсеян.
— Това ми звучи логично като довод в тактически план, Гарион — съгласи се Закат.
— Подкрепям предложението на Силк — рече Белгарат. — Ако не друго, поне ще имам възможност да си върна на Зандрамас за всички пъти, когато е осуетявала плановете ми. Мисля, че ми е длъжница за това, дето унищожи цели откъси в Пророчествата от Ашаба. Утре призори ще поговоря с капитан Креска — надявам се да разбера дали бреговата ивица от източната страна на възвишението е широка. При силния
