промени безвъзвратно. Въпросът „Готов ли си?“ отекваше отново и отново в съзнанието му. Той пак се изправи срещу Рундориг, а в ума му затрещя заповедта на леля Поул да убие своя приятел от детството. После се появи глиганът, който беше срещнал в снежната гора недалеч от Вал Алорн: звярът ровеше снега, очите му горяха с див гняв и омраза. „Готов ли си?“ го попита Барак, преди да освободи звяра. После изведнъж Гарион отново се изправи сред сивата равнина, заобиколен от фигурите на неразбираемата игра, опитвайки се да реши коя от тях да премести, а гласът в главата му непрекъснато го подтикваше да бърза.
Сънят неусетно се промени и пое в друго русло. Колкото и странни да са, сънищата ни имат известна прилика, тъй като са родени и оформени от собственото ни съзнание. Сега сънищата на Гарион сякаш бяха родени в чужд, враждебен ум — също както Торак беше проникнал в сънищата и мислите му преди срещата в Ктхол Мишрак.
Кралят на Рива отново се изправи срещу мурга Ашарак в гъстия Лес на дриадите, съсредоточи волята си, плесна с ръце и изрече фаталната дума „Изгори!“ Познаваше този кошмар. Той беше тревожил нощите му години наред. Видя как бузите на Ашарак започнаха да се сгърчват и да димят. Чу писъка на гролима, притиснал с ръце горящото си лице, но отхвърли жестоко молбата за милост и засили пламъка. Този път обаче действията му не бяха съпроводени с чувство на отвращение към самия себе си, което винаги беше съпътствало съня. Гарион бе изпълнен със свиреп възторг, с грозна радост, наблюдавайки как врагът му се гърчи и изгаря пред него. Дълбоко в съществото му нещо изкрещя да се отрече от тази светотатствена радост.
После отлетя в Ктхол Мишрак, пламтящият му меч потъна отново и отново в тялото на едноокия бог. Отчаяният писък „Майко!“ на Торак този път не го изпълни със съжаление, а с нарастващо задоволство. Гарион усети, че се смее, и дивашкият, безмилостен кикот заличи всички остатъци от човечност в сърцето му.
Крещейки в безмълвен ужас, Гарион се сви, отвратен не толкова от страшните образи на онези, които беше унищожил, а от радостта, обзела цялото му същество след отчаяната им агония.
21.
На следващата сутрин всички изглеждаха натъжени. Обзет от внезапен, учудващ пристъп на проницателност, Гарион беше напълно сигурен, че кошмарите не са измъчвали единствено него. Проникновението и интуицията не бяха нещо нормално за Гарион. Сендарското му възпитание, с типичната за него практичност, отхвърляше подобни явления като невероятни, дори в известна степен неморални.
„Ти ли направи това?“ — обърна се риванският крал към гласа.
„Не. Доста изненадващо, но го измисли ти самият. Явно имаш известен напредък — бавен, разбира се, но все пак напредък.“
„Благодаря.“
„Няма защо.“
Силк изглеждаше особено разстроен. Очите на дребничкия драснианец бяха зачервени, ръцете му трепереха.
— Има ли още пиво? — попита той дрезгаво, поглеждайки към Белдин.
— Май нещо трепериш тази сутрин, а, Келдар? — подхвърли магьосникът.
— Не — рече Гарион. — Не това го притеснява. Просто снощи е сънувал лоши сънища.
Силк рязко вдигна глава и попита:
— Откъде знаеш?
— И аз имах кошмари. Пред очите ми отново преминаха картините от различни събития: онова, което направих на мурга Ашарак, как убих отново Торак — и то няколко пъти поред. По-нататък нещата не станаха по-добри.
— Аз попаднах в една пещера — каза Силк и потръпна. — Нямаше никаква светлина, но усещах как стените ме притискат от всички страни. Мисля, че следващия път, щом видя Релг, ще го прасна в лицето — леко, разбира се. Все пак ми е приятел.
— Радвам се, че не съм единственият — призна Сади. Евнухът беше сложил паница мляко на масата и Зит и малките й змийчета се бяха събрали около нея и лочеха, като мъркаха доволно. Гарион учудено забеляза, че вече никой не обръща внимание на Зит и нейното потомство. Изглежда, хората можеха да свикнат с всичко. Сади потърка обръснатия си череп с дългите си пръсти. — Сънувах, че съм на една улица в Стис Тор И се опитвам да оцелея чрез просия. Беше отвратително.
— Аз видях как Зандрамас принася в жертва детето ми — каза покрусено Се’Недра. — Чух плач и викове и имаше толкова много кръв, толкова ужасно много кръв…
— Странно — учуди се Закат. — Аз бях съдия на един процес. Трябваше да осъдя много хора. Сред тях имаше една жена, от която много се интересувах, но бях принуден така или иначе да я осъдя.
— И аз сънувах нещо страшно — призна Велвет.
— Предполагам, че кошмари са измъчвали всички ни — рече Гарион. — Същото нещо ми се случи по пътя за Ктхол Мишрак. Торак непрекъснато се появяваше в сънищата ми. — Кралят на Рива погледна Кайрадис и попита: — Детето на Мрака винаги ли прибягва до това? Разбрахме, че събитията се повтарят, когато приближава някоя от онези срещи. И кошмарните сънища ли са едно от тези безкрайно повтарящи се събития?
— Имаш изключително остър ум, Белгарион — каза пророчицата. — През всички неизброими векове, откакто се случват тези срещи, ти си първото от Децата на Светлината и на Мрака, прозряло, че последователността трябва да бъде повтаряна безкрайно във времето, докато приключи разделението на вселената.
— Не съм сигурен, че заслугата за това е изцяло моя, Кайрадис — призна риванският крал. — Доколкото разбирам, срещите стават все по-често. По всяка вероятност аз съм първият от Децата на Светлината и на Мрака, който трябва да преживее две срещи — дори тогава ми беше необходимо много време да проумея какво точно става. В такъв случай кошмарите сигурно са част от начина, по който протича времето преди самото събитие?
— Твоето предположение е много проницателно, Белгарион. — Момичето с превързаните очи се усмихна. — Ала за съжаление това не е вярно. И все пак ми се струва, че е срамота да се пропилее на вятъра такава умна идея.
— Нима се опитваш да приказваш смешни неща, света пророчице?
— Бих ли направила подобно нещо, благородни Белгарион? — отвърна тя, съвършено имитирайки интонацията на Силк.
— Можеш да я наплескаш — предложи Белдин.
— При този мъж планина, която я охранява? — рече Гарион и се ухили на Тот, а след това присви очи и попита: — Не е разрешено да ни помогнеш в това, нали, Кайрадис?
Тя въздъхна и поклати глава.
— Няма нищо, света пророчице — добави риванският крал. — Мисля, че сами ще успеем да измислим успешен отговор на въпроса. — Гарион погледна Белгарат. — Добре. Торак се опита да ме уплаши с кошмари, а сега, изглежда, и Зандрамас се опитва да направи същото, само че този път напада всички ни. Ако това не е обичайно повторение, какво е тогава?
— Умът на това момче наистина е твърде аналитичен, Белгарат — отбеляза Белдин.
— Естествено — отвърна старият вълшебник. — Нали ми е внук.
— Не си изкълчвай рамото, опитвайки да потупаш собствения си гръб — рече кисело Белдин, стана и закрачи, смръщил замислено чело. — Ето какво — подхвана той. — Първо: това не е просто едно от онези досадни повторения, които ни преследват от самото начало, нали?
— Точно така — съгласи се Белгарат.
— Второ: и предишния път се случи почти същото. — Той погледна Гарион. — Нали?
— Да — потвърди риванският крал.
— Значи два пъти. Може да е съвпадение, но нека предположим, че не е. Знаем, че Детето на Светлината винаги има спътници, а Детето на Мрака е винаги само.
— Така казва Кайрадис — съгласи се Белгарат.
