отлив шансовете ни ще са доста добри. После ще си проправим път по склона на планината, ще се скрием близо до входа и ще изчакаме да се появи Зандрамас, след това ще излезем пред нея и ще я изненадаме.
— Мога да добавя още едно преимущество, което е дори по-значително — намеси се Белдин. — Аз ще отида на разузнаване и ще ви съобщя, когато тя дойде.
— Но не и като ястреб, чичо — предупреди го Поулгара.
— Защо?
— Зандрамас не е глупава. На този риф не живеят ястреби. Няма с какво да се хранят тук.
— Може би ще помисли, че бурята ме е отнесла в открито море.
— Значи искаш да рискуваш живота си, разчитайки на едно „може би“? Чайка, чичо. Превърни се в чайка.
— Чайка ли? — възрази гърбавият магьосник. — Тези птици са толкова глупави и толкова мръсни…
— Ти? Притеснен от мръсотията? — възкликна Силк, който броеше нещо на пръсти.
— Млъкни, Келдар. — заплашително каза Белдин.
— В кой ден от месеца е роден принц Геран? — обърна се Силк към Се’Недра.
— Седмия, защо?
— Отново сме изправени пред едно от онези неща, които очертават утрешния ден като изключителен. Ако съм преброил правилно, утре синът ти става на две години.
— Не е възможно! — възкликна малката кралица. — Детето ми се роди през зимата.
— Се’Недра — каза нежно Гарион. — Рива е близо до най-северната точка на света. Този риф е близо до най-южната. Сега в Рива е зима. Преброй месеците от раждането на Геран — времето, което прекара с нас преди Зандрамас да го отвлече, времето, изтекло, докато бяхме в Реон, странстването до Пролгу, после до Тол Хонет и Нийса, и всички останали места, където се налагаше да спираме. Мисля, че ако преброиш внимателно, ще видиш, че са минали близо две години.
Малката кралица се навъси, преброи внимателно месеците и накрая отвори широко очи.
— Той има право! — възкликна тя. — Утре Геран ще навърши две години.
Дурник постави длан върху ръката на риванската кралица и каза:
— Ще видя дали ще успея да направя нещо, което да подариш на сина си, Се’Недра. Той непременно трябва да получи подарък за рождения си ден, още повече след като беше отделен толкова дълго от семейството си.
Очите на Се’Недра се наляха със сълзи.
— О, Дурник! — изхлипа тя и го прегърна. — Ти се сещаш за всичко.
Гарион погледна леля Поул и размърда пръсти: „Защо не се приберете с нея и не я сложите да си легне? Тук свършихме работата си и ако тя мисли прекалено много за предстоящите часове, съвсем ще се разстрои. Утре бездруго ще е достатъчно тежък ден за нея.“
„Имаш право.“
След като дамите излязоха, Гарион и останалите мъже заговориха за миналото. Спомниха си в подробности за различните приключения, които бяха преживели заедно от онази ветровита нощ преди толкова години, когато Гарион, Белгарат, леля Поул и Дурник бяха напуснали фермата на Фалдор и се бяха озовали в света, където възможното и невъзможното се сливаха неумолимо. Гарион отново изпита онова чувство на пречистване, примесено с неуловимо усещане за нещо друго: сякаш чрез равносметката на всичко, случило се по време на дългото им пътуване до далечния риф, лежащ в тъмнината, той и приятелите му бяха съсредоточили всичките си усилия, за да засилят решимостта си и чувството за обща цел. Това, изглежда, им помагаше по някакъв начин.
— Мисля, че поприказвахме достатъчно — каза накрая Белгарат и стана. — Сега всички знаем какво остава зад нас. Време е да оставим спомените настрана и да се вгледаме напред. Да отидем да поспим.
Когато Гарион се вмъкна в леглото, Се’Недра неспокойно се размърда и сънено каза:
— Мислех, че ще останеш буден цяла нощ.
— Приказвахме си.
— Зная. Дори тук чувах гласовете ви. А мъжете си мислят, че жените непрекъснато бъбрят.
— А не е ли така?
— Навярно, но жената може да приказва, докато ръцете й са заети. А един мъж не е способен на това.
— Май имаш право.
За миг се възцари тишина.
— Гарион — проговори тя.
— Да, Се’Недра?
— Ще ми дадеш ли на заем онзи нож — малката кама, която Дурник ти е подарил, когато си бил още момче?
— Ако искаш да отрежеш нещо, кажи ми и ще го отрежа аз.
— Не, Гарион. Просто искам утре да имам нож.
— За какво ти е?
— Щом зърна Зандрамас, веднага ще я убия.
— Се’Недра!
— Имам пълното право да я убия, Гарион. Ти каза на Кайрадис, че не би могъл да го направиш, защото Зандрамас е жена. Аз не страдам от подобна деликатност. Ще изтръгна бавно сърцето й ако има такова. — Каза го със свирепост, каквато той не бе откривал никога в гласа й. — Искам кръв, Гарион! Много кръв. И искам да чуя как пищи, когато забивам ножа в нея. Ще ми дадеш ножа си, нали?
— Категорично не.
— Добре, Гарион — промълви тя с леден глас. — Сигурна съм, че Лизел ще ми даде една от своите ками. Лизел е жена и знае как се чувствам. — После малката кралица му обърна гръб.
— Се’Недра…
— Да? — Тонът й беше суров.
— Бъди разумна, скъпа.
— Не искам да съм разумна. Искам да убия Зандрамас.
— Няма да ти позволя да се излагаш на такава опасност. Утре ни предстоят много по-важни неща.
Тя въздъхна.
— Сигурно си прав. Но просто…
— Просто какво?
Тя се обърна и обви ръце около врата му.
— Няма значение, Гарион — отвърна малката кралица. — Хайде да спим. — Тя се сгуши до него и след няколко минути равномерното й дишане му подсказа, че се е унесла в сън.
„Трябваше да й дадеш ножа — укори го гласът в съзнанието му. — А утре Силк можеше да й го открадне.“
„Но…“
„Трябва да поговорим за нещо друго, Гарион. Помисли ли за своя наследник?“
„Ами, донякъде. Всъщност никой от тях не е подходящ.“
„Помисли ли сериозно за всеки?“
„Да, така мисля. Но все още не съм взел никакво решение.“
„Не очаквам да си направил своя избор. Просто трябва да помислиш за всеки от тях поотделно и да определиш внимателно качествата им в съзнанието си.“
„Тогава кога трябва да направя своя избор?“
„В последния възможен момент, Гарион. Може би Зандрамас е в състояние да чете мислите ти, ала не може да научи онова, което все още не си решил.“
„Ами ако направя грешка?“
„Не мисля, че това може да се случи, Гарион. Наистина.“
Гарион спа неспокойно. Сънищата му бяха хаотични, несвързани, будеше се често и отново потъваше в неспокойна дрямка. Първоначално се появи някаква изкривена картина на странните сънища, които го смущаваха през онази нощ преди толкова време на Острова на ветровете — точно преди животът му да се
