във всички посоки, ала накрая спряха за няколко секунди на портала, водещ към пещерата. Гарион знаеше с непоклатима сигурност, сякаш бе видял със собствените си очи, че в пещерата има нещо странно — нещо, което беше последната отбранителна линия на Зандрамас. След това, привидно незаинтересувана от унищожаването на оръжието, което винаги бе служило така добре на Детето на Мрака, магьосницата светкавично направи знак на останалите гролими.
— Не! — долетя звънкият, ясен глас на пророчицата от Кел. — Не мога да позволя да направиш това. Този въпрос трябва да бъде решен от Избора, притиснал с огромното си бреме плещите ми, а не чрез безсмислени битки. Прибери меча си в ножницата, Белгарион от Рива, а ти, Зандрамас от Даршива, изтегли слугите си от бойното поле.
Гарион откри, че мускулите на краката му изведнъж се парализираха — не можеше да направи нито крачка напред. Успя да се обърне и видя Кайрадис, която слизаше по стълбите, водена от Ерионд. Веднага след нея вървяха леля Поул, Поледра и риванската кралица.
— Задачата, която и двамата имате тук — продължи Кайрадис с отекващ, звучен глас — е не да се унищожите един друг. Ако се случи единият от вас да отнеме живота на другия, задачите ви ще останат неизпълнени и аз също не ще успея да извърша онова, което е отредено за мен. След това всичко, което съществува сега, всичко, което е било, и всичко, което предстои да живее в бъдеще, ще изчезне завинаги. Прибери меча си, Белгарион, а ти, Зандрамас, отпрати своите гролими от бойното поле. Нека отидем на Мястото, което вече не съществува, и там да направим своя избор. Вселената се уморява от нашето закъснение.
Гарион със съжаление прибра меча в ножницата, ала магьосницата от Даршива присви очи и заповяда на гролимите с леден, безизразен глас.
— Убийте сляпата даласианска вещица в името на новия бог на ангараките!
Гролимите, с очи, блеснали в религиозен екстаз, се втурнаха към подножието на стълбите. Ерионд въздъхна, решително пристъпи напред и застана спокойно пред Кайрадис.
— Това няма да е необходимо, Носителю на Кълбото — каза му Кайрадис, наведе леко глава и звънкият глас, който звучеше навсякъде около нея, загърмя като страхотен, гневен хор. Гролимите се олюляха, после започнаха да се блъскат слепешком наоколо, взирайки се с невиждащи очи в дневната светлина.
— Магията! — прошепна Закат. — Онази, обграждаща град Кел! Гролимите са ослепели!
Ала този път черните жреци не съзираха в слепотата си лицето на бога, което се бе явило пред благия стар жрец на Торак — старецът, когото бяха срещнали в лагера на овчарите. Пред очите им се бяха появили съвсем различни картини. Очевидно магията действаше по два начина. Отначало гролимите завикаха тревожно, после закрещяха от страх. След това виковете им се превърнаха в писъци, те се обръщаха, препъваха се един в друг, лазеха на колене и лакти, за да избягат от онова, което виждаха. Пълзяха слепешком към брега на морето, очевидно решени да следват до смърт огромния гролим, в чието лице Сади беше хвърлил онзи странен прах.
Някои от тях можеха да плуват, ала не бяха много. Онези, които умееха, навлизаха все по-навътре в морето към неизбежна смърт. Останалите потънаха под повърхността, ръцете им, протегнати умоляващо към небето, стърчаха над водата, след като главите се бяха скрили под вълните. Стълбове мехурчета се вдигаха над тъмните води, после и те изчезнаха.
Албатросът, разперил неподвижно криле, се понесе над тях, после се върна и започна да кръжи над амфитеатъра.
23.
Кайрадис започна строго:
— Ето, сега си сама, както винаги си предпочитала да бъдеш, Дете на Мрака.
— Онези, които бяха с мен, не струват пукната пара, Кайрадис — отвърна безразлично Зандрамас. — Те изпълниха предназначението си и аз вече нямам нужда от тях.
— Готова ли си да минеш през портите на Мястото, което вече не съществува, за да се изправиш в присъствието на Сардиона и да направиш своя избор?
— Разбира се, света пророчице — съгласи се Зандрамас с неочаквана кротост. — С радост ще се присъединя към Детето на Светлината, за да влезем заедно в храма на Торак.
— Внимавай с нея, Гарион — прошепна Силк. — Тя е намислила нещо.
Ала Кайрадис също беше доловила хитрината на магьосницата.
— Неочакваното ти съгласие е учудващо, Зандрамас — рече тя. — През всичките месеци, изпълнени с крайно изтощение и умора, ти напразно се стремеше да избегнеш тази среща, а сега нетърпеливо се втурваш към пещерата. Какво те е променило така? Може би вътре се крие някаква незнайна опасност? Нима все още се стремиш да примамиш Детето на Светлината и да го тласнеш към гибел, надявайки се да избегнеш необходимостта от Избора?
— Отговорът на въпроса ти се крие зад тези врати, сляпа вещице — отговори с груб глас Зандрамас, после обърна блещукащото си лице към Гарион. — Сигурна съм, че великият богоубиец не изпитва страх — продължи тя. — Или онзи, който унищожи Торак, е вече роб на страха и плахостта? Та с какво бих могла аз, една обикновена жена, да застраша живота на най-могъщия воин на света? Нека влезем заедно в тази пещера. Оставям уверено своята сигурност в твоите ръце, Гарион.
— Може би истината е друга, Зандрамас — рече Пророчицата от Кел. — Сега е твърде късно за хитрини и измами. Само Изборът може да ви освободи. — Сляпото момиче замълча за миг и сведе глава. До слуха на Гарион отново долетяха звуците на многогласния хор. — А! — възкликна Кайрадис. — Най-сетне разбрахме. Откъсът в небесната книга беше неясен, но сега прозряхме значението му. — Тя се обърна към портала. — Излез, господарю на демоните. Не се крий в тъмното, очаквайки лесна плячка, а се покажи да те видим.
— Не! — изкрещя дрезгаво Зандрамас.
Ала вече беше твърде късно. Неохотно, сякаш изблъскан насила, смазаният и почти напълно осакатен дракон се показа от пещерата, като ревеше страхотно и бълваше огън и дим.
— Пак ли! — простена Закат.
Ала Гарион видя нещо повече от страшния дракон. По същия начин в покритата с дълбок сняг гора край Вал Алорн той беше видял образа на Барак, вплетен в този на ужасната мечка — страшният горски звяр тичаше, за да спаси риванския крал, който четиринадесетгодишен бе промушил с копието си глигана. А сега Гарион видя Морджа — господаря на демоните, приел формата на дракон. Това беше Морджа, върховният враг на Нахаз, демона, който беше низвергнал крещящия Урвон във вечната пропаст на ада. Морджа, с десетките подобни на змии ръце, сграбчил огромен меч — оръжие, което Гарион познаваше твърде добре. Повелителят на демоните, превърнал се в дракон, крачеше напред с огромни стъпки, размахвайки Ктрек Гору — ужасния меч на Торак, изплетен от носещи смърт сенки.
Пламтящите червени облаци избухнаха в грозно кърваво сияние, когато отвратителният демон връхлетя срещу тях.
— Разпръснете се! — изкрещя Гарион. — Силк, кажи им какво да правят! — Кралят на Рива пое дълбоко дъх. В същия миг огромни светкавици се изсипаха от мътното небе и се разбиха в страните на терасовидната пирамида с разтърсващ земята гръм. — Да вървим! — извика Гарион на Закат и извади отново меча на Желязната хватка. Но след това спря изумен. Поледра, с такова спокойствие, сякаш се разхождаше сред окъпана в слънце горска поляна, се приближи към ужасното чудовище.
— Твоят господар е повелителят на измамата, Морджа — обърна се тя към внезапно обзетото от дълбока парализа същество. — Но сега дойде време да престанеш с всички лъжи. Ще говориш само истината. С каква цел си тук? Защо са пристигнали тук всички чудовища като теб?
Повелителят на демоните, приел тялото на грозния дракон, изръмжа с омраза, после започна да се гърчи, да се мята, правейки опити да се освободи.
— Говори, Морджа — заповяда Поледра. Наистина ли бе възможно някой да притежава толкова огромна мощ?
— Няма — изръмжа Морджа, почти задавен от жестока ненавист.
— Ще говориш — каза бабата на Гарион с ужасяващо тих глас.
Морджа изкрещя като в агония.
— С каква цел си дошъл тук? — изрече настойчиво Поледра.
