строшеното копие и с един-единствен замах изтегли тежкия си меч. Със страшни удари наляво и надясно си проби път сред глутницата, а бойният му кон стъпкваше и живите, и мъртвите чудовища в калта. После рицарят обърна коня и повторно се устреми в атака, проправяйки си път с меча. Алгротите побягнаха с вой към гората.
— Мандорален! — извика Улф. — Насам! Нагоре!
Бронираният рицар вдигна оплисканото с кръв забрало на шлема си и погледна към хълма.
— Позволи ми първо да разпръсна тази сган, стари приятелю — весело отговори той, свали пак забралото и се втурна след алгротите в мократа гора.
— Хетар! — изкрещя Барак, който вече тичаше към коня си.
Хетар кимна отсечено, настигна го, двамата скочиха на седлата и се спуснаха по подгизналия склон, за да помогнат на непознатия.
— Приятелят ти демонстрира забележителна липса на здрав разум — каза Силк на господин Улф и изтри дъждовните капки от лицето си. — Тези зверове ще го разкъсат като нищо.
— Вероятно въобще не му е хрумнало, че се намира в опасност — отговори Улф. — Той е мимбрат, а хората от тази националност обикновено смятат, че са непобедими.
Стори им се, че битката в гората трае твърде дълго. Чуваха се викове, звучни, разтърсващи удари, крясъци на ужас от страна на алгротите. После Хетар, Барак и непознатият излязоха от дърветата и поеха в тръс към стръмния хълм. Когато стигнаха на върха, мъжът с бронята с трясък слезе от коня си.
— Добра среща, стари друже — избоботи той. — Тези приятелчета в леса бяха доста игриви.
— Радвам се, че успяхме да ти осигурим развлечение — сухо отвърна Улф.
— Все още ги чувам — намеси се Дурник. — Според мен още бягат.
— Страхливостта им ни лиши от един забавен следобед — отбеляза рицарят, със съжаление прибра меча си в ножницата и свали шлема си.
— Е, всички понякога правим жертви — въздъхна високо Силк.
Рицарят също въздъхна.
— Точно така. Ясно ми е, че си човек, отдаден на философията. — И изтърси водата от бялото перо на шлема си.
— Простете ми — заговори господин Улф. — Това е Мандорален, барон Воу Мандор. Той ще дойде с нас. Мандорален, това е принц Келдар от Драсния, а това е Барак — граф Трелхайм, братовчед на краля на Черек Анхег. Този господин е Хетар, синът на Чо-Хаг, главатаря на племенните вождове на Алгария. Запознай се и с най-практичния човек между нас — майстор Дурник от Сендария. А това момче е внукът ми Гарион — моят прапраправнук — можеш да добавиш думичката „пра“ поне още няколко пъти.
Мандорален се поклони дълбоко пред всеки един от тях.
— Поздравявам ви всички, приятели — заяви той със своя мощен глас. — Нашето приключение започна с непредвидено събитие. Но моля ви, кажете ми коя е тази дама? Красотата й направо заслепи взора ми!
— Хубава реч, господин рицарю — отвърна леля Поул с дълбок звучен смях и ръката й почти несъзнателно се плъзна към влажните й коси. — Този човек ми харесва, татко.
— Легендарната лейди Поулгара? — изрече Мандорален. — Зърнах я и това е най-голямата чест в живота ми. — Впечатлението от изтънчения поклон на рицаря беше частично помрачено от скърцането на доспехите му.
— Нашият ранен приятел се нарича Лелдорин, син на барон Уилдантор — продължи Улф. — Може би си чувал за него.
Лицето на Мандорален потъмня.
— О, да. Слухът, който понякога бяга пред нас като лаещо куче, разказва, че Лелдорин Уилдантор изчаква удобен случай, за да вдигне бунт срещу кралската корона.
— Това не е важно сега — подчерта Улф. — Работата, която ни е събрала, е много по-сериозна от всичко това. Трябва да изгониш тази мисъл от съзнанието си.
— Да бъде както казваш, благородни Белгарат — незабавно заяви Мандорален, макар че погледът му се задържа не особено благосклонно върху изпадналия в безсъзнание Лелдорин.
— Дядо! — извика Гарион и посочи един ездач, появил се сякаш от никъде в другия край на скалистия хълм. Непознатият беше облечен в черно, конят му също беше черен. Той свали качулката си и пред очите им се разкри бляскава стоманена маска, направена във формата на лице, едновременно и красиво, и странно отблъскващо. Дълбоко в съзнанието на Гарион зазвуча глас, който му каза, че в този ездач е скрито нещо много важно — нещо, за което той трябва да си спомни — ала каквото и да беше, това нещо винаги убягваше от мисълта на младежа.
— Откажи се от това търсене, Белгарат — глухо прозвуча гласът на непознатия иззад маската.
— Познаваш ме прекалено добре, за да се надяваш, че ще сторя това, Чамдар — спокойно отговори господин Улф, който очевидно беше познал ездача. — Нима тази детинска клопка с алгротите беше твое хрумване?
— Би трябвало да ме познаваш достатъчно добре, за да не мислиш така — подигравателно изсъска онзи зад маската. — Когато се изправя срещу теб, ще можеш да очакваш по-сериозни неща. Засега имам подръка достатъчно чираци, които ще те забавят. Това е всичко, от което наистина се нуждаем. А щом Зедар занесе Ктраг Яска на моя господар, ако желаеш, опитай силата си срещу могъществото и волята на Торак.
— Значи изпълняваш поръчките на Зедар, така ли? — попита Улф.
— Не изпълнявам ничии поръчки — отговори презрително мрачната фигура. Ездачът изглеждаше човек от плът и кръв, така истински, като всеки един от тях, ала Гарион виждаше как леките дъждовни капчици падат на скалите точно под него и под коня му. Каквато и да беше тази фигура, дъждът преминаваше през нея.
— Тогава защо си тук, Чамдар? — попита Улф.
— Да речем от любопитство, Белгарат. Исках да видя със собствените си очи как си успял да представиш казаното в Пророчеството с езика на всекидневието. — Черната фигура огледа останалите от групата. — Умно — отбеляза ездачът с известно злостно възхищение. — Откъде намери всички тези типове?
— Не беше необходимо да ги търся, Чамдар — отвърна Улф. — Те бяха тук през цялото време. Щом като всяка част от Пророчеството се окаже вярна, значи то изцяло е вярно, нали? Във всичко това няма никакъв фокус. Всеки един от дошлите при мен е потомък на много повече поколения, отколкото можеш да си представиш.
Мрачната фигура изсъска, после рязко си пое дъх. — Пророчеството все още не се е сбъднало, старче.
— Ще се сбъдне, Чамдар — уверено изрече Улф. — Открай време се грижа да стане точно това.
— А кой е онзи сред всички тук, който ще живее два пъти? — попита изведнъж ездачът.
Улф се усмихна хладно и не отговори.
— Здравей, кралице моя — подигравателно се обърна мрачната фигура към леля Поул.
— Любезността на кролимите никога не ме е вълнувала — отвърна тя с леден глас. — Аз не съм твоя кралица, Чамдар.
— Ще бъдеш, Поулгара. Моят господар каза, че ще станеш негова съпруга, когато дойде в кралството си. Ще станеш кралица на целия свят.
— Това те поставя в не особено изгодно положение Чамдар. Защото ако стана твоя кралица, няма да ти е разрешено да ме ядосваш, нали?
— Аз ще работя в близост до теб, Поулгара. А щом станеш невеста на Торак, неговата воля ще бъде и твоя. Сигурен съм, че тогава няма да ми се сърдиш за минали неща.
— Смятам, че поговорихме достатъчно на тази тема, Чамдар — заяви господин Улф. — Думите ти започнаха да ме отегчават. Ето, вземи си сянката. — Улф небрежно махна с ръка, сякаш отпъждаше досадна муха, и заповяда: — Изчезни.
И Гарион пак почувства онова странно вълнение и чу глухия, беззвучен крясък в ума си. Конникът изчезна.
— Не го унищожи, нали? — задъхано попита Силк.
