Делвор, направена от плат на ярки райета.
— Делвор? Едва ли. Той от години са опитва да си разчисти сметките с мен — още от времето, когато му скроих номер в Яр Горак, а това му струваше цяло състояние. Все пак му позволявам да си мисли, че ме държи в ръцете си. Ще го накарам да се почувства добре и с истинска наслада ще наблюдавам какво ще стори, когато изтегля килимчето изпод нозете му.
— Ти си непоправим — засмя се тя. Той й намигна.
Вътрешността на палатката на Делвор изглеждаше кървавочервена заради светлината на няколкото запалени мангала, излъчващи жадуваната от пътниците топлина. Подът беше покрит с килим в наситено син цвят, по който бяха пръснати големи червени възглавници за сядане. Щом се озоваха вътре, Силк ги представи на търговеца.
— Чест е за мен, о, древни — измърмори Делвор и стори дълбок поклон първо пред господин Улф, а после пред леля Поул. — С какво мога да ви бъда полезен?
— Сега повече от всичко друго са ни нужни сведения — отговори Улф и свали тежката си качулка. — Натъкнахме се на един кролим, който създаваше разни неприятности на север оттук. Можеш ли да разучиш положението и да разбереш какво става в земите между панаира и Воу Мимбре? Бих искал да избегна съседските вражди, ако това е възможно.
— Ще проуча този въпрос — обеща Делвор.
— Аз също ще се поразходя наоколо — рече Силк. — Двамата с Делвор сигурно ще успеем да пресеем полезната информация, събрана на панаира.
Улф го погледна въпросително.
— Радек от Боктор никога не пропуска и най-малката възможност да сключи някоя сделка — обясни дребният драснианец някак прекалено бързо. — Би изглеждало много странно, ако се заседя в палатката.
— Разбирам — каза Улф.
— Нали не искаме да някой да разкрие маскировката ни? — подметна невинно Силк, ала дългият му нос потрепваше.
Улф се предаде.
— Добре. Ала не се дръж прекалено хитро. Не искам утре сутрин цяла тълпа вбесени купувачи да се струпат около палатката, за да ти искат главата с диви крясъци.
Носачите на Делвор свалиха багажа от конете, после един от тях заведе Хетар до конюшните, които се намираха в покрайнините на панаира. Силк започна да рови из вързопите и върху килима на Делвор започнаха да се трупат безброй миниатюрни, но скъпи вещи. Пъргавите ръце на Силк, не спираха да шарят из гънките на вързопите.
— Пък аз се чудех защо ти трябваха толкова много пари в Камаар — поднесе сухия си коментар Улф.
— Това е част от маскировката — отвърна Силк. — Радек винаги носи със себе си любопитни нещица, с които търгува, докато е на път.
— Много удобно обяснение — отбеляза Барак. — Ала аз не бих му се доверил, ако бях на твое място.
— Ако не удвоя парите на нашия приятел Радек само за един час, ще се оттегля от занаята завинаги — обеща Силк. — О, почти забравих. Гарион ще ми бъде необходим като носач. Радек винаги разполага поне с един носач.
— Опитай се да не го поквариш прекалено много — подхвърли леля Поул.
Силк направи дълбок поклон и наперено кривна черната си кадифена шапка; после заедно с Гарион, който го следваше по петите, нарамил внушителния вързоп със съкровищата, дребният мъж излезе с горди стъпки. Приличаше на човек, комуто предстои битка.
Един дебел толнедранец, на три палатки от тази на Делвор, се оказа много досаден и успя да измъкне от Силк украсена със скъпоценни камъни кама само на три пъти по-висока цена от действителната й стойност, ала двама арендски търговци вдигнаха страшна врява и купиха две еднакви сребърни чаши на цени, които макар че бяха много по-различни от истинската, повече от компенсираха предишната неуспешна сделка.
— Обожавам да търгувам с аренди — злорадо отбеляза Силк, докато продължиха похода си по разкаляните улици между палатките.
Хитрият дребен драснианец обикаляше из панаира и навсякъде оставяше след себе си страшни поразии. Когато не успееше да продаде нищо, той купуваше; когато не можеше да купи някой предмет, го заменяше с нещо друго, а когато не можеше и да го размени, се ослушваше да дочуе клюки, за да събере сведения. Някои търговци, по-мъдри от колегите си, се скриваха още щом го видеха. Гарион, поддал се на ентусиазма на дребния мъж, започна да разбира защо приятелят му е така очарован от играта — в нея печалбата беше нещо второстепенно в сравнение със задоволството от това да победиш противника си.
Набезите на Силк придобиха вселенски мащаб. Той кипеше от желание да търгува с всички. Толнедранци, аренди, череки, съотечественици от Драсния, сендари — всички падаха в краката му. Още в ранния следобед той беше изтъргувал всичко, което бе купил в Камаар. Пълната му кесия звънтеше, вързопът върху раменете на Гарион беше все така тежък, ала сега в него имаше съвсем различни стоки.
Но Силк се мръщеше. Крачеше мълчаливо напред и подхвърляше в шепа мъничка, красиво оформена стъклена топка. Беше разменил две книги със стихове на уейситски с корици от слонова кост за това малко шишенце парфюм с един риванец.
— Какво има? — попита го Гарион.
— Не съм сигурен кой от нас двамата направи по-добра сделка — кратко отвърна Силк.
— Какво?
— Нямам никаква представа колко струва този парфюм.
— Ами защо тогава го взе?
— Не искам да се издам пред него, че не зная каква е стойността му.
— Продай го на някой друг.
— Как мога да го продам, като не зная каква цена да поискам? Ако поискам прекалено много, никой няма да разговаря с мен; ако искам прекалено малко, ще стана за подигравка на целия панаир.
Гарион се разсмя.
— Не виждам какво е толкова смешно, Гарион — изръмжа раздразнено Силк, а когато влязоха в палатката, каза на господин Улф: — Ето печалбата, която обещах. — И някак неприветливо изсипа монетите в шепата на възрастния човек.
— Какво те измъчва? — попита Улф и задържа погледа си върху нацупеното му лице.
— Нищо — изкъсо отвърна Силк. След това измери с поглед леля Поул и върху лицето му блесна широка усмивка. Той прекоси стаята, отиде при нея и се поклони.
— Скъпа лейди Поулгара, моля те, приеми този скромен дар в знак на моето уважение към теб. — И със зрелищен замах и поднесе шишенцето с парфюма.
Изражението на леля Поул представляваше особена смесица от удоволствие и подозрение. Тя пое малкото шишенце, внимателно махна плътно прилепналата към гърлото запушалка, с лек жест допря запушалката до китката си, а след това вдигна ръка към лицето си, за да долови аромата.
— О, Келдар! — възкликна тя с наслада. — Това наистина е подарък, достоен за принц.
Усмивката на Силк мъничко се поизкриви, но той проницателно се вгледа в нея, опитвайки се да определи дали леля Поул говори сериозно, или не. След това въздъхна и излезе, като мрачно си мърмореше разни неща за двуличието на риванските търговци.
Не след дълго се върна и Делвор. Остави раираната си наметка в ъгъла и протегна ръце към един от пламтящите мангали.
— Доколкото успях да разуча, всичко е спокойно оттук до Воу Мимбре — съобщи той на господин Улф. — Но петима мурги току-що навлязоха в територията на панаира, следвани по петите от две дузини тули.
Хетар бързо вдигна поглед и ястребовото му лице се напрегна.
Улф се намръщи.
— Откъде дойдоха — от север или от юг?
