— Заявяват, че са дошли от Воу Мимбре, ала по ботушите на тулите има червена глина. Мисля, че оттук до Воу Мимбре няма глина, нали?
— Въобще няма — твърдо заяви Мандорален. — В тази област на страната глина има единствено на север оттук.
Улф кимна и каза на Барак:
— Извикай Силк.
Барак тръгна към изхода.
— Не е ли възможно да е просто съвпадение? — зачуди се Дурник.
— Не искам да се излагаме на рискове — отговори Улф. — Ще изчакаме, докато панаирът притихне, унесен в сън през нощта, и ще се измъкнем.
Силк влезе в палатката и тихо каза нещо на Делвор.
— На мургите няма да им трябва много време да установят, че сме били тук — избоботи Барак и замислено подръпна червената си брада. — Това означава, че ще ни преследват на всяка крачка оттук до Воу Мимбре. Няма ли да е по-просто ако аз, Хетар и Мандорален встъпим в бой с тях? Петима мъртви мурги не могат да преследват никого.
Хетар кимна, изпълнен с някакво ужасно нетърпение.
— Не зная дали на това ще се погледне с добро око от толнедранските легионери, които охраняват панаира — обади се Силк. — Те, изглежда, доста се тревожат при появата на трупове, за които липсват обяснения. Такива инциденти нарушават чувството им за ред.
Барак вдигна рамене.
— Това беше просто едно хрумване.
— Хрумна ми нещо друго — рече Делвор и взе наметката си. — Мургите издигат навесите си близо до палатките на надраките. Ще отида да сключа няколко сделки с тях.
Търговецът тръгна към изхода на палатката, после изведнъж спря.
— Не зная дали това има някакво значение, ала водачът им се казва Ашарак.
Гарион почувства как го обзема внезапен хлад. Барак подсвирна и изведнъж стана много мрачен.
— Рано или късно ще трябва да се погрижим за този мург, Белгарат — заяви той.
— Познавате ли го? — Делвор не изглеждаше никак изненадан.
— Срещали сме се веднъж-дваж — отвърна Силк без никакво колебание.
— Започва да става досаден — вметна леля Поул.
— Аз тръгвам — каза Делвор.
Гарион вдигна парчето плат, което покриваше изхода на палатката, за да направи път на Делвор, ала когато хвърли поглед навън, сподавено възкликна, пусна плата и се дръпна.
— Какво има? — попита Силк.
— Струва ми се, че току-що забелязах Брил.
— Я да видя — рече Дурник. Пръстите му мъничко разшириха отвора и той и Гарион надзърнаха навън. Един раздърпан мъж крачеше бавно в калната улица пред палатката. Наистина беше Брил. Не се беше променил много от времето, когато бяха напуснали фермата на Фалдор. Туниката и панталоните му пак бяха покрити с кръпки и петна; лицето му беше все така небръснато, кривогледото му око проблясваше с нездравата си белота.
— Да, Брил е — потвърди Дурник. — Достатъчно е близо и усещам миризмата му.
Делвор въпросително се взря в ковача.
— Брил се къпе нередовно — обясни Дурник. — И е доста миризлив.
— Ще ми разрешите ли? — попита учтиво Делвор и надникна над рамото на Дурник. — А — продължи той. — Този тип. Той работи за надраките. Помислих си, че е малко странно, но не ми се стори важен, затова не си дадох труда да разследвам нещата.
— Дурник — бързо каза Улф. — Излез навън за момент. Направи така, че Брил да те види, ала не му позволявай да разбере, че си го забелязал. След като те види, се прибери. Побързай. Не бива да го изпуснем.
Дурник изглеждаше объркан, ала се подчини и излезе.
— Какво си наумил, татко? — попита леля Поул с твърде остър тон. — Защо стоиш и се усмихваш така самодоволно, старче! Не ме дразни!
— Идеално — засмя се ликуващо Улф и потри ръце.
Дурник се прибра в палатката и разтревожено съобщи:
— Видя ме. Сигурен ли си, че това беше добро хрумване?
— Разбира се — отговори Улф. — Ашарак е тук очевидно заради нас и ще ни търси из целия панаир.
— Защо облекчаваш задачата му? — попита леля Поул.
— О, съвсем няма да я облекчим — отвърна Улф. — Ашарак е използвал Брил и по-рано — в Мургос, помниш ли? Довел е Брил, защото Брил може да разпознае мен, Дурник или Гарион… вероятно и Барак, а може би дори Силк. Още ли е отвън?
Гарион надникна през тесния отвор. След миг зърна размъкнатата фигура на Брил, наполовина скрита между два навеса оттатък улицата, и каза:
— Тук е.
— Трябва да го задържим тук — продължи Улф. — Трябва да сме сигурни, че няма да се отегчи. И че няма да отиде и да рапортува пред Ашарак, че ни е открил.
Силк погледна Делвор и двамата избухнаха в смях.
— Какво е толкоз смешно? — рече подозрително Барак.
— Човек трябва да е роден в Драсния, за да оцени по достойнство създалото се положение — рече Силк и погледна Улф с възхищение. — Понякога ме удивляваш, стари приятелю.
Господин Улф му намигна.
— Все още не мога да проумея какво си намислил — призна Мандорален.
— Разрешаваш ли ми да обясня? — попита Силк Улф, а след това се обърна към рицаря. — Ето как протича всичко, Мандорален. Ашарак разчита, че Брил ще ни открие, но докато поддържаме интереса на Брил, той ще се бави наоколо и няма да се върне при Ашарак, за да каже къде сме. Държим в ръцете си очите на Ашарак и това го поставя в не особено благоприятно положение.
— Но нима този любопитен сендар няма да ни проследи веднага, щом излезем от палатката? — попита Мандорален. — И щом се измъкнем от панаира, мургите незабавно ще ни последват…
— Палатката е направена само от платно, Мандорален — с тих, гальовен глас изтъкна Силк. — Можеш да изрежеш колкото си искаш изходи в платното. Трябва ти само остър нож.
Делвор потрепера, после въздъхна и каза:
— Ще отида да видя мургите. Мисля, че ще успея да ги забавя още повече.
— Дурник и аз ще излезем с теб — каза Силк на плешивия си приятел. — Ти тръгни в някаква посока, а ние ще тръгнем в друга. Брил ще ни проследи и пак ще го доведем тук.
Делвор кимна и тримата мъже излязоха от палатката.
— Всичко това не е ли прекалено сложно? — кисело попита Барак. — Брил не познава Хетар. Не е ли по-просто Хетар да се измъкне отзад, да го заобиколи и да забие нож в ребрата му? После ще го натъпчем в чувал и ще го хвърлим в някоя канавка.
Улф поклати глава.
— Ашарак ще се усъмни от липсата му. Искам Брил да каже на мургите, че сме в тази палатка. Ако имаме късмет, те цял ден ще стоят пред нея, преди да разберат, че сме си отишли.
През следващите няколко часа различни членове от групата излизаха на улицата, за да изпълнят кратки и напълно измислени задачи — целта им беше единствено да привличат вниманието на Брил, който се криеше наоколо. Когато дойде ред на Гарион, той излезе в сгъстяващата се тъма с привидно безгрижие, макар че кожата му настръхваше под погледа на Брил. Отиде в палатката с припаси на Делвор и изчака няколко минути. Шумът в близката кръчма, му се струваше много силен сред нарастващата тишина, обгръщаща панаира. Гарион нервно изчака в палатката с припасите, накрая си пое дълбоко дъх и излезе, свил едната си ръка в лакътя, като че ли носеше нещо.
— Намерих го, Дурник — обяви той, щом влезе в палатката на плешивия търговец.
