стая с мебелировка от Черек — тежки столове и пейки, покрити с животински кожи, застлан с тръстика под и огромна камина, в която гореше цял дънер. Няколко омазани със смола факли пушеха, прикрепени с железни пръстени към каменната стена.
— Тук наистина се чувствам като у дома — призна Гринег. Един слуга им донесе халби с тъмнокафява бира и тихо напусна стаята. Гарион бързо вдигна халбата и отпи голяма глътка, преди леля Поул да поръча нещо по-безобидно. Тя го изгледа, без да каже нито дума; очите й бяха напълно безизразни.
Гринег се отпусна в огромно, дялано на ръка кресло, върху което беше просната меча кожа, и попита:
— Коя е истинската причина да пристигнеш в Тол Хонет, Барак?
— Гринег — отговори сериозно Барак. — Това е Белгарат. Сигурен съм, че си чувал за него.
Очите на посланика се разшириха, той наведе глава и каза почтително:
— Къщата ми е на ваше разположение.
— Можеш ли да уредиш да се срещна с Ран Боруни? — попита господин Улф и седна на грубо скованата пейка край огъня.
— Това не представлява никаква трудност за мен.
— Добре — каза господин Улф. — Трябва да разговарям с императора, а не ми се ще около това да се вдига шум.
Барак се зае да представи и останалите, а братовчед му учтиво кимаше на всеки.
— Дошли сте в Тол Хонет в смутно време — заяви Гринег, когато размяната на любезности приключи. — Благородниците на Толнедра се събират в столицата като гарвани около умряла крава.
— Чухме за това, докато се придвижвахме на юг — каза Силк. — Наистина ли положението е толкова лошо?
— Вероятно е дори по-лошо, отколкото са ви го представили — отговори Гринег и се почеса по ухото. — Спечелването на короната от дадена династия се случва само няколко пъти в цяла една епоха. Боруните бяха на власт повече от шестстотин години, затова останалите знатни фамилии очакват смяната на императора с огромно нетърпение.
— Кой най-вероятно ще наследи Ран Боруни? — попита господин Улф.
— В този момент най-вероятният претендент е великият херцог Кадор от Тол Вордю — отвърна Гринег. — Изглежда, че има повече пари от всички останали. Естествено, династията на хонетите е по- богата, ала те са излъчили седмината кандидати, затова средствата на всеки един поотделно не са особено внушителни. Останалите родове всъщност не влизат в сметката. Боруните не разполагат с подходящ претендент, пък и никой не приема на сериозно кандидатурата, излъчена от династията Ранити.
Гарион внимателно постави халбата си на пода. Горчивата бира наистина не беше приятна на вкус и той се чувстваше някак измамен, че не му я отнеха. Във всеки случай половината халба, която беше изпил, накара ушите му да пламнат.
— Срещнахме член на рода Вордю. Той ни каза, че хорбитите използвали отрова.
— Всички прибягват до това средство. — Върху лицето на Гринег се изписа отвращение. — Хорбитите просто го правят по по-очебиен начин, това е всичко. Ала ако Ран Боруни умре утре, следващият император ще бъде Кадор.
Господин Улф се намръщи.
— Никога не съм постигал особен успех в общуването с хора от рода Вордю. Наистина, те нямат нито царствена осанка, нито съответното държане.
— Здравето на стария император е все още твърде добро — подхвана Гринег. — Ако поживее още една-две години, хонетите вероятно ще се обединят около един кандидат — онзи който оцелее — и тогава всичките им пари ще отидат за него. Но тези неща отнемат доста време. Повечето претенденти за трона живеят извън града и всички са изключително предпазливи, така че наемните убийци изпитват огромни затруднения, докато се доберат до тях. — Посланикът се разсмя и отпи внушителна глътка бира. — Смешни хора.
— Може ли да отидем в двореца сега? — попита господин Улф.
— Бихме желали първо да се преоблечем — твърдо заяви леля Поул.
— Пак ли, Поулгара? — Улф впери изтерзания си поглед в лицето й.
— Просто се преоблечи, татко — отвърна му тя. — Няма да ти позволя да ни поставяш в неудобно положение, появявайки се в двореца, облечен в дрипи.
— Няма да сложа на гърба си онази бяла дреха. — Гласът на стареца беше неумолим.
— Няма — съгласи се дъщеря му. — Сигурна съм, че посланикът ще може да ти даде един плащ. Така няма да привличаш ничие внимание.
— Както кажеш, Поул — въздъхна Улф и се предаде.
След като се преоблякоха, Гринег свика почетния си патрул — група мрачни черекски войници, които ескортираха пътешествениците по широките улици на Тол Хонет до двореца. Гарион, съвсем замаян от разкоша на столицата, усещаше как главата му натежава от половината халба бира, така че яздеше кротко до Силк и се опитваше да не зяпа с опулени очи нито високите сгради, нито богато облечените толнедранци, които се разхождаха, демонстрирайки внушително си благоприличие под лъчите на жаркото обедно слънце.
ГЛАВА 16
Палатът на императора се издигаше на висок хълм в центъра на Тол Хонет. Не беше една-единствена постройка, а се състоеше от цял комплекс сгради, всичките изградени от мрамор и заобиколени от градини и морави, където безброй кипариси хвърляха приятна сянка. Всичко това беше обградено с висока стена, увенчана със статуи, издигнати на еднакви разстояния една от друга. Легионерите пред портата на двореца разпознаха посланика на Черек и веднага повикаха един от императорските шамбелани — сивокос придворен с кафяв плащ.
— Трябва да видя Ран Боруни, лорд Морин — обърна се към него Гринег, след като слязоха от конете в покрит с мраморни плочи двор. — Разговорът ми с него не търпи отлагане.
— Разбира се, лорд Гринег — с готовност се съгласи сивокосият. — Негово императорско величество винаги с удоволствие разговаря с личния пратеник на крал Анхег. За нещастие негово величество тъкмо сега почива. Вероятно ще успея да ви свържа с него някъде днес следобед, в най-лошия случай утре сутринта.
— Казах ви, че е спешно, Морин — повтори Гринег. — Трябва да видим императора веднага. По-добре идете и го събудете.
Морин изглеждаше изненадан.
— Не може да бъде чак толкова неотложно — с укор в гласа произнесе той.
— Боя се, че е точно така — отвърна Гринег.
Морин замислено сви устни, после започна да оглежда поотделно членовете на групата.
— Познавате ме добре и знаете, че не бих ви помолил да сторите това, ако нямах сериозно основание — каза Гринег.
Морин въздъхна.
— Изпитвам голямо доверие към вас, Гринег. Добре. Елате. Помолете войниците си да изчакат тук.
Гринег направи кратък жест към своите пазачи да останат на място, а той заедно с пътешествениците последва лорд Морин. Прекосиха широкия двор и стигнаха до една сенчеста алея, оградена от двете страни с колони.
— Как е той? — попита Гринег.
— Здравето му все още е добро — отговори Морин. — Ала напоследък настроението му непрекъснато се влошава. Представителите на фамилия Боруни подават оставки, напускат постовете си и се оттеглят в Тол Боруни.
— Това изглежда благоразумна стъпка при настоящите обстоятелства — каза Гринег. — Подозирам, че преминаването на короната в друга династия ще бъде съпроводено с човешки жертви.
— Вероятно ще бъде така — съгласи се Морин, — ала негово величество смята, че е твърде потискащо да го изоставят членовете на собственото му семейство. — Шамбеланът спря пред увенчана с арка
