украсяваха пръстите и китките й. Лицето й беше невероятно красиво, а очите, които проблясваха изпод клепачите с дълги мигли, бяха лукави. Около нея се долавяше някакво излъчване на прекомерна зрялост и почти непреодолимо чувство на разглезена поквара. Незнайно защо Гарион усети, че здравата се изчервява.
— Помислих си, че все още бягаш — дяволито подметна дамата на Силк. — Мъжете, които изпратих по дирите ти, бяха професионалисти.
Силк се поклони иронично.
— Наистина бяха добри, Бетра — съгласи се той с кисела усмивка. — Не съвсем, но наистина много добри. Надявам се, че нямаш нужда повече от тях.
— Винаги съм се чудила защо не се прибраха — изсмя се тя. — Естествено, трябваше да се сетя. Предполагам, че не си го приел като лична обида.
— В никакъв случай, Бетра. В края на краищата това е просто част от професията.
— Знаех си, че ще разбереш — заяви тя. — Трябваше да се отърва от теб. Ти разстройваше целия ми план.
Силк дяволито се разсмя и каза злорадо:
— Знам. В края на краищата трябваше да изпълниш каквото си беше наумила — при това с тулския посланик.
По лицето й трепна израз на отвращение.
— А какво стана с него? — попита Силк.
— Отиде да поплува в река Недрейни.
— Не знаех, че тулите можели да плуват толкова добре.
— О не могат… особено когато към краката им е привързан тежък камък. След като ти съсипа цялата работа, аз наистина не изпитвах повече никаква нужда от него, пък и имаше разни неща, за които не исках този човек да приказва на определени места.
— Винаги си била благоразумна, Бетра.
— Ами ти с какво си се захванал сега? — попита любопитно тя.
Силк вдигна рамене.
— Разни неща: оттук мъничко, оттам мъничко…
— Участваш ли в намирането на нов наследник за короната?
— О, не! — Драснианецът се засмя. — Не съм чак толкова храбър, за да се намесвам в това. Ти на чия страна си?
— Ще ти се да научиш, нали?
Силк се огледа с присвити очи.
— Бих могъл да използвам информацията ти, Бетра… естествено, ако можеш свободно да говориш по този въпрос.
— По какъв въпрос, Силк?
— Градът изглежда претъпкан с мурги — подхвана Силк. — Ако в момента не си обвързана с тях, ще ти бъда много благодарен, ако ми кажеш нещичко.
— А колко си готов да ми платиш?
— Не можем ли просто да наречем подобен жест професионална любезност?
Тя му се усмихна кокетно, после са разсмя.
— Защо не? Харесвам те, Силк, и ми се струва, че ще ми допадаш още повече, когато ми дължиш една услуга.
— Ще бъда твой роб — обеща той.
— Лъжец. — Бетра за миг се замисли. — Мургите никога не са проявявали особен интерес към търговията — подхвана тя. — Ала преди няколко години започнаха да пристигат тук по-двама, по трима; после, в края на миналото лято, от Рак Госка започнаха да пристигат цели кервани.
— Мислиш ли, че искат да повлияят върху избора на претендент за трона?
— Така предполагам — отговори дамата. — Изведнъж в Тол Хонет се появи страшно много червено злато. Сандъците, в които си държа монетите, са пълни с него.
Силк се ухили.
— То се харчи доста бързо.
— Да, наистина.
— Избрали ли са кой от кандидатите ще подкрепят?
— Все още не мога да определя. Изглежда, са разделени на две групировки и между тях има доста остри противоречия.
— Това, естествено, може да бъде и някаква уловка.
— Не мисля така. Смятам, че противоречията са свързани с разпрата между Зедар и Ктучик. Всяка от групировките иска да установи контрол върху новия император. Пръскат парите като вода.
— Познаваш ли някой измежду тях на име Ашарак?
— А, онзи ли? — отвърна тя. — Останалите мурги се плашат от него. Сега засега изглежда, че работи за Ктучик, но ми се струва, че играе някаква самостоятелна игра. Той държи великия херцог Кадор изцяло в ръцете си, а Кадор разполага с най-големи възможности да грабне трона. Това прави позицията на Ашарак много стабилна. Тази информация наистина е всичко, което зная.
— Благодаря ти, Бетра — почтително изрече Силк.
— Имаш ли планове да останеш задълго в Тол Хонет? — попита тя.
— За нещастие не.
— Жалко. Надявах се, че може да прескочиш до дома ми. Можехме да си побъбрим за доброто старо време. Нямам много близки приятели или врагове, на които държа както на тебе.
Силк се изсмя сухо.
— И защо ли така — измърмори той. — Не мисля, че бих могъл да се справя по-добре с плуването от тулския посланик. Ти си опасна жена, Бетра.
— В много отношения — да! — призна тя и лениво се протегна. — Ала не представлявам заплаха за живота ти, Силк — вече не.
— Не се тревожа за собствения си живот — ухили се Силк.
— Е, това е друго нещо — подметна жената. — Не забравяй, че ми дължиш услуга.
— Копнея при първа възможност да изплатя дълга си — безочливо излъга той.
— Невъзможен си. — Дамата се изсмя, после заповяда нещо с жест на носачите и те вдигнаха носилката върху раменете си. — Довиждане, Силк — извика дамата.
— Довиждане, Бетра — отвърна й той с дълбок поклон.
— Съвсем отвратително — заяви Дурник със задавен от възмущение глас, когато носачите се отдалечиха на достатъчно разстояние. — Защо въобще позволяват на жена като тази да живее в града?
— Бетра ли? — учудено попита Силк. — Тя е най-умната и очарователна жена в Тол Хонет. Мъже идват от всички краища на света, само за да прекарат час-два с нея.
— Срещу определена цена, разбира се — подчерта Дурник.
— Не я разбирай погрешно, Дурник — каза Силк. — Разговорът с нея вероятно е по-ценен от… — Той леко се изкашля и хвърли поглед към леля Поул.
— Наистина ли? — сряза го Дурник с тон, натежал от сарказъм.
— Дурник — засмя се Силк, — обичам те като брат, ала ти си страхотно превзет тип, знаеш ли?
— Остави го на мира, Силк — заяви твърдо леля Поул. — Аз го харесвам точно какъвто е.
— Само се опитвам да внеса някои подобрения в характера му — невинно обясни Силк.
— Мнението на Барак за теб е правилно, принц Келдар — настоя тя. — Ти си много лош човек.
— Изпълнението на моя дълг ме е направило такъв. Жертвувам деликатните си чувства в името на своята родина.
— О, разбира се!
— Нима можеш да си представиш, че всичко това ми доставя удоволствие?
— Защо не изоставим тази тема? — предложи вълшебницата.
Гринег, Барак и господин Улф се върнаха в къщата на посланика не много по-късно от останалите.
