— Всъщност не — възрази леля Поул. — Той е по-умен, отколкото изглежда.
Ново чувство започна да дълбае във вече обърканото съзнание на Гарион. Очевидният интерес, който леля Поул проявяваше към Се’недра, го изпълваше с остра болка. С известна доза срам той осъзна, че ревнува за вниманието, което получаваше момичето.
В следващите дни бързо се оказа, че за страховете на Гарион има основателна причина. Една невнимателна забележка за фермата на Фалдор твърде рано разкри на принцесата по-раншните му занимания като момче за всичко в кухнята и тя безмилостно използваше това сведение и го принуждаваше всеки ден да изпълнява стотиците й глупави поръчки. И като че за да направи нарочно положението още по-непоносимо, всеки път, когато младежът се опиташе да й се противопостави, леля Поул твърдо му напомняше да се държи прилично. Затова отношението му към всичко неминуемо беше враждебно.
Докато яздеха на юг, принцесата съчиняваше разни истории, разясняващи причината за отпътуването й от Тол Хонет. Сюжетът се променяше всеки ден и ставаше все по-крещящо неправдоподобен с всяка измината миля. Отначало малката, изглежда, се задоволяваше да заяви, че просто е предприела екскурзия до роднините си; след това започна да прави мрачни намеци за бягство от женитба със стар грозен търговец. По-късно последваха още по-мрачни намеци за заговор да бъде пленена и откуп, който похитителите й щели да искат, за да я освободят. Накрая, като венец на всичките й усилия, тя им довери, че в предстоящето й отвличане има политически мотив — част от някаква огромна интрига за завладяване на властта в Толнедра.
— Тя е страхотна лъжкиня, нали? — попита Гарион леля Поул една вечер.
— Да, скъпи — съгласи се деля Поул. — Но да лъжеш е истинско изкуство. Една добра лъжа не бива да е украсена прекалено много. Необходимо й е още много да се упражнява, ако реши да направи кариера в тази област.
Най-сетне, десет дни след като бяха напуснали Тол Хонет, в светлината на следобедното слънце пред очите им се разкри град Тол Боруни.
— Изглежда, че тук ще се разделим — каза Силк на Джийбърс с немалко облекчение.
— Няма ли да влезете в града? — попита магистърът.
— Не мисля — отговори Силк. — Тук наистина нямаме работа и обичайните обяснения и проверките на багажа само ще ни загубят времето — да не споменавам разноските и подкупите. Ще заобиколим Тол Боруни и ще хванем пътя за Тол Ране оттатък града.
— Тогава можем да продължим още малко с вас — бързо заяви Се’недра. — Роднините ми живеят в имение на юг от града.
Джийбърс изумено се взря в нея.
Леля Поул дръпна юздите на коня си, изгледа дребното момиче с повдигната вежда и каза:
— Мисля, че тук сме на достатъчно добро място, за да си поговорим малко.
Силк й хвърли бърз поглед и кимна.
— Вярвам, малка лейди — обърна се леля Поул към момичето, когато всички бяха слезли от конете, — че дойде време да ни кажеш истината.
— Но аз ви я казах — възрази Се’недра.
— О, хайде, хайде, дете — изрече леля Поул. — Историите, които ни разказа, бяха много развлекателни, но ти наистина не смяташ, че някой им вярва, нали? Някои от нас вече знаят коя си, ала аз наистина смятам, че всичко трябва да излезе наяве.
— Вече знаете? — неуверено произнесе Се’недра.
— Разбира се, скъпа — отвърна леля Поул. — Ще им кажеш ли ти самата, или да го сторя аз?
Малките рамене на Се’недра се отпуснаха.
— Представи ме на нашите спътници, магистър Джийбърс — нареди тя с тих глас.
— Наистина ли смятате, че това е умна стъпка? — нервно попита Джийбърс.
— Те и без това знаят — отговори момичето. — Ако искаха да ни сторят нещо лошо, отдавна щяха да са го направили. Можем да им се доверим.
Джийбърс пое дълбоко дъх и след това започна съвсем официално:
— Имам честта да представя нейно императорско Височество принцеса Се’недра, дъщеря на негово императорско величество Ран Боруни XXVII-ти, която е най-безценното украшение на рода Боруни.
Силк подсвирна, очите му за миг се разшириха. Останалите проявиха подобни признаци на удивление.
— Политическата обстановка в Тол Хонет стана прекалено нестабилна и заплашителна, затова нейно височество не можеше да остане в столицата без страх за своята сигурност — продължи Джийбърс. — Императорът ми възложи да доведа тайно неговата дъщеря в Тол Боруни, където се намират членовете на фамилията Боруни. Те са в състояние да я защитят от заговорите и машинациите на хората от родовете Вордю, Хонет и Хорбит. Горд съм да заявя, че успях да изпълня тази заръка твърде блестящо — с ваша помощ, разбира се. Ще спомена за вашето съдействие в доклада си — като забележка в дъното на страницата, а може би и като цяло приложение.
Барак подръпна брадата си; очите му бяха замислени.
— Дъщерята на императора пътува през половината Толнедра и само един учител я придружава, за да осигури безопасността й? — Исполинът въпросително вдигна вежди. — И то по време, когато по улиците се избиват с ножове и отрова?
— Наистина изглежда малко рисковано, нали? — съгласи се Хетар.
— Наистина ли лично твоят император те е натоварил с тази задача? — обърна са Мандорален към Джийбърс.
— Не беше необходимо — сковано отвърна Джийбърс. — Негово величество се отнася с голямо уважение към моите преценки на събитията и към дискретността ми. Той знаеше че аз ще съумея да измисля убедителна маскировка и сигурен начин за пътуване. Принцесата ме убеди, че той ми има пълно доверие. Естествено, всичко трябваше да бъде извършено в най-строга тайна. Ето защо тя дойде в стаята ми посред нощ, за да ми предаде неговите нареждания. Това е същата причина, поради която напуснахме двореца, без да съобщаваме на никого, че… — Гласът му се прекърши и той се втренчи с ужас в Се’недра.
— По-добре му кажи истината, скъпа — посъветва леля Поул малката принцеса. — Смятам, че той вече се досети.
Се’недра високомерно вдигна брадичка и каза:
— Аз издадох заповедта, Джийбърс. Баща ми няма нищо общо с нея.
Лицето на Джийбърс стана мъртвешки бледно и той едва се задържа на нозете си.
— Що за идиотско хрумване те накара да избягаш от палата на баща си? — попита Барак дребничкото момиче. — Вероятно цяла Толнедра сега те търси и ще ни хванат тъкмо в центъра на държавата.
— По-полека — обърна се Улф към исполина от Черек. — Макар че е принцеса, тя си е все още малко момиче. Не я плаши.
— Въпреки това въпросът е много уместен — отбеляза Хетар. — Ако ни хванат заедно с принцесата, ще видим как изглежда толнедранската тъмница отвътре. — Той се обърна към Се’недра. — Имаш ли някакъв отговор на този въпрос, или просто приемаш всичко като някаква игра?
Тя надменно се изправи.
— Не съм привикнала да давам обяснения за постъпките си на слуги.
— Виждам, че скоро ще трябва да разсеем някои недоразумения — измърмори господин Улф.
— Просто отговори на въпроса, скъпа — каза леля Поул на момичето. — Няма значение кой те е попитал.
— Баща ми ме държеше в двореца като в затвор — подхвърли Се’недра с твърде високомерен тон, като че с тези думи обясняваше всичко. — Беше нетърпимо, затова си тръгнах. Има и друга причина, но тя е свързана с политиката. Не бихте я разбрали.
— Сигурно ще се изненадаш от това колко много неща бихме могли да разберем, Се’недра — намеси се господин Улф.
— Свикнала съм към мен да се обръщат с „милейди“ — язвително отбеляза тя. — Или с „ваше височество“.
— Аз пък съм свикнал да ми казват истината.
— Помислих, че ти си главният тук — подхвърли Се’недра на Силк.
