— Трябва да рискуваме — мрачно изрече Дурник. — Тичайте, но внимавайте къде стъпвате. Доведете останалите. Бързо!
Гарион хвана Се’недра за ръка и затичаха по брега на потока. Непрекъснато се препъваха. Дурник изоставаше все по-назад и по-назад и размахваше тоягата на всички страни.
Гадните фигури ги бяха обкръжили отвсякъде и Гарион почувства първите пристъпи на паника.
Се’недра изпищя. Едно от изчадията се беше измъкнало иззад нисък храст точно пред тях. Беше огромно, с грозно туловище, и върху главата му нямаше лице. Две дупки, които му служеха като очи, се взираха безизразно в тях. Чудовището се затътри напред, протягайки два подобни на ръце крайника, за да ги улови. Беше тъмносиво, с цвят подобен на тиня, и цялото бе покрито с изгнил вонящ мъх, полепнал по слузестото му тяло.
Без да мисли, Гарион изтласка Се’недра зад себе си и замахна с тоягата. Ударът беше страшен, ала дървото просто потъна в тялото на чудовището без никакъв видим ефект. Един от протегнатите крайници на изчадието перна лицето на момъка и той с отвращение потръпна от слузестото му докосване. Отново замахна отчаяно и удари черната сянка по ръката. С ужас видя, че крайникът се отчупи при лакътя и че изчадието се навежда, за да си го прибере.
Се’недра изпищя отново и Гарион се обърна. Още един от човеците с тела от тиня се беше приближил зад нея и я бе сграбчил през кръста с две ръце. Изчадието тъкмо правеше опит да се обърне и да побегне с принцесата; когато Гарион развъртя тоягата си с всичка сила. Насочваше ударите си не толкова към главата или тялото, а по-скоро към глезените на чудовището.
След малко то се строполи с два счупени крака, ала не освободи хватката около кръста на Се’недра.
Гарион скочи напред, хвърли тоягата и измъкна камата си. Плътта на изчадието беше изненадващо корава — под глината бяха сплетени лози и изсъхнали клони. Гарион трескаво сряза една от ръцете и после се опита да изтръгне стенещата принцеса на свобода, но другата ръка все още продължаваше да я държи. Почти разтърсван от ридания, Гарион започна да я сече.
— Внимавай! — пронизително изкрещя Се’недра. — Зад тебе!
Гарион светкавично погледна през рамо. Първият мъж с тяло от тиня протягаше крайниците си към него. Младежът усети върху глезена си студено докосване. Ръката, която току-що беше отсякъл, бе изпълзяла по земята и сега го притискаше в хватката си.
— Гарион! — проехтя някъде наблизо гласът на Барак.
— Насам! — извика Гарион. — Бързо!
Сред храстите се разнесе трясък и грамадният червенобрад черек се появи с меч в ръка. Хетар и Мандорален го следваха по петите. С могъщ замах Барак отряза главата на първия мъж с тяло от тиня. Тя литна във въздуха и с тъп отблъскващ звук се заби в земята на няколко крачки от тях. Обезглавеното същество се заклати и сляпо запристъпва напред, като се опитваше да сграбчи нападателя си. Барак видимо пребледня, после отсече и двете протегнати напред ръце. Ала чудовището все още продължаваше да се тътри напред.
— Краката! — извика бързо Гарион, наведе се и започна да удря с камата си ръката, която го държеше за глезена.
Барак отряза краката на мъжа с тяло от тиня и чудовището падна. Отсечените части на туловището му запълзяха обратно към него.
Появиха се още същества. Хетар и Мандорален размахваха оръжията си. Навсякъде се разхвърчаха късове жива тиня.
Барак се наведе и изтръгна ръката, която държеше Се’недра, след това с рязко движение изправи момичето, побутна го към Гарион и викна:
— Заведи я в палатките! Къде е Дурник?
— Остана назад, за да ги задържи — викна и Гарион.
— Ние ще му помогнем — рече Барак. — Бягай!
Се’недра беше обхваната от пристъп на истерия и Гарион трябваше да я влачи към палатките.
— Какво става? — попита леля Поул.
— Нападнаха ни чудовища — отвърна Гарион, изблъсквайки принцесата към леля си. — Телата им са от кал, човек не може да ги убие. Хванаха Дурник! — Младежът се втурна към една от палатките и миг след това отново се показа с меч в ръка. В ума му като че бе избухнал огън.
— Гарион! — изкрещя леля Поул, докато се мъчеше да се откопчи от хълцащата принцеса. — Какво правиш?
— Трябва да помогна на Дурник — извика той.
— Ще останеш тук.
— Не! — изкрещя той. — Дурник ми е приятел! — И полетя към мястото на схватката, размахал меча си.
— Гарион! Върни се!
Битката бушуваше на стотина стъпки от палатките. Барак, Хетар и Мандорален систематично насичаха мъжете от глина на късове, Силк налиташе и след миг се измъкваше от мелето, късата му сабя оставяше огромни зейнали дупки в дебелите тела на покритите с мъх чудовища. Гарион се хвърли в схватката. Ушите му звъняха, някакво отчаяно ликуване изпълваше съществото му.
После се появиха господин Улф и леля Поул, а зад тях, трепереща, с пепеляво лице, пристъпваше Се’недра. Очите на Улф пламнаха, той сякаш се извиси над всички останали, докато съсредоточаваше волята си. Протегна напред едната си ръка, обърната с дланта нагоре.
— Огън! — заповяда той и съскаща светкавица се стрелна от дланта му към облаците, които се въртяха бясно над главите им. Земята потрепера от мощта и трясъка на страшната гръмотевица. Гарион се олюля от силата, която ревеше в ума му.
Леля Поул също вдигна ръка и изрече с могъщ глас:
— Вода!
Облаците се разкъсаха и заваля такъв страшен дъжд, като че самият въздух се беше превърнал във вода.
Мъжете с тела от тиня, които все още безсмислено напираха напред, започнаха да се разтварят в дивия порой, от туловищата им потекоха струи тинеста вода. Обзет от някакво болезнено възхищение, Гарион наблюдаваше как се разпадат на подгизнали буци от кал и гнила растителност, които се надигаха и се тресяха под убийствените удари на страшния дъжд.
Барак протегна меча си и колебливо започна да боде с върха му безформената буца глина, която само допреди малко беше служила за глава на един от нападателите им. Буцата се разцепи на две и от средата й изпълзя голяма змия. Влечугото се надигна, готово да нанесе удар, но Барак го съсече на две.
Започнаха да се появяват и други змии, защото глината, която до този момент ги беше обвивала, се бе разтворила в бушуващия потоп.
— Ето тази — каза леля Поул и посочи една тъмнозеленикава змия, която се бореше, за да се освободи от глината. — Донеси ми я, Гарион.
— Аз ли? — задъха се младежът и кожата му настръхна.
— Аз ще се справя — рече Силк, взе една чаталеста пръчка и притисна главата на влечугото. След това внимателно хвана гърчещата се змия и я вдигна високо.
— Донеси ми я — нареди леля Поул, изтривайки водата от лицето си.
Силк пристъпи към нея, все така вдигнал змията. Раздвоеният език на влечугото нервно затрепери, студените му очи се спряха върху лицето на жената.
— Какво означава всичко това? — попита леля Поул змията.
Влечугото изсъска срещу нея, после отговори с глас, който наподобяваше съскащ шепот:
— Това, Поулгара, е работа на моята господарка.
Лицето на Силк побеля и той още по-здраво стисна влечугото.
— Разбирам — рече леля Поул.
— Откажете се от търсенето, с което сте се заели — изсъска змията. — Господарката ми няма да ви позволи да продължите по-нататък.
— Да ни позволи? — презрително се изсмя леля Поул. — Господарката ти не разполага с достатъчно
