— Унищожи я, Иса! — примоли се Салмисра. — Светотатствените й лъжи оскверняват святото ти присъствие.
— Ще открия каква е истината, Салмисра — изрече Иса. Гарион почувства кратко, могъщо докосване до съзнанието си. Нещо го беше досегнало — нещо така огромно, че въображението на момъка потрепера в потрес пред необозримостта на чуждото присъствие. След това търсенето продължи.
— Ааа! — долетя тежка въздишка от пода. Мъртвата змия Маас се раздвижи. — Ааа! Оставете ме да спя!
— Само след миг — каза Иса. — Как беше името ти?
— Наричах се Маас — отговори змията. — Бях съветник и другар на Вечната Салмисра. Върни ме във вечния сън, господарю. Не мога да изтърпя, ако ми се наложи да изживея втори живот.
— Кажи ми — това моята любима Салмисра ли е? — попита богът.
— Нейна наследничка — въздъхна Маас. — Твоята любима жрица умря преди хиляди години. Всяка следваща Салмисра е избирана заради приликата си с твоята любима.
— Аа! — възкликна Иса с болка в гръмотевичния си глас. — И каква беше целта на тази жена — защо е изтръгнала Белгарион от грижите на Поулгара?
— Искаше да се съюзи с Торак — отговори Маас. — Искаше да предаде Белгарион на Прокълнатия и в замяна да получи безсмъртието, което неговата прегръдка щеше да й дари.
— Неговата прегръдка ли? Моята жрица доброволно да се отдаде в порочните обятия на лудия ми брат?
— Щеше да го стори с голямо желание, господарю — отвърна Маас. — Природата й е такава, че търси прегръдката на всеки мъж, бог или звяр, който премине край нея.
Каменното лице на Иса потрепера от отвращение.
— Винаги ли е било така? — попита той.
— Винаги, господарю — потвърди Маас. — Отварата, която поддържа както младостта й, така и приликата с твоята любима, възпламенява вените й от похот. Този порок ще продължава да я изгаря, докато умре. Позволи ми да си вървя, господарю. Боли!
— Заспи, Маас — позволи му Иса. Гласът му беше изпълнен със скръб. — Носи благодарностите ми със себе си при безмълвната смърт.
— Ааа! — въздъхна Маас и отново се отпусна на пода.
— Аз също отново ще заспя — каза Иса. — Не бива да оставам буден, защото присъствието ми тук може да събуди Торак. А тогава ще избухне война, която ще унищожи света. — И огромната статуя тръгна към мястото, където беше стояла хиляди години. Оглушителният трясък и стоновете на камъка отново изпълниха огромната стая. — Отнеси се с тази жена както ти решиш, Поулгара — изрече каменният бог. — Ала пощади живота й заради приликата с моята любима.
— Ще го сторя, велики Иса — каза леля Поул и се поклони.
— И предай поздравите ми на моя брат Алдур — бяха последните думи на величествения глас, който започна полека да заглъхва.
— Заспи, велики Иса — прошепна леля Поул. — Дано сънят излекува скръбта ти.
— Не! — изкрещя Салмисра, ала зеленият огън в очите на статуята вече бе угаснал; скъпоценният камък в короната й проблесна за последен път и потъмня.
— Време е, Салмисра — обяви огромната, страшна леля Поул.
— Не ме убивай, Поулгара — замоли се кралицата и падна на колене. — Моля те, не ме убивай.
— Няма да те убия, Салмисра — каза леля Поул. — Нали обещах на бог Иса, че ще пощадя живота ти.
— Ала аз не съм обещавал нищо — извика Барак от входа.
Гарион хвърли поглед към приятеля си исполин, който сега приличаше на джудженце, застанало до грандиозната леля Поул. Мечката беше изчезнала и на нейно място, с меч в ръка, стоеше грамадният черек.
— Не, Барак. Сега веднъж завинаги ще разреша затрудненията на Салмисра. — Леля Поул се обърна към кралицата, която се бе проснала на пода. — Ще те оставя да живееш, Салмисра. Ще бъдеш жива много дълго — може би цяла вечност.
Неочаквана, невъзможна надежда блесна в очите на Салмисра. Тя бавно се изправи и вдигна поглед към огромната фигура, извисяваща се над нея.
— Завинаги ли, Поулгара? — прошепна тя.
— Ала трябва да те променя — продължи леля Поул. — Отровата, която пиеше, за да изглеждаш млада и красива, сега бавно те убива. Дори сега следите й започват да се проявяват по лицето ти.
Ръцете на кралицата пробягаха по лицето й и тя бързо се обърна към огледалото.
— Ти се разлагаш, Салмисра — изрече леля Поул. — Скоро ще бъдеш грозна и стара. Похотта, която те изпълва, ще те изгори и ще умреш. Кръвта ти е прекалено топла, това е единствената ти беда.
— Ала как… — Салмисра се поколеба.
— Една малка промяна — увери я леля Поул. — Съвсем нищожна промяна и ти завинаги ще бъдеш жива. — Гарион почувства как силата на мощта й се съсредоточава. — Ще те направя вечна, Салмисра. — Вълшебницата вдигна ръка и изрече една-единствена дума. Страшната й сила накара Гарион да потрепери като лист, пометен от вятъра.
Отначало не се случи нищо. Салмисра стоеше неподвижно, бледата белота на тялото й проблясваше изпод прозрачната дреха. После странното обагряне на тялото й стана по-ясно изразено, бедрата й се притиснаха плътно едно до друго, лицето й започна да се променя, стана по-изострено, устните изчезнаха, устата се разтегна в постоянна, типична за влечуго усмивка.
Обзет от ужас, неспособен да откъсне очи от кралицата, Гарион гледаше. Роклята се свлече, защото раменете изчезнаха, а ръцете прилепнаха към тялото — то започна да се издължава, а краката, които до този момент бяха напълно сраснали, започнаха да се навиват на спирала. Лъскавата й коса изчезна, последните следи от човешки облик също, ала златната корона остана здраво прикрепена на главата й. Езикът й се стрелна напред и потрепера. Кралицата свлече навитото си на спирала туловище на пода. Люспестата качулка на врата й набъбна и кралицата погледна леля Поул с плоски, мъртви очи. Докато траеше промяната със Салмисра, леля Поул бе съумяла да се смали до нормалния си ръст.
— Възкачи се на трона си, Салмисра — нареди тя. Главата на кралицата остана неподвижна, ала навитото на спирала туловище се разви и изпълзя върху покрития с възглавнички диван. Звукът на люспи, които се триеха една о друга, беше сух, стържещ.
Леля Поул се обърна към евнуха Сади.
— Виж жрицата на Иса, кралицата на хората-змии. Нейните владения ще просъществуват до края на времето, защото тя е безсмъртна и ще царува в Нийса завинаги.
Лицето на Сади беше смъртнобледо, а очите му — диво ококорени. Той мъчително преглътна и после кимна.
— Ще те оставя с твоята кралица — продължи вълшебницата. — Предпочитам да си ида с мир, но знай, че каквото и да се случи, аз и момчето трябва да излезем оттук.
— Ще изпратя вестоносци пред вас — бързо се съгласи Сади. — Така никой няма да се опитва да ви пречи.
— Мъдро решение — сухо подхвърли Барак.
— Да живее кралицата-змия на Нийса! — произнесе с треперещ глас един от облечените с пурпурни мантии евнуси и падна на колене пред платформата.
— Да я възхвалим — отговориха останалите и подчинявайки се на приетия ритуал, паднаха на колене като един. — Нейната слава и величие се разкриха пред нас.
— Да й се помолим.
Гарион погледна веднъж през рамо и последва леля Поул към разрушената врата. Салмисра легна на трона си. Омотаното й на спирала туловище блестеше с пъстрите си шарки, украсената й с люспеста качулка глава беше обърната към огледалото. Змийското й лице беше лишено от всякакъв израз и беше невъзможно човек да се досети за какво мисли тя.
