Дейвид Едингс
Магьоснически гамбит
На Дороти,
която притежава трайната добродетел да се примирява
с мъжете от рода Едингс,
на Уейн,
заради неща, които и двамата разбираме, но никога не
бихме могли да изразим с думи.
ПРОЛОГ
В началото на дните светът беше изтъкан от тъмнина от седмината Богове. Те също така създадоха зверовете и птиците, змиите и рибите и накрая Човека.
В небето живееше дух, известен като УЛ, който не се присъедини към сътворяването на света. И тъй като той не вложи силата и мъдростта си, голяма част от направеното се оказа грозно и несъвършено. Много от съществата бяха отблъскващи и странни и по-младите Богове пожелаха да ги унищожат, така че всичко на света да бъде красиво.
Но УЛ протегна ръка и им попречи, и каза:
— Не може да разрушите това, което сте създали. Вие разкъсахте небесата, нарушихте покоя им за да сътворите този свят като играчка и средство за развлечение. Знайте обаче, че каквото и да направите, дори то да изглежда чудовищно, ще остане като порицание за глупостта ви. В деня, когато едно-единствено нещо, създадено от вас, бъде разрушено, всичко ще загине.
По-младите Богове бяха разгневени. И казаха на всяка чудовищна и отблъскваща твар, която бяха създали:
— Отивай при УЛ и нека той бъде твой Бог.
Тогава всеки Бог избра сред човешките раси онзи народ, който му се нравеше. И тъй като все още имаше народи без свой Бог, по-младите Богове ги пропъдиха и рекоха:
— Отидете при УЛ и той ще бъде ваш Бог.
УЛ не каза нито дума.
Поколения наред народите, останали без Бог, се скитаха и ридаеха, нечути от никого, в пустошта и дивите степи на Запада.
И тогава сред тях се появи справедлив и добродетелен мъж на име Горим. И събра множеството и заговори:
— Изсъхваме и падаме като есенни листа. И бедствуваме по време на странстванията си. Нашите деца и бащи загиват. Нека поне младите останат живи. Останете, прочее, тук и превърнете тази равнина в свой дом. Аз ще потърся Бога на име УЛ, така че да можем да отправяме молитвите си към Него и да намерим мястото си на земята.
Цели двадесет години Горим търси УЛ, но напразно.
Годините продължаваха да минават, косата му побеля и той се умори от търсенето си. Отчаян, Горим се изкачи на една висока планина и извика с гръмотевичен глас към небето:
— Стига вече! Няма да търся повече. Боговете са подигравка и измама за нас, хората, и светът е безплодно празно пространство. УЛ не съществува. Омръзна ми да бъда преследван от това проклятие. Целият ми живот бе изпълнен със злочестини.
А УЛ го чу и отговори:
— Защо ми се сърдиш, Горим? Не аз те създадох, не аз сътворих тялото ти.
Горим се уплаши и падна ничком на земята. А УЛ отново заговори:
— Изправи се, Горим, защото аз не съм твоят Бог.
Горим не помръдна.
— О, Господи — извика той, — не крий лицето Си от Своя народ. Той е изпаднал в страшно бедствие, отхвърлен от всички, защото си няма свой Бог да го защити.
— Изправи се, Горим — повтори УЛ. — Напусни това място. Престани да се оплакваш, потърси си Бог другаде и ме остави на мира.
Горим продължаваше да лежи в краката му.
— О, Господи — простена той. — Онова, което казах, е истина. Твоят народ гладува и издъхва от жажда. Людете търсят Твоята благословия и място, където да се заселят.
— Думите ти ме уморяват — каза УЛ и си тръгна.
Горим остана в планината. Зверовете от полята и птиците от въздуха му носеха храна. И той не напусна това място повече от година. Тогава чудовищните, отблъскващи твари, които Боговете бяха създали, дойдоха при него и започнаха да го гледат.
Накрая УЛ се появи пред Горим и каза:
— Все още ли упорстваш?
Горим притисна лице в земята и отвърна:
— О, Господи, Твоят народ обръща надеждите си към Теб, понеже е безсилен в нещастието си.
Но УЛ си отиде. А Горим остана в планината още една година. Дракони му донасяха месо, еднорози му даваха вода. УЛ отново дойде при него и попита:
— Все още ли упорстваш?
Горим отново долепи лице о земята и извика:
— О, Господи! Твоят народ умира, понеже Ти не се грижиш за него.
А УЛ пак си отиде и изостави праведния мъж. Изтече още една година, през която безименни невидими твари му донасяха храна и вода. И УЛ отново дойде в голямата планина и заповяда:
— Изправи се, Горим.
Притиснал лице в земята, Горим горещо го помоли:
— О, Господи, бъди милостив.
— Изправи се, Горим! — повтори УЛ. Наведе се и със собствените Си ръце повдигна Горим. — Аз съм УЛ, твоят Бог. Заповядам ти да се изправиш и да застанеш пред Мен.
— Значи ще бъдеш мой Бог? — попита Горим. — И Бог на моя народ?
— Аз съм твоят Бог и Бог на твоя народ — каза УЛ.
Горим впери поглед надолу от височината, където се беше изправил, и съзря неугледните създания — те бяха полагали грижи за него, докато той страдаше в планината.
— А какво ще стане с тях, Господи? Ще бъдеш ли Бог и на страшния гущер базилиск, на минотавъра, на дракона и химерата, на еднорога и на безименните невидими твари, на крилатите змии? Те също са отхвърлени от всички. И все пак всяко едно от тези създания е красиво по своему. Не отвръщай лице от тях, Господи, защото са безценни. По-младите Богове ги изпращат при Теб. Кой ще бъде техен Бог, ако и Ти ги отхвърлиш?
— Те бяха сътворени против волята ми — отвърна УЛ. — Тези твари бяха изпратени при Мен, за да ме накарат да се срамувам, защото Аз порицах по-младите Богове. По никакъв начин не бих приел да стана Бог на чудовища.
Създанията в краката на Горим започнаха да стенат. И Горим седна на земята и каза:
— Все пак аз ще продължа да настоявам, Господи.
— Упорствай, щом ти харесва — рече УЛ и си отиде.
И всичко се повтори. Горим остана в планината, тварите му носеха храна и вода и УЛ отново дойде, защото се възхити от светостта на Горим.
— Изправи се, Горим, и служи на своя Бог! — УЛ протегна ръка и повдигна Горим. — Доведи тварите, които стоят край тебе, и аз ще ги разгледам. Ако всяка една от тях е красива и ценна по своему, както казваш, ще дам съгласието Си и ще бъда и техен Бог.
