— Само в рамките на разумното, Гарион. Само в рамките на разумното.
Няколко минути продължиха да яздят безмълвно, шумът от копитата на конете им бе заглушен от мъха, който покриваше земята под дърветата.
— Може би трябва да науча повече неща по този въпрос — рече накрая Гарион.
— Тази мисъл не е лоша. Какво искаш да узнаеш?
— Ами всичко.
Господин Улф се засмя.
— Боя се, че това ще ти отнеме доста дълго време.
Сърцето на Гарион се сви.
— Толкова ли е сложно?
— Не. Всъщност е много просто, ала най-простите неща се обясняват най-трудно.
— В това няма никакъв смисъл — отвърна Гарион малко раздразнено.
— О, така ли? — Улф го изгледа развеселен. — Нека тогава ти задам един прост въпрос. Колко е две и две?
— Четири — бързо отговори Гарион.
— А защо?
Гарион се обърка за миг.
— Просто е така — отговори неубедително той.
— Но защо?
— Не е нужно да се пита защо. Просто си е така.
— Човек задава въпроса „защо“ към всичко, Гарион.
— Добре тогава. Защо две и две прави четири?
— И аз не зная — призна Улф. — Мислех си, че може би ти знаеш.
Преминаха край мъртъв дънер, който стърчеше изкривен, грозно бял на фона на наситено синьото небе.
— Въобще ще стигнем ли донякъде с този разговор? — попита Гарион. Сега изпитваше още по-голямо объркване.
— Всъщност смятам, че стигнахме доста далеч — отвърна Улф. — Какво точно искаше да узнаеш?
Гарион зададе въпроса си по възможно най-директния начин, доколкото позволяваха силите му:
— Какво представлява вълшебството?
— Веднъж ти казах. Вълшебството е необходимата Воля и необходимата Дума.
— Но това в действителност нищо не означава.
— Добре, нека опитаме другояче. Вълшебството е да извършиш нещо с ума си, а не с ръцете си. Повечето хора не го използват, защото е много по-лесно да се работи по другия начин.
Гарион се намръщи.
— Не ми изглежда трудно.
— Така е, защото нещата, които извършваше ти, се получаваха импулсивно. Никога не си сядал да обмислиш как ще постигнеш целта си — просто ги вършеше.
— Нима така не е по-лесно? Искам да кажа — защо просто не правя нещата, вместо да ги обмислям?
— Защото спонтанното вълшебство е само нискокачествена магия — изцяло неконтролируема. Всичко би могло да се случи, ако просто безотговорно изтървеш силата на ума си. Тя не притежава свое чувство за добро и зло. Представите за доброто и злото идват от тебе, не от вълшебството.
— Искаш да кажеш, че когато изгорих Ашарак, съм го направил аз, а не вълшебството? — попита Гарион и почувства, че при тази мисъл му прилошава.
Господин Улф сериозно кимна.
— Може би ще ти помогне, ако си спомниш, че ти беше и човекът, който даде живот на жребчето. Тези две неща взаимно се уравновесяват.
Гарион погледна през рамо към жребчето, което подскачаше след него като кученце.
— Искаш да кажеш, че вълшебството може да извършва или добри, или лоши неща?
— Не — поправи го Улф. — Само по себе си то няма никаква връзка с доброто и с лошото в света. Вълшебството не може да ти помогне да решиш как ще го използваш. Можеш да постигаш каквото си искаш чрез него — е, почти всичко. Можеш да сринеш върховете на планините, да забиеш дърветата с клоните в земята и корените към небето, можеш да накараш облаците да имат зелен цвят, ако това ти харесва. Ала ти трябва да решиш не дали можеш да извършиш нещо, а дали би трябвало да го извършиш.
— Ти каза, че мога да извърша почти всичко — бързо отбеляза Гарион.
— Сега ще стигна и дотам — рече Улф и замислено погледна към прелитащия ниско над главата му облак — обикновен наглед старец с избеляла туника, който се взираше в небето. — Има едно нещо, което е абсолютно забранено. Не можеш никога да унищожаваш неща, каквото и да било — никога.
Гарион се почувства напълно объркан.
— Но аз унищожих Ашарак, нали?
— Не. Ти го уби. Между двете има разлика. Ти го подпали и той изгоря и умря. Да унищожиш нещо означава да го разградиш стъпка по стъпка в същата последователност, както когато е създавано. Ето това е забранено.
— Ами какво ще се случи, ако все пак опитам да го сторя?
— Силата ще се обърне срещу самия теб и за миг ще изчезнеш от лицето на земята.
Гарион примигна и изведнъж целият изстина при мисълта как едва не бе преминал забранената граница в срещата си с Ашарак.
— Как бих могъл да правя тази разлика? — попита той с притихнал глас. — Искам да кажа: как да обясня, че съм искал да убия някого, а не да го унищожа?
— Това не е област, в която би могъл да експериментираш — каза Улф. — Ако наистина искаш да убиеш някого, забий меча си в тялото му. Да се надяваме, че не ще ти се налага да го правиш твърде често.
Спряха край малък поток, който едва-едва течеше между покрити с мъх камъни, и оставиха конете да се напият с вода.
— Разбери, Гарион — обясни Улф, когато пак тръгнаха. — Върховната цел на вселената е да създава различни неща. Тя няма да ти позволи да унищожаваш зад гърба й всичко, което с толкова труд и усилия е сътворила. Когато убиеш някого, всичко, което си сторил в действителност, е следното: ти само си го променил. Той вече не е жив, а мъртъв. Ала е все още във вселената. Ако искаш да го унищожиш, то трябва със силата на волята си изцяло да прекъснеш съществуването му. Когато почувстваш, че ти остава още мъничко и ще кажеш на нещо „изчезни“ или „махни се“, или „престани да съществуваш“, ти се приближаваш до мига на самоунищожението. Това е основната причина, поради която винаги трябва да контролираме чувствата си.
— Не знаех, че е така — призна Гарион.
— Сега вече знаеш. Не се опитвай да унищожиш дори едно-единствено речно камъче.
— Речно камъче ли?
— Вселената не прави разлика между речното камъче и човека. — Старецът го изгледа някак строго. — Вече няколко месеца, откак леля ти се опитва да ти обясни защо е необходимо да контролираш себе си, а ти й се противопоставяш на всяка крачка.
Гарион сведе глава.
— Просто не знаех каква е била целта й — извини се той.
— Така е, защото не слушаше. Това е голям твой недостатък, Гарион.
Гарион поаленя.
— Ами какво се случи с тебе първия път? Как откри че можеш… ами… че можеш да го правиш? — бързо попита момъкът, за да смени темата.
— Беше глупаво — отговори Улф. — Първия път става винаги нещо такова.
— Какво беше?
Улф сви рамене.
— Исках да преместя една голяма скала. Ръцете и гърбът ми не бяха достатъчно силни, ала умът ми беше. След това нямах никакъв друг избор, освен да се науча как да използвам тази сила, защото след като
