занемарена. Носеше кожено расо с качулка, омазано с кал, а големите му черни очи фанатично искряха. Около него се тълпяха още десетина-петнадесет улгоси с изопнати от изненада и справедливо възмущение лица. Фанатикът с коженото расо продължаваше да бълва своя безкраен поток от шумни ругателства.
Горимът свъси вежди, ала търпеливо издържа обидите, изричани от мъжа с пламтящите очи. Накрая, когато фанатикът спря, за да си поеме дъх, крехкият старец се обърна към Белгарат.
— Това е Релг — въздъхна горимът. — Виждаш ли сега какво имах предвид, като ти говорих за него? Невъзможно е да го убедиш да стори каквото и да било.
— Този пък за какво ни е притрябвал? — попита Барак, очевидно раздразнен от поведението на новодошлия. — Той дори не умее да приказва на нормален човешки език.
Релг го изгледа свирепо и каза с дълбоко презрение:
— Аз говоря езика ти, чужденецо. Ала предпочитам да не осквернявам свещените пещери с омърсените му от тежки грехове думи. — После отново се обърна към горима. — Кой ти даде право да изричаш думите от светата книга през тези неверници?
Очите на добросърдечния горим леко се вкоравиха.
— Смятам, че изприказва достатъчно неща, Релг — твърдо заяви той. — Дрънкай каквито искаш глупости в далечните галерии пред лековерниците, които те следват, но не и тук. Аз все още съм горим в Улго, за какъвто и да ме вземаш ти, и не съм длъжен да ти отговарям. И какви са тези хора? Ти беше повикан тук, не те. Кажи им да си вървят.
— Те дойдоха, за да са сигурни, че не възнамеряваш да ми сториш нищо лошо — студено отговори Релг. — Аз казах истината за тебе, а хората, притежаващи власт, се боят от истината.
— Релг — каза горимът ледено, — не смятам, че ти дори би могъл да осъзнаеш колко ми е безразлично това, което си казал за мен. Хайде — изпрати ги да си вървят. Или предпочиташ да го направя аз?
— Те няма да ти се подчинят — заяви подигравателно Релг. — Аз съм техният водач.
Очите на горима се присвиха и той се изправи. После се обърна на улгоски към последователите на Релг. Се’недра не разбираше думите му, ала това не беше и нужно. Дори баща й не би посмял да приказва с такъв тон.
Мъжете, стълпени около Релг, нервно се заспоглеждаха и заотстъпваха уплашено, после хукнаха да бягат.
Релг ги изгледа навъсено и за миг като че ли се поколеба дали да не ги извика да се върнат, ала очевидно взе друго решение.
— Отиваш прекалено далеч, горим — каза обвиняващо той. — Властта ти не бива да се използва за решаване на светски проблеми.
— Властта е моя, Релг — отговори горимът. — Аз трябва да реша къде е необходимо прилагането й. Ти предпочете да се изправиш срещу мен, използвайки за основа теологията, следователно беше нужно да напомня на последователите ти — и на теб — просто кой съм аз.
— Защо ме извика? — попита Релг. — Присъствието на тези грешници е обида за моята чистота.
— Искам твоята услуга, Релг. Тези странници отиват да се бият срещу нашия най-древен враг, най- прокълнатия измежду прокълнатите. Съдбата на света зависи от успеха на тяхната мисия. Те имат нужда от помощта ти.
— Какво ме е грижа за света? — Гласът на Релг беше изпълнен с презрение. — Какво ме е грижа за осакатения Торак? Аз съм на сигурно място в ръцете на УЛ. Той има нужда от мен тук и аз няма да напусна свещените пещери с риск да бъда осквернен в развратната компания на неверници и чудовища.
— Целият свят ще бъде осквернен, ако Торак спечели и властта над него — изтъкна Белгарат. — А ако нашата мисия не сполучи, Торак ще стане крал на целия свят.
— Той няма да царува в Улго — възрази Релг.
— Колко малко го познаваш — промърмори Поулгара.
— Няма да напусна пещерите — повтори Релг. — Появата на детето предстои и аз съм избран да го разкрия пред народа на Улго. Призван съм да го ръководя и обучавам, докато се подготви и стане горим.
— Колко интересно — отбеляза сухо горимът. — и кой ти съобщи, че тъкмо ти си избраният?
— УЛ разговаря с мен — заяви Релг.
— Странно. Когато УЛ приказва, всичките пещери отекват с неговия глас. В такъв случай трябваше да го е чуло цяло Улго.
— Той приказва с мен в сърцето ми — бързо отговори Релг.
— Каква особена постъпка от негова страна — меко отговори горимът.
— Всичко това е без значение — рязко изрече Белгарат. — Предпочитам да се присъединиш доброволно към групата ни, Релг, ала независимо от това дали желаеш, или не, ще дойдеш с нас. Сила, по-могъща от всички нас, повелява това. Можеш да спориш и да се съпротивляваш колкото желаеш, но когато си тръгнем оттук, ти ще ни придружиш.
— Никога! — извика Релг — Ще остана тук в служба на УЛ и на детето, което ще стане горим на Улго! Ако пък се опиташ да ме принудиш със сила, последователите ми няма да го позволят.
— За какво ни е притрябвала тази сляпа къртица, Белгарат? — попита Барак. — Само ще ни бъде в тежест. Забелязал съм, че мъже, които непрекъснато изтъкват своята святост и сами си правят комплименти за нея, обикновено са много лоши другари. При това какво умее да прави този, което аз не умея?
Релг го изгледа с презрение и заяви:
— Грамадните мъже с големи усти рядко имат големи мозъци. Наблюдавай внимателно, косматко. — Той се приближи до една от стените и попита: — Можеш ли да направиш това? — После притисна ръката си в стената и тя потъна с лекота, като че я потапяше във вода.
Силк изсвири от почуда, бързо отиде при него и когато Релг извади ръката си от стената, опипа мястото. Камъкът си беше камък.
— Как го правиш?
Релг грубо се изсмя и му обърна гръб.
— Това е способността, която го прави полезен за нас — обясни Белгарат. — Релг може да намира пещери, а ние трябва да открием къде са разположени пещерите под Рак Ктхол. Ако е необходимо, той е в състояние да премине през монолитна скала, за да ни помогне да ги открием.
— Но как е възможно човек да прави това? — попита Силк. Продължаваше да се взира в мястото, където Релг бе пъхнал ръката си в стената.
— Това е свързано със същността на материята — отговори вълшебникът. — Онова, което виждаме като монолитен блок, в действителност не е така непроницаемо.
— Предметите са или твърда материя, или не — настоя Силк.
— Твърдата материя е илюзия — обясни му Белгарат. — Релг е в състояние да прокара частиците, които изграждат плътта му, сред пространствата, съществуващи между съставните части на скалата.
— Ами ти можеш ли да го правиш? — попита скептично Силк.
Белгарат сви рамене.
— Не зная. Никога не съм имал случай да опитам. Ала Релг умее някак да открива пещерите и отива направо при тях. Може би и самият той не знае как го прави.
— Помага ми моята святост — заяви високомерно Релг.
— Може би — съгласи се вълшебникът с търпелива усмивка.
— Светостта на пещерите ме привлича, тъй като съм се посветил на всички свети неща — продължи да нарежда Релг. — Да напусна пещерите на Улго за мен ще означава да обърна гръб на светостта и да бъда осквернен.
— Ще видим — каза му Белгарат.
Сиянието в каменната стена, което Се’недра беше забелязала преди малко, започна да трепти и пулсира и на принцесата й се стори, че вижда в камъка смътните очертания на някаква фигура. По-късно, като че камъните бяха просто въздух, фигурата придоби форма и влезе в стаята. За миг изглеждаше, че фигурата е друг старец с брада и дрехи като тези на горима, макар че новодошлият беше много по-едър. После Се’недра беше обладана от непреодолимо усещане за свръхчовешка присъствие. Изпълнена със страхопочитание, принцесата потрепера, осъзнала че пред нея стои божество.
Релг зяпна от изненада срещу брадатата фигура, разтрепери се и със задавен вик падна по очи пред
