— Сега зная, че не трябваше да изчаквам да отида в „Оудъм“. Но, моля те, опитай се да разбереш моето поведение — аз се колебаех само защото не знаех, че съм готов да загубя свободата си. Свободата, която един мъж има само ако не е обвързан в брак. Преследването на богатство се бе превърнало в мой живот. Толкова е вълнуващо. Водех такъв интересен живот, от който трябваше да се откажа, ако се отдам напълно на една жена.
Внезапно Тейла си спомни, че бе казала всичко на Ян, освен че не е омъжена за Пол.
— И все пак се реши. Отиде в „Оудъм“, а мене вече ме нямаше. Тогава ли реши, че ме искаш повече от всичко друго, или когато дойде да ме отвлечеш от ранчото на Пол? Кога реши да промениш живота си?
— О, Тейла, не виждаш ли, че животът ми — това си ти? Откакто те опознах, ти си най-скъпото нещо за мен на този свят! — дрезгаво каза той, като покриваше с нежни целувки лицето й. — Желая те. Остани с мен и ще бъдеш щастлива. Аз ти го обещавам.
— Скъпи, има толкова неща, които… — опита се да каже тя, но Ян не й позволи. Привлече я към себе си и жадно потърси устните й.
— Скъпа, мисля, че можем да се отдадем на по-приятни неща в този мрачен и дъждовен австралийски ден — прошепна той. — Позволи ми да те любя. Забрави всичко за момент и живей само за удоволствието от нашето отдаване.
Той коленичи до нея и я целуна продължително, а ръцете му разтвориха робата й и започнаха да изучават стегнатото й тяло. Тейла почувства как огънят на страстта я обзема и изстена тихо, когато ръката му се плъзна по гърдите й и стисна нежно едното от набъбналите й зърна.
— Позволи ми да те любя, Тейла — повтори Ян, като за момент отдели устни от нейните. — Освен ако не си твърде изтощена?
— Да, чувствам известна слабост, но тя не е предизвикана от пътуването — каза дяволито Тейла и като затвори очи, се отдаде на блаженото усещане, което изпитваше, когато устните на Ян докосваха кожата й. — Скъпи мой, причината си ти, само ти.
— Значи искаш да те любя? — прошепна Ян. На лицето му бе изписано необуздано желание и той почувства как го пронизаха тръпки на нетърпение, когато тя най-накрая кимна. — Добре тогава — каза той и започна да вдига бавно робата й, откривайки съвършено заоблени и стегнати бедра и нежната извивка на ханша и точно там, където златисти косъмчета закриваха нейната женственост. При тази гледка Ян почувства нов прилив на желание и повдигна робата по-нагоре, като откри стегнатите й гърди. Обгърна ги с длани, наведе се и поднесе към устните си едното от набъбналите вече зърна. Направи няколко кръга около него и след това мина по вдлъбнатината на гърдите й, вкусвайки сладостта на нейната плът.
Когато Тейла обхвана с ръце главата му и устните им отново се сляха в изгаряща целувка, Ян спусна ръце надолу. Дишането й стана накъсано, особено когато ръката му спря на нежния триъгълник между бедрата й. Бавно, много бавно той вкара пръста си в нея. Устните му се задържаха върху гърдите й, а след това отново се върнаха към сочните й устни. Той я целуна жадно, докато пръстът му се движеше в нея, издавайки тихи пляскащи звуци.
— Обичам те! — прошепна тя и захапа игриво ухото му.
— Ти си толкова красива! — отвърна й Ян и високо изстена, почувствал как ръката на Тейла се спуска надолу и обхваща с ръка мъжествеността му, изпънала панталоните. Той стисна зъби от удоволствие, почувствал как ръката й се движи, стопля го и възбужда едновременно.
Тейла му се усмихна някак невинно, докато долу ръката й го опипваше ненаситно. Ян я хвана за китката и притисна ръката й още по-силно към слабините си.
Разбрала мълчаливата покана в замъглените му от страст очи, Тейла разкопча колана му и започна да смъква бричовете надолу по мускулестите му бедра. Много скоро пред нея се откри гладкият му, мускулест корем и тя плахо премести поглед по-надолу, където къдравите косми водеха до част от тялото му, която вече бе доста възбудена. Изчервявайки се от това, което видя, Тейла почувства как я заливат вълни от страст и продължи трескаво да го съблича. Захвърлила и последната му дреха, тя се усмихна и го погледна очакващо.
Ян се наведе над нея и с едното си коляно разтвори краката й.
— Не знаеш колко много те желая — прошепна той дрезгаво. — Почти не вярвах, че ще е възможно да го направим отново. Ти бе толкова… толкова непристъпна!
Тейла го прекъсна, като покри с нежни целувки устните му.
— Не казвай нищо повече. Моля те, не разваляй красотата на този миг с думи, които могат да ни натъжат. Казваш, че ме обичаш, нали? Тогава ме люби. Люби ме сега! Веднага!
Ян погледна към пищното й тяло с нежните му плавни извивки и усети, че я желае повече от всичко на света.
Тя гледаше влюбено бронзовото му, загоряло от слънцето лице и прокара ръка по брадичката му, наричайки го с най-нежни имена.
Устните им се съединиха в изпиваща целувка, а езиците им бавно и сластно се опознаваха.
Ян спусна надолу, ръцете си, обхвана нежно двете й полукълба и като ги раздалечи леко, ги притисна към себе си, докато мъжествеността му я изпълни цялата.
Носейки се в танца на любовта, Тейла почувства как тялото й се стопля, жадуващо да изпита онзи върховен екстаз, който тя бе почувствала още от първия път с Ян. Вълни от топлина я заливаха, докато телата им се движеха равномерно. Всеки следващ тласък изглеждаше по-чувствен, по-изпълващ от предишния. Тейла почувства как по цялото й тяло се разлива слабост, докато езикът на Ян минаваше нежно по тила й, а ръцете му милваха възбуждащо и сладостно гърдите й.
— Ян — прошепна тя, сияеща от удоволствие. — Ти си чудесен… прекрасен!
Ян спря за момент и отметна един влажен кичур от челото й, погледна я и в погледа му се четяха всички онези думи, които нямаше нужда да бъдат изричани. След това красивата му уста намери отново устните на Тейла, той я целуна страстно и я обгърна. Тласъците му бяха изискващи и мощни. Тя ги посрещна, широко разтворила крака, сключвайки глезени отзад на кръста му. За няколко минути стаята се изпълни с чувствени стонове на удоволствие. Те се отдадоха на блаженството заедно — тяло до тяло, сърце до сърце. Вплетени един в друг, изтощени и щастливи, те се понесоха по вълните на безкрая.
Някъде навън проблесна светкавица и последвалият я гръм върна двамата влюбени в действителността. Те погледнаха към светкавиците, прорязващи безмилостно и рязко небето, и Тейла отправи угрижен поглед към Ян.
Недоумяващ, той й се усмихна и каза шеговито, като я погали по бузата:
— Изглежда, нещо друго, освен удоволствието, което току-що преживяхме, е в главата ти? — Изведнъж той погледна към ръката й и се сепна: — Да не би да съм те наранил? Защо, защо е това измъчено изражение на лицето ти?
— Не, не е ръката ми — промълви Тейла, разваляйки магията, породила се между тях, докато се любеха. Тя стана от леглото и се наметна с робата. След това се приближи към прозореца и се загледа в играта на светкавиците. — Бурята — промълви отнесено тя. — Сигурна съм, че някъде там, в бурята, Пол ме търси. Няма да спре, докато не ме намери. — Тейла се обърна и погледна Ян, който обуваше панталоните си. — Ян, преследването може да доведе Пол и хората му тук. Ако ме намерят, могат да те обвинят в отвличане и се страхувам дори да си помисля какво може да направи той тогава. Много мъже са тръгнали с него — мъже, които няма да се замислят дори за секунда, ако той им заповяда да изгорят къщата и да избият всички, които се намират в нея.
Ян тихо се разсмя:
— Нека опита — каза той, докато нахлуваше мокасините си. — Когато навлезе в моите владения, ще го поздравя със залпове. Той никога няма да има възможност дори да се приближи до къщата. — Ян прокара пръсти през косата си и продължи: — Но той е наясно с всичко това и аз се съмнявам, че въобще ще припари наблизо. Той знае, че аз държа на безопасността на майка си. Досега никой не се е осмелявал да дойде наблизо с вражески намерения.
— Майка ти! — възкликна Тейла и си спомни някакъв женски глас, който бе чула веднага, след като я бяха пренесли в стаята. Със сигурност този глас беше на майка му. — Тя живее тук, в тази прекрасна къща?
— Да, Тейла — отвърна Ян и се приближи към нея, Като сложи ръка на кръста й, той се загледа в буреносното небе, раздирано от светкавици. Беше дошъл моментът, в който трябваше да бъде напълно
