която взе от седлото.
— По-добре вземи да махнеш тези дрехи от себе си — каза Ян, като усети, че слабините му се стоплят, когато Тейла застана пред него с плътно прилепнала по тялото мокра риза, подчертаваща дори най-малките гънки на гърдите й.
— Изглежда, ще трябва да поопера това-онова — каза тя, като се уви по-добре в наметката. Приближи се до Ян и прекара ръка по мокрите му панталони. — Струва ми се, че ще трябва да отидеш на лов гол, скъпи, ако искаш да изпера и твоите дрехи.
Ян усети, че се стяга, когато пръстите й потъркаха мъжествеността му. Той въздъхна шумно, поколеба се, но каза със смях:
— Ако не престанеш с това, което правиш, ще останеш без вечеря. Но за мен ти си всичко — хвана я и я придърпа към себе си, а наметалото й падна на земята. — Ще те имам цялата, моя любов. Ще те изпия.
Устните им се сляха в целувка. Тейла прекара ръце по гърба му, а после и надолу към бедрата и се спря там. Притискаше се към него, докато леко я наведе и двамата се отпуснаха на земята, където ги обгърна упойващият мирис на тревата. Дъхът на Тейла застина, докато тя гледаше как Ян сваляше дрехите й, а ръцете му събуждаха желание за любов така, както само той можеше.
Устните им се разделиха. Когато той започна да се съблича, тя му каза, за да го подразни:
— Ян, да не забравиш, че аз имам да пера, а ти трябва да хванеш нещо за вечеря.
Но той не отговори. Вече беше без риза и сега смъкваше панталоните си, като не откъсваше очи от нея, Погледът му я изгаряше и събуждаше вълни от страст в тялото й. Не й се вярваше, че може да изпита подобно нещо след всичко, което бяха преживели. Но след като се бяха срещнали със смъртта в развихрените, яростни води и бяха оцелели, сега просто не можеше да желае толкова силно нищо друго, освен Ян, Искаше й се да не го пусне никога от прегръдката см. Макар че не можеха да знаят какво им е приготвила съдбата за в бъдеще, единственото, което имаше значение сега, беше удоволствието от този момент, в който изживяваше рая — открит и споделен с мъжа, когото обожаваше и обичаше с всяка частица на тялото си.
Ян легна върху нея, а тя беше вече напълно гола. Проникна в нея с усещането за гореща наслада, което я накара да изохка. Ръката му премина по извивката на врата й и той притисна главата й към себе си, така че целувката им достави пълно удоволствие. Усещането за екстаз образуваше водовъртеж от удоволствие в тялото й.
Бавно, но с мощни тласъци, той навлизаше в нея. Телата им се бяха слели в едно и двамата изпитваха върховна наслада. Ян обхвана гърдите й. Палците му милваха върховете им, като ги възбуждаха, и зърната се стягаха и изправяха нагоре.
Хълбоците й се свиваха и разпускаха в ритъма на неговото тяло. Тя сви крака и ги стегна около кръста му, като по този начин вкара пениса му още по-дълбоко в себе си. Ян изви глава и зарови лице между гърдите й, а тя охкаше от удоволствие.
Ян също изпъшка от удоволствие, което растеше… растеше… растеше…
Обхваната от екстаз, Тейла потрепера и извика, когато разгорещените им тела достигнаха кулминацията. Тя се притисна към силните му рамене, когато невероятната експлозия на страстта изпълни и двамата с неземна наслада.
След малко те лежаха прегърнати плътно един до друг, отново преоткрили неизмеримото удоволствие да се любят заедно.
— Обичам те повече от самия живот — прошепна й Ян, като се отдръпна от топлата й мека прегръдка. Целуна я още веднъж страстно и после се изправи.
Усмихна й се продължително, когато тя се обърна да легне по гръб. Беше самата съблазън. Тейла му отвърна с мека усмивка.
— Е? — каза той, като вдигна ръка. — Ще бъдат ли изпрани панталоните ми, или не? Или ще ме караш да стоя гол? Както видя и усети само преди минута, аз напълно губя контрол над страстта и желанието си, когато остана без дрехи.
— Но, Ян, дори и след като ги изпера, ще мине цяла вечност, докато изсъхнат — подразни го закачливо Тейла, като се обърна на една страна и се подпря на лакът. — Струва ми се, че ще се наложи да рискувам и да те оставям така повече време, а?
Ян започна да обикаля наоколо и бързо събра достатъчно изсъхнали листа и клечки от нападалите евкалиптови дървета над тях.
— Ако ще правим каквото и да било по-нататък, мисля, че ще е добре да имаме запален огън — каза й той и почисти мястото за огъня.
Тейла също стана и му помогна да нагласи клонките както трябва и го погледна закачливо.
— Добре, сега имаме дърва, но къде е огънят?
Ян беше намерил два камъка, които биха дали искра при повече усърдие. Започна да ги удря един в друг и наистина излязоха искри. Тейла събра още малко сухи листа и ги сложи под клонките. Ян приближи камъните до камарката и продължи да ги удря и търка. Скоро се появи малко пламъче и започна да прескача от листо на листо. Накрая и клоните засъскаха в пламъците.
Тейла въздъхна с облекчение. Взе дрехите, отиде до брега и се захвана да ги изпере. Като погледна през рамо, видя Ян да се отдалечава и той й се стори твърде смешен. Беше преметнал пушка през рамо, но иначе беше напълно гол. Омаяна от фигурата му, Тейла задържа погледа си най-дълго на мускулестите му крака и начина, но който задникът му се стягаше и отпускаше при всяка стъпка. Заля я вълнение, но тя се засрами от реакцията си при вида на своя гол любим и съсредоточи цялото си внимание върху работата, която имаше да върши. Постара се да изпере дрехите добре, макар че ожулената й ръка я болеше, но все пак тя се справи със задачата си и дори простря дрехите на клони над отъня.
Вече се усещаше хладината на настъпващата нощ и Тейла започна да потръпва. Отново сложи на раменете си наметалото от овча кожа, сгуши се в нето и застана по-близо до огъня. Започваше да се притеснява. Ян се беше забавил повече, отколкото тя очакваше. Слънцето почти се беше скрило зад хоризонта и последните му отблясъци бързо Угасваха в настъпващата тъмнина на нощта.
Колкото повече време минаваше, толкова Тейла започваше да се притеснява и тревожи все повече и със страх поглеждаше към небето. Бяла като кората на евкалиптите, голямата луна вече изгряваше. Ако не се чувстваше толкова сама, уязвима и заплашена, можеше да си помисли, че всичко наоколо е нереално защото бе твърде прекрасно Въздухът беше изпълнен с различни аромати от цветя и дървета. Звездите бяха ярки и се открояваха на фона на тъмното небе. Един орел кръжеше високо над нея, после се извиси още и мина пред луната.
Раздвижване във водата привлече погледа й. Някакъв лебед, чер като самата нощ, беше изникнал незабелязано и раздвижи отражението на луната. Малките вълнички и отражението на светлината превърнаха повърхността на водата в приказна картина.
Неочакван изстрел на пушка накара Тейла да скочи на крака. Като уви по-плътно наметалото около себе си, тя се загледа в посоката, от която беше дошъл шумът, но последва само пълна тишина.
— Ян? — прошепна тя, като се опитваше да види през тъмнината, но единственото, което забеляза, бяха само сенките, които дърветата хвърляха на бледата лунна светлина и които се размърдваха от време на време.
Приближи се отново до огъня и зачака Ян да се върне, като се надяваше, че изстрелът, който беше чула, означаваше, че той е намерил нещо за вечеря. Не можеше дори и да си помисли, че наоколо може да има и някой друг, или че Ян е бил застрелян…
— Не! — прошепна на себе си, като отново се сгуши до огъня. — Ян стреля. Там няма друг. Ще се върне скоро. И всичко ще бъде наред. Господи, аз и Ян не забелязахме никакви следи от човешки същества наоколо.
Минутите се влачеха ужасно бавно и на Тейла й се струваше, че минават часове. Сълзи започнаха да напират в очите й. Ако Ян беше добре, трябваше вече да се е върнал. Ами ако сам се е ранил? Трябваше ли тя да тръгне да го търси из тъмницата?
— Но аз със сигурност ще се изгубя! — спореше тя сама със себе си. — Трябва да остана тук. Ян би искал да стоя край огъня, това е най-безопасното място наоколо. Огънят би уплашил всеки див звяр, който
