сега няма да Ви разпитвам. Но както сигурно знаете, последната дума принадлежи на следователя.
През това време едно дребно побеляло човече внимателно боцкаше мъртвите тела с някакъв дълъг инструмент.
— Почакайте още няколко секунди — молеше той, въпреки че никой не припираше. — О, боже! Костите им са напълно изпотрошени. Изглежда са паднали от голяма височина. Странно? Външно нямат никакви белези!
— Напоследък подобни случаи — произнесе с печална усмивка сержантът, — с лопата да ги риеш.
— По моя преценка всичките те са умрели от някаква форма на апоплексия — изказа мнението си следователят.
— Всички ли? — възкликна леля Роужи. — Едновременно! Какво странно съвпадение!
— В последно време подобни случаи — почти повтори думите на сержанта Старият мъж Дарфи, — с фурнаджийска лопата да ги риеш.
— Добре де — махна с ръка сержантът. — Мили хора, искам да ви благодаря за вашата помощ. Утре сутринта ще изпратим няколко души да приберат тези майтапчии. Но искам от вас, в никакъв случай да не пипате нищо тук! Иначе!… Трябва за всеки случай да снемем отпечатъци от пръстите и разни други неща, улики и тем подобни. Мисля, че добре ме разбрахте, нали?
— Естествено — увери го Старият мъж Дарфи.
Сержантът им махна с ръка за довиждане и побърза да настигне следователят, който вече беше до вратата.
След като полицаите си отидоха Лорън се обърна към Леля Роужи.
— Защо трябва да търсят улики, ако всички са умрели от апоплексия?
— Предполагам, че така ще помогнат да се открие лек срещу тази болест — леличката го каза с обичайният си акцент. — Полицейският департамент сега работи с много по-голяма научна насоченост от времето, когато премина моята младост.
— Сега можем да си починем — предложи пияницата.
Мрачната къща незабавно потъна в гробна тишина. Нюбай се опита да си спомни, какво чуваше само преди минута: В гостната часовникът отмерваше времето. Домакински уреди дрънчаха в кухнята. Дърветата скърцаха от влажната горещина. От улицата долиташе шум на забързани крачки. Косачката на трева в съседния двор се изплези да боботи. Високо над главите им премина самолет… И всички тези шумове замряха изведнъж. Настъпи абсолютна тишина! Миг на изчакване! Интервал! Подготовка!
— О — възкликна леля Роужи. — Вие сигурно с удоволствие ще научите, че нещата, които Ви засягат, преминават в последния и абсолютен стадий.
— Това определено ме радва — съгласи се Нюбай.
— Аз си позволих да довърша нашата нашата партия — каза Старият мъж Дарфи. — Не минах без помощта на леля Роужи, естествено — и той се усмихна закачливо.
Старата жена доволно се разсмя.
— Мога ли да се поинтересувам от резултата? — напълно сериозна запита Нюбай.
— Аз спечелих! — похвали се старецът. — Враждата помежду ни приключи. Леля Роужи се съгласи да играе вместо Вас. С помощта на няколко допълнително извършени и непосредствени промени в правилата, успях да матирам Вашия, натикан на тясно цар по един великолепен начин.
— Е — в гласът на Нюбай се усети отегчение, — позволете ми тогава искрено да Ви поздравя с победата. Бихте ли ми обяснили, правилата по които бе изградена тази превъзходна стратегия?
— На първо място — намеси се леля Роужи, — аз добавих следното условие: нито една фигура не бива да се мести, освен ако най-близката пешка от същия цвят не извършва правилен ход. Така всеки играч всъщност прави по два хода — пешката и фигурата най-близко до нея.
— Както можете да си представите — поясни пияницата, — броят на възможните ходове се съкрати. И от тук нататък нещата се развиха така, че аз бях много по-способен да предвидя продължението на ситуацията.
— Поне по-добре от леля Роужи — подхвърли Нюбай.
— Е, добре де, нали ние всички се съгласихме да се подчиняваме на нейните решения! — възмути се Старият мъж Дарфи. — Накрая аз успях да пробия вашата позиция. Леля Роужи обяви, че дамата получава още едно право. Тя го нарече „ефект на водородната бомба“.
Лорън се разсмя.
— За имигрантка като Вас, добре се справяте с думите.
Старият мъж Дарфи хвърли намръщен поглед на момичето.
— Така или иначе — продължи той, според това правило дамата във всеки един момент на играта можеше да бъде поставена на което и да било празни квадрадчета на дъската. Всички фигури, свои и чужди, намиращи се на съседните осем полета биват взети с изключение, разбира се, на царете. Сами можете да си представите опустошението, което причинява подобна фигура. А какви са последствията, когато Вие нямате дама? Да Ви подсетя ли? Имайки на разположение подобен инструмент, съвсем не е трудно човек да постави парцаливата Ви армия на колене.
— Не виждам особени причини да се гордеете — Нюбай дори не се опита да бъде ироничен. — Накрая играта не е приличала въобще на шах.
— Правилата на играта са винаги произволни — подсказа леля Роужи. — Само че Вие сте свикнали те да са произволни винаги по един и същи начин.
— Съжалявам — побърза да се съгласи Нюбай.
— Всичко е наред — успокои го старецът.
— Е — протегна се леля Роужи като стана, — време е да тръгваме младежо Нюбай. Вашето богоявление Ви чака!
— Какво? — учуди се той. — Аз си мислех, че всичко е свършило. Вие сами ми казахте, че аз съм напълно деперсонализиран. Как за подобно разредено същество може да има богоявление?
— Ще видите — отвърна кратко Лорън и задърпа Нюбай за ръката. — Хайде!
Четиримата се отправиха към вратата и излязоха на портала. Навън бе станало по-хладно, въпреки че влагата продължаваше да тегне неприятно. Но свеж и прохладен въздух подухваше и поклащаше гъстия листак около къщата на леля Роужи.
— Къде отиваме? — попита Нюбай. — Отново ли във вагон-ресторанта?
— Ще видите — Лорън отново бе лаконична.
— Вагон-ресторантът изигра ролята си — поясни Старият мъж Дарфи. — Няма никакво значение КЪДЕ отиваме сега. Необходимо е само да се движим.
Леля Роужи хвана ръката но Нюбай. Шокираният пътник чакаше Старият мъж Дарфи да улови другата — така бе почнало при Тереза Поповър и при мисис Сийбърн, така Грег Рембрик и младежите от ЗОМХ се хванаха преди той да ги убие. Но пияницата предпочете да поостане назад и да говори нежно с Лорън. Успокоението го накара да насочи вниманието си към треперещата от старост бабичка до себе си.
— Мисля си — каза тя, — дали сте обърнали внимание на интересния факт, че след всеки случай, Вие като че ли се събуждахте. Преживените от Вас епизоди изглеждаха като сън и до голяма степен бяха такива. И сега се намирате на същата степен.
— Това сън ли е? — попита той без да е сигурен какво има предвид.
— Да, отчасти е така — отвърна бабичката. — Може ли да се сетите за някое отличие между офертата на групата на ЗОМХ и останалите Ви неочаквани сблъсъци.
— Сякаш да — произнесе бавно Нюбай. — Последният път бях сам. Изобщо не ви видях, нито Вие, нито Стария мъж Дарфи преди нещата да са приключили. Фактически видях първо Лорън, която влезе преди вас двамата.
— Точно така. И трябва да бъдете поздравен за проявената наблюдателност. Вие се справихте с прецизност, вкус и необходимата бързина. Но сега Вие сте една безформена личност. Това е наистина голяма загуба. Вие имате слабо влияние върху света. Знаете ли това?
Нюбай тъжно се засмя.
— Кога бих имал отново някакво влияние? — заинтересува се той.
— Точно това се опитваме да променим — обясни леля Роужи.
— Благодара ви за съдействието.
