господаря…
Той излезе. Вълнението ми беше голямо, но и любопитството ми се изостри. Не можах да не се огледам и да не остана възхитена от всичко, което забелязах в тази висока стая, украсена с резби и гоблени със старинни сцени… Колкото и да нямах опит, колкото и да не разбирах, не можех да не зяпна от възхищение пред изящните линии на мебелите, украшенията от слонова кост и емайл, богатите коприни, килимите, каквито виждах за първи път… Стоях захласната, почти забравила за незавидното си положение.
После чух шум от отваряща се врата. Някой влизаше в стаята. Обърнах се…
Наистина щом не извиках, щом не припаднах или не побягнах, заключавам, че самообладанието ми вече е в състояние да издържи и най-тежкото изпитание.
Мъжът, който бе влязъл, господарят на този непознат дом беше… беше Северен Жувенел, моят съпруг!
Да, това чудовищно съвпадение беше дело на случайността! Бях пожелала да избягам от Фелисиен Шантрев и без да подозирам, бях потърсила убежище в Прийоре. О, странна съдба на малкото листо, откъснато от клона!…
Моят съпруг стоеше пред мен! И то при какви обстоятелства, Боже мой! Аз, която се бях заклела никога да не се озова под неговия покрив, сега чуках на вратата му и молех да ме приемат… Исках помощ и защита от този, който ме бе изоставил и забравил, който не се бе заинтересувал от мен, който никога не бе ме обичал… Каква жалка случайност! Но и какво унижение!
Несъзнателно дръпнах напред вързаната под брадата ми кърпа и вдигнах яката на палтото си.
По неописуемото смущение, което ме обзе, разбрах колко ненавиждах Северен Жувенел.
Той ми заговори… Не зная какво ми каза, но останах с впечатлението, че не ме позна. О, благословен да бъде полумракът, който цареше в стаята! Благословено да бъде късогледството на Бухала. Поне за миг почувствувах смелостта ми да се възвръща.
Нямах избор между много възможности. Да напусна Прийоре значеше да попадна отново в ноктите на Фелисиен Шантрев. Предпочетох да остана в Прийоре и нито за миг не си зададох въпроса какво може да произлезе от подобно решение, защото предварително знаех, че няма да намеря отговор.
— Едно глупаво и неприятно приключение ме доведе до вашата врата и ме принуди да почукам на нея, господине — казах, променяйки леко гласа си.
Казах още нещо, но обясненията ми бяха объркани. Северен ме прекъсна благо:
— Госпожо, вие можете да считате тази къща за своя. Мога ли да ви бъда полезен по някакъв начин?
— Господине, както виждате, все още съм много развълнувана и уморена. Имам нужда малко да си почина и да се съвзема…
— Няма нищо по-лесно от това… Моята стара прислужница с удоволствие ще бъде на ваше разположение. Ще ви заведе в стая, където ще имате пълно спокойствие…
Благодарих, но гледах да се отдалеча колкото е възможно по-скоро.
Северен позвъни и старата Марион се появи.
Как след това се озовах в определената за мене стая — не мога да опиша…
Марион влезе заедно с мен. Тя също не ме позна, във всеки случай поне така изглеждаше. Действително бях успяла да прикрия доста лицето си, пък и присъствието ми в тази къща и при тези обстоятелства беше тъй невероятно, че дори и да бях заприличала на младоженката от Вилата с върбите, едва ли щеше да допусне, че съм Фридолин.
Както онази вечер, Марион ми предложи услугите си, както тогава — отказах да се възползувам от тях.
— Необходима ми е само малка почивка… това е всичко.
Тя огледа грижливо стаята.
— Надявам се, че нищо няма да липсва на госпожата и тя ще се почувствува добре. Това е стаята на младата госпожа…
Без да зная защо, сърцето ми се сви… Младата госпожа? Коя?
— Но аз… аз ще й преча — промълвих.
— О, не… в този момент тя отсъствува.
— О, жалко…
— Но тя няма да отсъствува дълго… — прошепна старата прислужница.
След като отново отказах да се възползувам от услугите й, тя излезе.
Останах сама, сама… в моята стая! Защото в края на краищата младата госпожа Жувенел съм аз, не може да бъде друга! С горещо любопитство разгледах стаята в най-малките й подробности. Тя не е мила и кокетна. Тя е изящна и благородна. Струва ми се, че съм мечтала за тъкмо такава стая.
Мебелите са от орехово дърво с топъл цвят. Явно е, че са били предавани от поколение на поколение. Странни животни са изписани по коприната, с която са тапицирани стените. Скринът е истински шедьовър на резбарското изкуство. По завесите на леглото е разказана в картини цяла любовна поема между дама, свиреща на лютня, и хубав рицар…
Сгуших се между възглавниците на едно голямо кресло, опрях глава на високото облегало и се унесох в мисли. Но скоро станах и започнах отново да се разхождам из стаята и да я разглеждам.
Определено моята стая много ми хареса. Моята стая…
Всички тези очарователни неща са събрани тук заради мен. Сигурна съм, че е така. Ако лошата фея Фридолин не се бе намесила, щях да прекрача този праг, ръка за ръка с моя съпруг…
О, Северен, подозирате ли, че непознатата гостенка е жена ви, същата, която изгонихте от Вилата с върбите?… Без съмнение вие никога не ще узнаете, че тя е видяла хубавата стая, приготвена за нея, и се е задушавала… от сълзи, когато сред всички тези грижливо подредени вещи не е открила само вашата обич.
Северен, ако заедно бяхме влезли тук след венчавката, вие щяхте да разтворите ръцете си и аз щях да се хвърля в прегръдките ви…
Но сега съм сама… Съвсем сама. Преди малко, забравила всякакво стеснение, разтворих долапите и чекмеджетата. Видях наредено в тях бельо, дантели и украшения, видях нещата, които не бях пожелала да взема със себе си… Шишенцата за парфюм бяха пълни, във вазите имаше цветя, а на масата лежеше прекрасно подвързана книга… „Огледала“ от Фелисиен Шантрев! Каква ирония!
Стаята сякаш не е на жена, с която господарят на къщата се е разделил. Тази стая принадлежи на обичана и очаквана жена…
Значи касае се за кратко отсъствие, на което скоро ще настъпи край… Тогава? Тогава аз ли съм жената на Северен Жувенел? Все още ли съм аз? О, аз съм много невежа, нямам понятие от законите! Може би когато една жена е напуснала дома на съпруга си и когато дълго време не е дала признаци на живот, съпругът да получава развод и да има право да се ожени повторно?
Може би е така… Да, досега подобно нещо не ми бе минавало през ума!
Но то е твърде ужасно, за да го приема, макар че подобна възможност не бе изключена. Не мога да опиша неприятното чувство, което ме връхлетя, но въпреки това предпочитам да узная истината възможно по-скоро.
През вратата, защото не й позволих да влезе вътре, Марион ми предаде, че Северен Жувенел канел непознатата гостенка да сподели скромната му вечеря и я пита по кое време тя желае да бъде сервирана. Казах — осем часа. Така ще мине още време!
Бях се зарекла да вечерям в стаята си, но сега не е време да се крия. Искам да узная истината!… Затова ще вечерям със Северен…
Мъчно е да опиша възбудата, в която се намирах…
Лесно беше да се каже: „Ще вечерям със Северен!“ Но аз държах да остана за него непознатата, минала и заминала гостенка за една нощ!
Не можех да сляза с кърпата на главата и с вдигната яка… Нито пък с открито лице и коса… При това лампите сигурно щяха да бъдат запалени.
Тъкмо в този миг очите ми се спряха на пътната чанта на госпожа Клерживр!… Вярно е, че това беше похват от изтъркана комедия, но нима животът не е комедия, и то жалка!
Веднага приведох в изпълнение внезапното си хрумване. Сега Северен нямаше да ме познае. Когато се
