— Довиждане, добри ми Луи.
— Довиждане, моя малка Фридолин.
Казват, че любовта е сляпа… Струва ми се, че се лъжат. Любовта вижда чудесно и недостатъци, и пороци, и най-малките несъвършенства на любимото същество, само че им намира известен чар. Откривам ли аз някакъв чар в несъвършенствата на Лулу Нике?
Горкият Лулу, когато го видя след кратка раздяла, изпитвам особена изненада. Той като че не е вече приятелят ми от детинство, а някакъв непознат човек, когото зорко преценявам… Тогава неговото доволно лице ми се вижда тежко и прекалено силно оцветено. Кадифената мекота на очите му ме дразни. Неговата обмислена елегантност дразни вкуса ми, както и непрекъснатото му старание да употребява модните думи и изрази.
Горкият Лулу! Зная, че го обичам! Но впрочем обичам ли го?… Обичам ли го с тази любов, която се описва по романите? Дали когато се оженим, и аз няма понякога да се чувствувам самотна и тъжна край него, както госпожа Арманд до господин Глориет, който бил превъзходен човек?
Но, не… тези дни слушах толкова много да се говори за любов, че главата ми се е завъртяла малко!
Както казва самата госпожа Глориет, тя е интелектуалка, а аз съм само едно невежо момиче, просто и невзискателно, готово да обича разумно, без да изисква невъзможното, да живее в спокойствието на един буржоазен живот, при който всички дни си приличат.
А Лулу Нике е добър момък, сериозен, почтен и съвестен. И весел! Весел като мен, като мен той се забавлява от най-дребни неща…
Лулу Нике е годеникът, който ми избра моята кръстница… Той можеше да предпочете пред мен някое богато момиче, но ето че ме обича такава, каквато съм. Дали презрението на госпожа Глориет ме прави малко снизходителна към него? Странно…
Знаменитото представление на „Играта на любовта и на Случая“ се състоя в театъра на Тур. Госпожа Глориет и аз присъствахме, настанени в голяма ложа. Толкова съм развълнувана от изживяното удоволствие, че не мога да спя и затова се залових да пиша.
Не познавах тази пиеса, но много ми хареса. Героинята Силвия заема бонето и престилката на своята прислужница, за да приеме момъка, който са й избрали за жених, и така да го опознае по-добре. Но бъдещият годеник, от своя страна, се представя като прислужник. Така, мамейки се взаимно, двамата млади се обикват само заради личните си качества.
Изложена с две думи, пиесата не представлява нищо, но Мариво, като истински вълшебник, е направил от нея неоспорим шедьовър. Госпожа Глориет е на моето мнение.
— Знаеш ли, Доли — въздъхва тя, — Северен Жувенел с желанието си да ме опознае и обикне, без преди това аз да знам какви са намеренията му, ми прилича на героя… Как бих искала да бъда обикната като героинята под някакъв скромен образ, а не като госпожа Арманд Глориет!
Усмихвам се. Госпожа Глориет е непоправимо романтична. При това сега всичките й мисли се въртят около господин Северен Жувенел… Дано той да не я разочарова!
Това е най-романтичното, най-невероятното, най-смешното, най-ексцентричното хрумване!
Госпожа Глориет иска, както в „Играта на любовта и на Случая“, ние двете с нея да разменим ролите си при посещението на Северен Жувенел. Госпожа Глориет иска въпросният господин да се влюби в нея само заради хубавите й очи и красивата й душа. Иска да го накара да загуби до такава степен ума си, че да забрави приятелските съвети и да поиска ръката на една бедна девойка, на една малка секретарка.
А каква изненада, когато впоследствие научи коя е тя!
Тази сантиментална хитрост пленява госпожа Глориет. Тя желае на всяка цена да я приведе в изпълнение.
— О, Доли, каква забавна и прекрасна комедия би било! Мислих цялата нощ за това… За нашия учен гост вие ще бъдете Арманд Глориет, господарката на Кастелжанти, а аз ще бъда Фридолин Десли, ваша приятелка и секретарка… Вие сте мила и духовита, спокойно може да заемете моето място. Северен Жувенел няма да намери нищо странно в това, но малко по малко ще започне да се учудва, че аз съм на вашето място… Доли, ще му се сторите миличка, но бързо ще схване, че не сте създадена за него… Вие нямате нито характера, нито интелигентността, които могат да го привлекат. Вие сте весела, Доли, той е мълчалив и замислен, вие обичате шума и движението, той харесва само тишината и спокойствието, а вие сте повърхностна. Той е дълбок, извънредно културен, а вие винаги сте учили и чели безразборно, ръководена в повечето случаи само от прищевките си… Тъкмо когато той ще очаква от вас някоя разумна дума, вие ще му се изсмеете под носа. Тогава, разочарован в тайните си надежди, той ще открие до вас, в сянката, тази, която сякаш е създадена, за да бъде жена на един интелектуалец!… Естествено вие ще настоявате аз да съм винаги край вас. Не се съмнявам, че той скоро ще открие моето духовно превъзходство, което всички ми признават. Но Арманд или Фридолин, аз ще си остана Амори дьо Рошторт! Честта на литературните ми творби искам да бъде моя във всякакъв случай. При това вие ще натоварите младата секретарка да придружи господин Северен Жувенел в библиотеката и да му покаже откритите книги. Общите грижи и общото занимание ще сближат тези две същества. В сърцето на мъжа ще започне мъчителна борба… но страстно влюбен, той ще пренебрегне всякакви долни интереси и ще предложи любовта и името си на бедната Фридолин, която ще му каже: „Аз се наричам Арманд Глориет…“ Ах! Фридолин, това ще е най-прекрасното приключение! Няма ли да сте доволна да съдействате за подобна развръзка?
Госпожа Глориет продължи да ме убеждава да се съглася да й съдействвам и накрая заключи:
— Фридолин, вие сте ми най-добрата приятелка. Не ми отказвайте първата услуга, която искам от вас. Не забравяйте, че се касае за моето щастие. Не бихте ли искали, когато ме напуснете, да ме оставите щастлива и обичана?
Аз упорствувах. Намирах смешна тази комедия за днешните времена и не го скрих. При това тя може би нямаше да се хареса на Северен Жувенел, защото мъжете не обичат да бъдат мамени. Изтъквах още, че сигурно и двете няма да играем добре ролите си, че цялата ни игра би била безполезна, в случай че на госта му е предварително описана външността на домакинята, че в края на краищата възможно е Северен Жувенел да предпочита ниските пред високите и червенокосите пред русите и че поласкана от вниманието му, мнимата госпожа Глориет би могла да се влюби в него…
Госпожа Арманд намери отговор на всичко. Тя беше сигурна в добрия край на приключението. Увери ме, че не познавам мъжете; че и двете ще изиграем чудесно ролите си; че прислужниците били вече предупредени за предстоящата комедия; че Северен Жувенел бил твърде разумен, за да се влюби в една малка лудетина, а аз — твърде луда, за да мога някога да се влюбя в когото и да било.
Накрая очите на госпожа Глориет се напълниха със сълзи.
— Доли — каза тя, — причините, поради които отказвате да изпълните молбата ми, не са основателни. Доли, моя малка Доли, съгласете се, моля ви! Аз поемам отговорността за всичко… Ако кажете „не“…
Тя не се доизказа, защото заплака.
Останах поразена, понеже не придавах на цялата работа особено значение и упорствувах повече за да подразня госпожата, отколкото поради някакви сериозни причини.
Но щом тя държеше толкова на играта, бях готова да й се подчиня. В края на краищата цялата работа беше доста забавна…
— Добре, госпожо — отвърнах. — Ще изпълня желанието ви. Ще се постарая да не му харесам.
Госпожа Арманд ме целуна.
— Фридолин, вие сте ангел! Да, мила, единствената ви задача ще бъде тази да не му се харесате, а за да постигнете това, достатъчно ще бъде да се покажете такава, каквато сте… Това ще бъде съвсем лесно, Доли, ще видите!
Тя ме обсипа с трогателни милувки. После се занизаха весели кроежи.
— Доли, очаквам всеки ден писмо от Семплиси Маржинюс, която трябва да ми извести пристигането на Северен Жувенел два-три дни по-рано, за да мога да се приготвя… Ние ще се приготвим, нали, Доли! Аз не мога да ви дам моите рокли, нито да използувам вашите, но ще нося най-простите спортни дрехи, които
