Маркизата трябваше да носи розов корсет, фуста с кринолин и бухнали дантелени гащи. Събличаше се бавно, прикрита зад параван, докато публиката наблюдаваше как тя разкрива прелестите си в голямото огледало, окачено срещу нея.
На второ място идваше Бързачката — стегнато маце с гладък корем и кожа в цвят „кафе с мляко“. Беше прекрасна представителка на смесените раси — сигурно произлизаше от бял баща и светла негърка. Този тен, напомнящ за едва позлатено от огъня кафе, още повече подчертаваше съразмерните й форми. Черни, естествено къдрави коси падаха върху идеално закръглените рамене. Гърдите й — налети, високи и нахални, жилеха погледа с две чудесни, леко по-тъмни от кожата зърна. Ето така изглеждаше Бързачката. Всички части на костюма й се отваряха с ципове. Излизаше на сцената в каубойски панталон, широкопола шапка, бяла блуза с кожени маншети. Появяваше се под звуците на военен марш и изритваше обувките си във въздуха. Панталонът се разкопчаваше по дължината на двете й бедра и тя с един жест го смъкваше на земята. Корсажът също се разделяше на две части, съединени с ципове.
На публиката просто й секваше дъхът, защото голите цици изскачаха, сякаш побеснели, че е трябвало да стоят затворени толкова дълго време. С голи бедра и гърди тя заставаше широкото разкрачена, слагаше ръце на хълбоците си и поглеждаше зрителите в очите. После със замах сваляше шапката си и я замяташе на една от първите маси до сцената.
Бързачката не се церемонеше много-много и когато сваляше слипа си. Откопчаваше малкото парче плат едновременно от двете си страни и създаваше впечатление, че го разкъсва, а не смъква. В момента, в който се озовеше по евино облекло и публиката зърнеше мъхестия й триъгълник, едно друго момиче й тикваше в ръцете голямо ветрило от бели щраусови пера. Тя го разтваряше и се скриваше зад него.
В деня на откриването Бамбуковата колиба беше натъпкана до пръсване. Цялото ръководство на мината се бе строило в пълен комплект. Нощта завърши с танци и денят отдавна бе изгрял, когато изпратихме последните клиенти. Истински голям успех — не можехме и да мечтаем за нещо по-добро. Бяхме пръснали много пари за подготовката, но пък сложихме високи цени, които компенсираха предварителните разноски. Вярвах, че нашето кабаре насред джунглата има пред себе си много славни нощи, когато желаещите да влязат ще бъдат повече, отколкото можем да приемем.
Четирите ми черни сервитьорки не успяваха да насмогнат.
Бях ги облякъл в много къси полички, със силно изрязани корсажи. Носеха червени тюрбани на главите си и също силно впечатляваха клиентелата. Индара и Дайа наблюдаваха двата края на салона. Кюик-Кюик и Едноръкия се трудеха зад бара, а аз хвърчах навсякъде, намесвах се, ако нещо не вървеше, помагах, ако персоналът не успяваше да се справи.
— Този път успехът ни е в кърпа вързан — обобщи Кюик-Кюик, щом сервитьорките, артистките и съдържателят се озоваха най-после сами в просторното помещение. Хапнахме всички заедно като едно голямо семейство — смазани от умора, но щастливи от резултата. После отидохме да си легнем.
— Хайде, Папийон, няма ли да ставаш?
— Колко е часът?
— Шест часът вечерта — отвърна Кюик-Кюик. — Твоята принцеса ни помогна. Станала е преди два часа. Всичко е почистено и подредено. Готови сме за тази вечер.
Индара пристигна с ведро гореща вода. Обръснат, изкъпан, свеж и отпочинал, аз я прегърнах през кръста и двамата влязохме в Бамбуковата колиба, където ме посрещнаха с цял куп въпроси.
— Доволен ли беше снощи, шефе?
— Хубаво ли се съблякох? Къде според вас сбърках?
— Нали пях почти вярно? Добре, че публиката не е капризна.
Новият екип бе наистина симпатичен. Курвите, превърнати в актриси, приемаха работата си насериозно и изглеждаха доволни, задето са се разделили с предишната си професия. Алъш-веришът вървеше от добре към по-добре. Сблъсквахме се само с едно неудобство — тук имаше твърде малко жени за нуждите на твърде много самотни мъже. А всички клиенти искаха да се порадват на компанията на някое от момичетата и най-вече на „артистките“ ако не през цялата нощ, то поне колкото се може по-дълго. Пораждаха се ревности. Ако се случеше на една и съща маса да се спрат две жени, останалите посетители протестираха.
Малките негърки също бяха много търсени — първо, защото бяха хубави, но също така защото в джунглата нямаше други жени. Понякога Дайа заставаше зад бара и разговаряше с всички. Така двадесетина мъже наведнъж можеха да се порадват на индийката, която действително бе голяма хубавица.
За да се справя с ревнивците и с протестите на клиентите, които оставаха без момиче, въведох лотария. След поредния стриптийз или песен завъртахме рулетка с номера от 1 до 32 (по един номер за всяка маса и два за бара) и така решавахме къде ще седне артистката. За да участваш в лотарията, трябваше да си купиш билет, струващ колкото бутилка уиски или шампанско.
Надявах се, че по този начин ще ударя с един куршум два заека. Първо, щях да укротя недоволните. Печелившият получаваше на масата си момиче, което престояваше при него в продължение на час. Мацките ги сервирахме по следния начин: докато чисто голата артистка се крие зад ветрилото, ние завъртаме рулетката. Пада се някакъв номер. Момичето се качва върху боядисан със сребриста боя дървен поднос и четирима юначаги я повдигат, за да я пренесат до печелившата маса. Там тя лично отваря бутилка шампанско и така, както си е гола, се чука за здраве с клиентите. После учтиво се извинява, изчезва за няколко минути и се връща обратно вече облечена. Всичко вървя добре в продължение на половин година, но дъждовният сезон изтече и клиентелата се смени. Пристигнаха златотърсачите и търсачите на диаманти — свободни скитници из джунглите в тези толкова богати на съкровища земи. Да търсиш злато и брилянти с помощта на архаични методи е изключително трудно. Много често миньорите се убиваха и ограбваха помежду си. Затова всички ходеха въоръжени, а когато успяваха да се докопат до няколко зрънца злато или шепа диамантени люспи, не можеха да устоят на изкушението да ги пропият. Момичетата получаваха тлъст процент върху всяка поръчана бутилка. Затова често пъти, докато целуваха клиентите, те изливаха шампанското или уискито в съда за лед. Колкото и да бяха пияни, някои посетители си даваха сметка, че ги мамят и реакциите им бяха толкова бурни, че ми се наложи да завинтя столовете и масите за пода.
И така това, което трябваше да се случи, се случи. Наричаха я Канелен цвят. Кожата й наистина имаше цвета на канела. Новото момиче, което бях измъкнал от калта на Джорджтаун, буквално подлудяваше клиентите ми с умението си да се съблича.
Щом дойдеше нейният ред, изнасяхме на сцената канапе, покрито с бял сатен. Тя не само се събличаше с рядко срещано префинено умение, но щом се разголеше, лягаше на канапето и започваше да се гали сама. Дългите й тънки пръсти се плъзгаха по голата кожа и се наслаждаваха на собственото й тяло — от косите до пръстите на краката. Нито една частица от плътта й не оставаше недокосната. Няма нужда да ви описвам реакциите на тези незадоволени и налети с алкохол мъже.
Тъй като беше доста алчна, тя поиска участниците в лотарията да заплащат билета за нейния номер с две бутилки шампанско, а не само с една, както за останалите. Имаше един як миньор, обрасъл с дива черна брада, който на няколко пъти се беше опитвал неуспешно да спечели Канелен цвят. Затова, когато видя моята индийка да минава с билетите за последния стриптийз на Канелен цвят, той реши, че не му остава друг изход, освен да купи тридесетте билета за всички маси в салона. Останаха само двата билета за бара.
След като плати цената на шестдесет бутилки шампанско, моят брадатко зачака спокойно стриптийза на Канелен цвят и тегленето на лотарията, убеден, че този път ще спечели. От своя страна Канелен цвят беше пила твърде много и изглеждаше превъзбудена. Последното й изпълнение започна в четири часа сутринта. С помощта на алкохола тя постигна по-силно сексуално въздействие откогато и да било, а жестовете й бяха по-смели от обикновено. Рррр! — завъртяхме рулетката. Да видим кой ще спечели.
След последния номер на Канелената мацка на брадаткото му потекоха лигите от възбуда. Той чакаше, убеден, че всеки момент ще му я сервират гола-голеничка върху сребърния поднос, покрита с прословутото ветрило от пера и с две бутилки шампанско между сочните бедра. Катастрофа! Нещастният тип с тридесетте билета загуби. Падна се номер 31 — тоест барът. В началото той не успя да схване какво става. Разбра едва когато видя как отнасят изпълнителката и я оставят на бара. В този момент идиотът му с идиот откачи, прескочи масата пред себе си и с три крачки се озова до бара. Извади револвера си и изстреля три куршума
