ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА: БРИНДСЛИ МИЛЪР: Млад скулптор в средата на двайсетте, интелигентен и привлекателен, но нервен и несигурен в себе си.
КАРЪЛ МЕЛКЕТ: Негова годеница. Много млада, много красива, много разглезена и много глупава. Гласът й недвусмислено издава крякането на младо момиче, наскоро навършило 21 години.
ГОСПОЖИЦА ФЪРНИВЪЛ: Дама на средна възраст. Превзета и префинена. Блуза и права пола, типични за нейното поколение, косата — на кок, гласът — като на зайче, тя показва само сдържаните жестове на стара мома от средната класа, докато алкохолът не я разпусне.
ПОЛКОВНИК МЕЛКЕТ: Властният баща на Каръл. Стегнат, гръмогласен, но все пак понякога гласът му издава дълбока и обезпокоителна неуравновесеност. Има вид на много мнителен човек, което не се дължи само на постоянната тъмнина.
ХАРОЛД ГОРИНДЖ: Ерген, собственик на китайски антиквариат, съсед на Бриндсли, родом от северна Англия. Приятелството му е подчертано условно и строго егоистично: рано или късно ще си поиска отплатата за него. Специалист по емоционален шантаж, изпада в истерия, когато е измамен или отблъснат (както винаги става). Няколко години по-голям от Бриндсли.
ШУПАНЗИГ: Немски емигрант, бузест, възпитан и шумен. Той е напълно щастлив човек, доволен, че живее в Англия, дори това да означава да е денонощно на работа в Лондонското електроснабдяване.
КЛИЯ: Бившата любовница на Бриндсли. В средата на двайсетте; ослепителна, емоционална, умна и дяволита. Изкушението да сътвори драматична ситуация в тъмнината е съвсем неустоимо за нея.
ГЕОРГ БАМБЕРГЕР: Лесно разпознаваем като възрастен милионер, колекционер на произведения на изкуството. Немец по произход, като електротехника.
МЯСТО НА ДЕЙСТВИЕТО: Действието на пиесата се развива в квартирата на Бриндсли в лондонския квартал Южен Кенсингтън. Апартаментът е на партера на голяма къща и е разделен на няколко квартири. Харолд живее срещу Бриндсли, а г-ца Фърнивъл — отгоре.
Стаята има четири изхода. Една врата в дъното вляво води през коридор направо към стаята на Харолд. Тази врата се вижда ясно, с изтривалката пред нея. Завеса в средата в дъното закрива ателието на Бриндсли. Когато се отваря, можем да зърнем металните му скулптури. Вдясно от ателието открити стръмни стълби водят към врата, зад която е спалнята му. Вляво на авансцената има капак, който води към мазето.
Когато я виждаме напълно, стаята е весела, просторна, пълна с колорит и нови форми. Осеяна е с най-различни предмети: мебели, манекени, играчки и всякакви джунджурии — весели лични вещи на едно освободено и изпълнено с въображение съзнание. Общото впечатление е за хаос, спретнат по случай случая, както и за временна изисканост, създадена с мебелите на Харолд — взети назаем и подредени с оглед на всички техни предимства.
Мебелите са три елегантни стола, стил „Регент“, един шезлонг „Регент“, малка масичка „Кралица Анна“, на която е поставена красива опалова лампа с копринен абажур, купа от черен базалт, красива ваза „Коулпорт“ с летни цветя и изящна порцеланова статуетка на Буда.
Единствените неща, които наистина принадлежат на Бриндсли, са една евтина квадратна маса, на която са наредени бутилки; една също толкова евтина кръгла маса в средата на стаята с покривка и купата от черен базалт на нея; табуретка в средата на авансцената, украсена със статуетката на Буда; грамофон и собствените му художествени произведения. Предполага се, че по-голямата част от тях са събрани в ателието за оглед, но едно от тях се вижда в тази стая. На подиума стои странна желязна скулптура с основен акцент два отделни дълги метални шиша, накачени с метални парченца, които шумно дрънчат при досег. На стената висят картини, някои от тях, както може да се предполага, са нарисувани от Клия. Всички са абстрактни: шарени геометрични фигури, петна и пръски; вихрушки, водовъртежи, бързеи и завъртулки от цветове — всички те говорят повече за удоволствието от играта с баграта, отколкото за способността да се постигне нещо повече с нея.
ВРЕМЕ: 9:30, събота вечер.
ОСВЕТЛЕНИЕ: В редките случаи, когато се щракне запалка, кибрит или фенер, светлините на сцената просто притъмняват. Когато всички тези неща са загасени, сцената веднага се осветява напълно.
(Пълна тъмнина. Чуват се два гласа — на Бриндсли и на Каръл. Те трябва да създадат впечатлението, че двама души се движат из стаята съвсем уверено, сякаш са на светло. Чуват се шумове от местене на мебели. Един стол пада.)
БРИНДСЛИ: Ето! Харесва ли ти стаята?
КАРЪЛ: (кудкудяка.) Фантастично! Искам винаги да е такава. Онази лампа стои там божествено. И столовете са в тон. Казах ти, че зеленото много ще отива тук.
БРИНДСЛИ: Ами ако Харолд се върне?
КАРЪЛ: Няма да се върне до утре сутрин.
БРИНДСЛИ: (крачи нервно.) Знам. А представи се, че се върне тази вечер? Той е луд по антиките си. Помисли си какво ще каже, ако влезе в стаята си и види, че сме ги задигнали?
КАРЪЛ: Не драматизирай. Не сме му задигнали цялата покъщнина. Само три стола, канапето, тази маса, лампата, купата и вазата с цветя, само толкова.
БРИНДСЛИ: Ами статуетката на Буда. Тя е най-ценното от всичко. Погледни я.
