Черна комедия (Фарс в едно действие)

ШУПАНЗИГ: Моля, не и заради мен, мила госпожо. Аз не се смущавам лесно.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (очарована.) Ооо!…

БРИНДСЛИ: (вика в ухото му.) Мога ли да ви представя полковник Мелкет?

ПОЛКОВНИКЪТ: (вика в другото му ухо.) Чест и почитание, господине!

ШУПАНЗИГ: (тупа си ухото, за да го почисти.) Не, не, честта е за мен, почитанието — за вас!

БРИНДСЛИ: Госпожица Каръл Мелкет.

КАРЪЛ: (пищи в ухото му.) Казвам: Здравейте. Много радостна, че вие тук! Ужасно мило от ваша страна да имате такъв интерес!

ШУПАНЗИГ: Не, моля ви.

КАРЪЛ: Ще пийнете ли нещо? Имаме уиски, водка и джинче.

ШУПАНЗИГ: (изненадан) Малко водка, с удоволствие.

БРИНДСЛИ: Харолд Гориндж — мой съсед!

ХАРОЛД: Как е? Голяма чест, сигурен съм!

ШУПАНЗИГ: Очарован.

ХАРОЛД: (вика.) Трябва да ви призная, че за мен е огромно вълнение да се запозная с вас!

БРИНДСЛИ: И една съседка, г-ца Фърнивъл.

ШУПАНЗИГ: Драго ми е.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (крещи в ухото му.) Боя се, че всички се подслонихме тук, един вид като бежанци от буря. (Възкликва щом хваща ръката на Шупанзиг.) О! Вярно е! По-меки са! Много, много по-меки!

БРИНДСЛИ: Г-це Фърнивъл, моля ви!

(Бриндсли и Харолд я издърпват от него и тя се намества на канапето.)

ШУПАНЗИГ: Защо ми крещите? Да не съм глух.

БРИНДСЛИ: (към Харолд.) Нали каза, че бил глух.

ХАРОЛД: Така пишеше.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Баща ми беше…

КАРЪЛ: Скъпи, къде е водката?…

БРИНДСЛИ: На масата!

КАРЪЛ: Няма я.

БРИНДСЛИ: Трябва да е там.

(Горе, Клия се връща от банята, облечена само в горнище от пижамата на Бриндсли. Ляга на леглото, като все още държи бутилката водка и пластмасова чаша за миене на зъби.)

КАРЪЛ: Значи имаме уиски и джинче, а водката Вера ни е малко непослушничка и се е скрила някъде…

БРИНДСЛИ: Не мога да повярвам!

ШУПАНЗИГ: Сега. Времето ме затиска. Само да ми покажете къде да вървя.

БРИНДСЛИ: Разбира се. Ей там, в ателието. Скъпа, нали ще покажеш на нашия гост ателието — с неговото фенерче.

КАРЪЛ: Какво?!?…

БРИНДСЛИ: (тихо.) Канапето!… Изведи го оттук!

КАРЪЛ: А, да!!!!

ШУПАНЗИГ: (забелязва скулптурата.) О-о-о! Мили Боже! Какъв изключителен обект!

БРИНДСЛИ: Това е само един мой незавършен етюд, който държа тук.

ШУПАНЗИГ: Може и да е незавършен, но е пленителен!

БРИНДСЛИ: Наистина ли мислите така?

ШУПАНЗИГ: (приближава се към него.) Наистина! Ja!

БРИНДСЛИ: Ами, в такъв случай трябва да видите и основната ми колекция. Тя е в другата стая. Годеницата ми ще ви я покаже!

(Г-ца Фърнивъл сяда на дивана. Тя вече е доста пияна.)