Черна комедия (Фарс в едно действие)

КАРЪЛ и ПОЛКОВНИКЪТ: (изревават заедно.) БРИНДСЛИ!!!!

БРИНДСЛИ: О, Боже!!!!… Добре, остани тук. Само че тихо… Изнудвачка такава! Кучка! (Появява се горе на стълбите.) Да, сладко?

КАРЪЛ: Какво правиш там горе? Цяла вечност те няма!

БРИНДСЛИ: Аз… Аз… Погледнах само в банята, скъпа. Никога не знаеш какво ще намериш в онова прекрасно килерче.

ПОЛКОВНИКЪТ: (придвижва се към стълбите.) Опитвате се да ме вбесите ли, господине? Искате ли да побеснея?

БРИНДСЛИ: Със сигурност не, господине!!!

ПОЛКОВНИКЪТ: Предупреждавам ви, Милър, никак не е трудно! Едно време в полка ме знаеха като голям бяс! Бях известен с яростта си!… Чувате ли?

КЛИЯ: Аз пък мога да пея! (Излиза към банята.)

БРИНДСЛИ: А пък аз мога да ти разбия зъбите!

ПОЛКОВНИКЪТ: Какво казахте?

КАРЪЛ: Брин! Как смееш да говориш така на татко!

БРИНДСЛИ: Ох!!! Аз… Аз… Аз не говорех така на татко!

КАРЪЛ: На кого тогава?

БРИНДСЛИ: На никого! На себе си говорех! Казвах си… „Ако продължавам да се мотая така слепешката, може да си разбия зъбите!“

ПОЛКОВНИКЪТ: Луд!… Луд!… Луд като южен вятър! Това е единственото обяснение — ти си се сгодила за откачалник.

КАРЪЛ: Нещо става там горе и аз идвам да разбера какво. Чуваш ли ме, Брин?

БРИНДСЛИ: Каръл, не!

КАРЪЛ: (изкачва се по стълбите.) Не съм чак такава глупачка, за каквато ме мислиш. Знам кога криеш нещо. Гласът ти става един такъв лъжлив — много, много лисичи!

БРИНДСЛИ: Скъпа, моля те. Това не е съвсем по дамски… Сигурен съм, че полковникът няма да одобри да влизаш в мъжка спалня на тъмно!

(Влиза Шупанзиг. Той носи униформен шлифер и фуражка на „Електроснабдяване Лондон“ и носи куфар с инструменти със същите емблеми.)

КАРЪЛ: Идвам, Бриндсли. Качвам се!!!!

БРИНДСЛИ: (втурва се надолу.) Аз слизам… Да му пийнем по едно питие сладко-сладко…

ШУПАНЗИГ: Хало, моля? Г-н Милър? Г-н Милър? Дошъл съм за заявката.

БРИНДСЛИ: Боже… Бамбергер!

КАРЪЛ: Бамбергер?

БРИНДСЛИ: Да, Бамбергер. (Втурва се надолу по останалата част от стълбите, влачейки Каръл след себе си.)

ШУПАНЗИГ: Сигурно сте били помислили, че няма да идвам!

(Сваля шлифера и фуражката си.)

БРИНДСЛИ: Съвсем не. Радвам се, че отделихте време. Знам колко сте заети. Опасявам се, че ни се случи най-идиотския късмет. Гръмнаха ни бушоните.

ХАРОЛД: Говори по-силно, скъпи. Той е глух като пън!

БРИНДСЛИ: (вика.) Гръмнаха ни бушоните — не са най- добрите условия за разглеждане на скулптури.

ШУПАНЗИГ: Моля не да се притеснявате. Ето!

(Той вади от джоба си фенерче и го запалва. Както обикновено, светлината на сцената притъмнява. Всички се отпускат със звучни въздишки на задоволство. Шупанзиг веднага слага куфара си с инструменти на стола „Регент“, а шлифера и фуражката на облегалката му, като по този начин скрива, че това е един от столовете на Харолд.)

КАРЪЛ: Ох, истинско облекчение!

БРИНДСЛИ: (бързо придърпва покривката върху откритата част на канапето.) Винаги ли се движите с фенер?

ШУПАНЗИГ: В повечето случаи, да. Помага ми да виждам подробностите. (Забелязва останалите.) Вие да не би да правите частен оглед на обекта?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: О, не! Точно си тръгвах. Не искам да ви смущавам.