Черна комедия (Фарс в едно действие)

КАРЪЛ: Нека аз да ви го приготвя.

ХАРОЛД: Мерси. (Отива до нея, едва разминавайки се с Клия, която отива до канапето и взима питието му.) Трябва да кажа, че няма нищо по-хубаво от това да удариш по едно с някое красиво момиче.

КАРЪЛ: (дяволито.) Още не сте ме видели.

ХАРОЛД: О, аз си го знам. Бриндсли винаги е имал чудесен вкус. Често съм му казвал: „Вкусът ти към жените е същият като моят към порцелана“. Мерси.

(Харолд и Бриндсли — единият от дъното, другият — от авансцената постепенно се събират на канапето. На думата „скромен“, тримата, с Клия по средата, сядат на него. Бриндсли, естествено, мисли, че седи до Харолд.)

БРИНДСЛИ: Харолд!

КАРЪЛ: О, не се прави, Брин. Защо си толкова скромен? Аз открих една снимка на едно от неговите гаджета отпреди две години и трябва да призная, че тя е доста зашеметяващо красива.

ХАРОЛД: За коя ли става дума тогава? Явно има предвид Клия.

КАРЪЛ: Познавате ли я, г-н Гориндж?

ХАРОЛД: О, да. Тя се моташе тук доста време.

(Бриндсли ръгва с лакът Клия, мислейки, че е Харолд. Клия леко бутва Харолд.)

КАРЪЛ: (изненадана.) Така ли?

ХАРОЛД: О, да, мила. Или пък, да не би да сбърках нещо?

БРИНДСЛИ: Съвсем не. Аз казах на Каръл всичко за Клия. (Той отново сръгва Клия, малко по-силно, която съответно удря Харолд.) Въпреки, че, Харолд, трябва да призная, че съм изненадан, че наричаш три месеца „доста време“.

(Клия му отправя поглед, преизпълнен с обида при тази лъжа. Харолд също е изумен.)

КАРЪЛ: Тя как изглеждаше?

БРИНДСЛИ: (многозначително, в ухото на Клия.) Предполагам, че едва-едва си спомняш, Харолд.

ХАРОЛД: (говори през нея.) Защо пък?

БРИНДСЛИ: Ами, това беше преди две години, сигурно си забравил.

ХАРОЛД: Две години?!

БРИНДСЛИ: Две години! (Той сръгва Клия толкова силно, че откатът събаря на канапето и Харолд, и питието.)

ХАРОЛД: (вдига се, злобно.) Ами, щом стана дума, прекрасно си я спомням. Искам да кажа, че нея трудно мога да я забравя!

КАРЪЛ: Беше ли красива?

ХАРОЛД: Не, въобще. Всъщност, бих казал точно обратното. Тя беше по-скоро съвсем обикновена. Една такава — никаква.

БРИНДСЛИ: Не е вярно!

ХАРОЛД: Казвам само своето мнение.

БРИНДСЛИ: Преди никога не си го казвал.

ХАРОЛД: (навежда се над Клия.) Никога не си ме питал! Но щом стигнахме и до това, винаги съм мислел, че е грозна. Първо на първо, зъбите й бяха като плетена ограда — жълти и заострени. И второ, имаше гадна кожа.

БРИНДСЛИ: Нищо подобно!

ХАРОЛД: Напротив. Прекрасно си я спомням. Кожата й беше като нов розов тапет със сива грапава хартия под него.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Точно така, г-н Гориндж. Аз почти не съм я виждала, но кожата й си я спомням. Имаше особен цвят, както казахте, и беше много груба… Не мека, каквато би трябвало да е кожата на младите дами, ако са истински млади дами.

(Клия става, обидена.)

ХАРОЛД: Да, точно така. Груба.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: И по-скоро грапава.

ХАРОЛД: Много грапава.

БРИНДСЛИ: Това вече е безобразие.

ХАРОЛД: Знаеш, че никога не съм я харесвал, Бриндсли. Беше прекалено умна.