Черна комедия (Фарс в едно действие)

ПОЛКОВНИКЪТ: Боже господи!

КАРЪЛ: (приласкаващо.) Хайде де, г-н Гориндж. На никого не сме казвали. Ама съвсем на никого. Наистина.

ПОЛКОВНИКЪТ: В този момент, Бухтичке, няма какво повече да се каже. И не съм убеден, че някога ще има какво!

БРИНДСЛИ: Вижте, господине, изглежда, че нещо сме се объркали. Грешката е моя, извинявам ви се.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (опипва по масата с напитките.) Баща ми обичаше да казва: „Да грешиш е човешко, да прощаваш — божествено.“

КАРЪЛ: Мислех, че някой друг го е казал.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (безгрижно.) Много хора го копираха. (Намира отворената бутилка джин, вдига я и жадно я души.)

КАРЪЛ: Мога ли да ви помогна, г-це Фърнивъл?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Не, благодаря ви, г-це Мелкет, само си взимам още един битер лимон. Тоест, ако може, г-н Милър?

БРИНДСЛИ: Разбира се. Заповядайте.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Благодаря ви, извънредно мило! (Тя си налива в чашата още джин и бавно се връща, за да седне на подиума в дъното.)

ПОЛКОВНИКЪТ: Е, господине, където и да сте…

БРИНДСЛИ: Тук съм, полковник.

ПОЛКОВНИКЪТ: Ще си затворя очите за изключително странното ви поведение само и единствено този път. Само че, Милър, трябва да разберете следното. Дъщеря ми ми е много скъпа. Покажи ми, че можеш да се грижиш за нея и ще взема най-благоприятното решение. По-честен от това не мога да бъда, нали?

БРИНДСЛИ: Не, господине. Безкрайно сте честен. (Прави ужасни гримаси на 2–3 сантиметра от лицето на Полковника.)

КАРЪЛ: Разбира се, той може да се грижи за мен, татко. Творбите му ще станат световноизвестни. След пет години ще съм като г-жа Микеланджело.

ХАРОЛД: (надменно.) Истината е, че никога не е имало г-жа Микеланджело.

КАРЪЛ: (раздразнена.) Нямало ли е?

ХАРОЛД: Не. Неговата страст е била от съвсем различно естество.

КАРЪЛ: Наистина ли, г-н Гориндж? Не съм знаела. (изплезва му се.)

БРИНДСЛИ: Виж, Харолд, извинявай, ако съм те засегнал.

ХАРОЛД: (надменно.) Не си.

БРИНДСЛИ: Знам, че съм. Моля те, прости ми.

КАРЪЛ: Хайде де, г-н Гориндж. Кавгите са ужасно нещо. Надявам се всички да станем добри приятели.

ХАРОЛД: Не съм сигурен, че ще мога да установя приятелски взаимоотношения със змия.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Запомнете: да грешиш е човешко, да прощаваш — божествено!

ПОЛКОВНИКЪТ: (ядосан.) Току-що го казахте, госпожо.

(Влиза Клия с тъмни очила и носи чантата си от самолета. Застава на вратата, учудена от тъмнината. Сваля си очилата, но това не подобрява положението.)

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (радостно изпива джина си до дъно.) Така ли?

КАРЪЛ: Брин изобщо не е змия. Той просто е артистичен, нали, скъпи?

БРИНДСЛИ: Да, скъпа.

(Каръл му изпраща звучна целувка покрай смаяната Клия. Той й връща една също толкова звучна.)

КАРЪЛ: (подкупващо.) Хайде де, г-н Гориндж. Всъщност става дума за една малка прошчица.

ХАРОЛД: Ама такачка ли?

КАРЪЛ: Изпийте още едно джинче с лимонче. И аз ще изпия едничко с вас.

(Тя става и приготвя напитките.)

ХАРОЛД: (изправя се.) Ох, добре. Няма да откажа.