Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: И уморително свободомислеща.
КАРЪЛ: Искате да кажете, че е била префърцунена като името си?
Бас хващам, че е била такава. На онази снимка, която намерих, се е снимала със сукман и с някаква ярка, широка селска риза. Изглежда като „продадена невеста“.
БРИНДСЛИ: Ох!
КАРЪЛ: Какво става?
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Какво има, г-н Милър?
БРИНДСЛИ:
ХАРОЛД:
БРИНДСЛИ: Ами, сигурен съм, че не беше Полковникът.
ПОЛКОВНИКЪТ: Какво не съм бил, господине?
БРИНДСЛИ: Клия!…
ПОЛКОВНИКЪТ: Какво?
БРИНДСЛИ: Просто си спомних за нея, господине. Всички говорите за нея такива ужасни тъпотии. Тя беше прекрасна… И във всеки случай, Харолд, ти току-що каза, че съм известен с вкуса си за жени.
ХАРОЛД: Да, но и това си има изключения.
БРИНДСЛИ:
КАРЪЛ: Ти ми каза, че е била нежна като острието на бръснач.
БРИНДСЛИ: Така ли съм казал? Сигурен съм, че не съм! Не. Това, което казах, беше… нещо съвсем различно… Безкрайно различно… напълно различно… Толкова различно, колкото е тебеширът от сиренето! Въпреки, че, като се замислиш, сиренето не е чак толкова различно от тебешира.
ПОЛКОВНИКЪТ: Сигурен ли сте, че осъзнавате какво говорите?
КАРЪЛ: Когато те попитах каква е била тя, тук, в тази стая ти ми каза: „Беше художничка. Много честна и открита. Много умна и нежна като…“
БРИНДСЛИ:
КАРЪЛ: Ами нищо!
ПОЛКОВНИКЪТ: Ако това момче не е побъркано, не знам какво е!
КАРЪЛ: Защо изведнъж започна да приказваш, че тя е била мила и нежна?
БРИНДСЛИ:
КАРЪЛ: Предполагам, че доста рядко.
БРИНДСЛИ: Не толкова рядко.
КАРЪЛ: Какво точно искаш да кажеш?…
БРИНДСЛИ: