Черна комедия (Фарс в едно действие)

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: И уморително свободомислеща.

КАРЪЛ: Искате да кажете, че е била префърцунена като името си?

(Клия, която до този последен обмен на мнения е реагирала като зрител на тенис-мач, сега зяпва при думите Каръл.)

Бас хващам, че е била такава. На онази снимка, която намерих, се е снимала със сукман и с някаква ярка, широка селска риза. Изглежда като „продадена невеста“.

(Всички се смеят, Бриндсли най-силно. Клия насочва ръката си, водена от звука и му залепя един шамар.)

БРИНДСЛИ: Ох!

КАРЪЛ: Какво става?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Какво има, г-н Милър?

БРИНДСЛИ: (вбесен.) Изобщо не е смешно, Харолд. Какво ти става, по дяволите?

(Клия своевременно се измъква.)

ХАРОЛД: (възмутен.) На мен ли?

БРИНДСЛИ: Ами, сигурен съм, че не беше Полковникът.

ПОЛКОВНИКЪТ: Какво не съм бил, господине?

(Опипвайки около себе си, Бриндсли хваща Клия за задника и моментално го познава.)

БРИНДСЛИ: Клия!… (Ужасен.) Клия!

(Клия се измъква и се отдалечава от него. По време на следващия диалог той се опитва да я намери в тъмното, а тя успява да го избегне на косъм.)

ПОЛКОВНИКЪТ: Какво?

БРИНДСЛИ: Просто си спомних за нея, господине. Всички говорите за нея такива ужасни тъпотии. Тя беше прекрасна… И във всеки случай, Харолд, ти току-що каза, че съм известен с вкуса си за жени.

ХАРОЛД: Да, но и това си има изключения.

БРИНДСЛИ: (обикаля като луд.) Глупости! Тя беше красива и нежна, и деликатна, и мила, и вярна, и остроумна, и възхитителна по всякакъв начин!

КАРЪЛ: Ти ми каза, че е била нежна като острието на бръснач.

БРИНДСЛИ: Така ли съм казал? Сигурен съм, че не съм! Не. Това, което казах, беше… нещо съвсем различно… Безкрайно различно… напълно различно… Толкова различно, колкото е тебеширът от сиренето! Въпреки, че, като се замислиш, сиренето не е чак толкова различно от тебешира. (Отново се смее като магаре.)

ПОЛКОВНИКЪТ: Сигурен ли сте, че осъзнавате какво говорите?

(През това време Клия е стигнала до масата, взима бутилката с уиски, отказва се от нея за сметка на водката, която взема със себе си.)

КАРЪЛ: Когато те попитах каква е била тя, тук, в тази стая ти ми каза: „Беше художничка. Много честна и открита. Много умна и нежна като…“

БРИНДСЛИ: (спира, бясно.) … Като острието на бръснач! Добре де, казах го! И какво от това?…

КАРЪЛ: Ами нищо!

(Той разтваря ръце с жест на отчаяно изтощение и се набутва направо в Клия; те веднага се прегръщат, Клия се залепя него, обгръщайки го с ръце, а бутилката водка държи над главата му. Кратка пауза.)

ПОЛКОВНИКЪТ: Ако това момче не е побъркано, не знам какво е!

КАРЪЛ: Защо изведнъж започна да приказваш, че тя е била мила и нежна?

БРИНДСЛИ: (нежно, държейки Клия.) Защото тя може да е и такава. Понякога. Много нежна и мила.

КАРЪЛ: Предполагам, че доста рядко.

БРИНДСЛИ: Не толкова рядко. (Той отново целува Клия.) Никак не рядко. (Води я покрай ядосаната Каръл към стълбите.)

КАРЪЛ: Какво точно искаш да кажеш?… (Крещи.) Бриндсли, на теб говоря!

БРИНДСЛИ: (тихо, в ухото на Клия, докато са точно зад Харолд.)