Черна комедия (Фарс в едно действие)

БРИНДСЛИ: Тя е много мило момиче. Всъщност, през последните шест седмици ние станахме много добри приятели.

КЛИЯ: Колко добри?

БРИНДСЛИ: Просто добри.

КЛИЯ: А с баща й също ли станахте добри приятели?

БРИНДСЛИ: Изобщо не е твоя работа, обаче те се натресоха, за да се запознаят с г-н Бамбергер.

КЛИЯ: Какво искаше да ми кажеш одеве по телефона?

БРИНДСЛИ: Нищо.

КЛИЯ: Лъжеш.

БРИНДСЛИ: Ох, пак започва инквизицията! Виж, Клия, ако изобщо някога си ме обичала, просто без повече въпроси се измъкни незабелязано, аз после ще дойда и всичко ще ти обясня, честна дума.

КЛИЯ: Не ти вярвам.

БРИНДСЛИ: Моля те, скъпа… Моля те… Моля те… Моля те!!!! (Те се целуват страстно, излегнали се на леглото.)

ПОЛКОВНИКЪТ: (налива си.) Най-после… едно свястно уиски. Вие открихте ли си лимонадата?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (весело си налива огромен джин.) O, да, благодаря ви, полковник!

ПОЛКОВНИКЪТ: Само се чудя дали тоя тип Бамбергер изобщо ще се появи. Закъснява вече с половин час.

ХАРОЛД: O! Това не е нищо, полковник. Милионерите винаги закъсняват. Това им е запазена марка.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Убедена съм, че сте прав, г-н Гориндж. Точно така си ги представям. Ръце като коприна и два часа закъснение.

КАРЪЛ: Брин нещо се бави горе. Какво ли прави там?

ХАРОЛД: Може би е намерил онази Клия скрита в спалнята му и сега са се усамотили, tete-a-tete!!!!

КАРЪЛ: Много пикантно предположение, г-н Гориндж!

БРИНДСЛИ: (отскубва се.) Никой на този свят не се целува като теб.

КЛИЯ: Липсваше ми, страшно ми липсваше, Брин. На всяка цена трябваше да те видя. Само за това мислех през последните шест седмици. Брин, аз направих ужасна грешка, като си отидох.

БРИНДСЛИ: Клия,… моля те!

КЛИЯ: Искам да кажа, че се познаваме от четири години. Просто не можем да се захвърлим като стари вестници.

БРИНДСЛИ: Не виждам защо пък не? Знаеш страниците ми за политика, чувала си всичките ми клюки и със сигурност си прекарала цялата ми притурка за забавления и свободно време.

КЛИЯ: Добре, а какво мислиш за второ издание?

БРИНДСЛИ: Скъпа, точно сега не може просто да си говорим за това. Не можеш ли да ми се довериш само за един час?

КЛИЯ: Мога, разбира се, скъпи. Не ме искаш там долу, нали?

БРИНДСЛИ: Не.

КЛИЯ: Тогава ще се съблека и тихичко ще си легна. Щом се отървеш от тях, аз ще те чакам.

БРИНДСЛИ: Това е ужасна идея!

КЛИЯ: (посяга към него.) Аз пък мисля, че е чудесна. Малко удоволствие и отпускане и за двама ни, а?

БРИНДСЛИ: (пада от леглото.) Аз съм напълно отпуснат!

КАРЪЛ: Бриндсли!

КЛИЯ: „Сериозна в деня, а сладост в нощта. Не идвай по светло, не идвай в тъмнина“. Това съм аз за теб, нали?

БРИНДСЛИ: Не, разбира се. Просто сега не мога да ти обясня, това е.

КЛИЯ: О, много добре, ще ми обясниш по-късно… в леглото!

БРИНДСЛИ: Не тази вечер, Клия.

КЛИЯ: Или тази вечер, или ще сляза долу и ще разкрия кирливите ти ризи.

БРИНДСЛИ: Нямам никакви кирливи ризи!

КЛИЯ: Значи нямаш нищо против да сляза!