Черна комедия (Фарс в едно действие)

Ще ти обясня всичко. Качи се в спалнята. Чакай ме там.

ХАРОЛД: (в недоумение, мислейки, че говорят на него.) Сега ли?… Мислиш ли, че е най-подходящия момент?

БРИНДСЛИ: О, Боже!… Не говорех на теб!

КАРЪЛ: Какво каза?

ХАРОЛД: (на Каръл.) Мисля, че иска да се качиш горе с него. (Злобно.) С каква цел, не мога дори да си представя.

ПОЛКОВНИКЪТ: Смея да твърдя, че пак нещо ще заговорничат.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Любовна сцена, полковник.

ПОЛКОВНИКЪТ: Много трогателна, убеден съм.

(Бриндсли тика Клия пред себе си нагоре по стълбите.)

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: „Всички пътешествия накрая завършват със среща на влюбените“, както обичаше да казва татко.

ПОЛКОВНИКЪТ: Изглежда, че баща ви е бил шокиращо оригинален, госпожо.

(Каръл се присъединява към другите двама на стълбите. Виждаме как и тримата вървят към спалнята като слепци, Бриндсли държи Клия за задника, а Каръл — задника на Бриндсли.)

КАРЪЛ: (със сценично-заговорнически шепот.) Какво има, скъпи? Какво не е наред? Кое не си успял да изнесеш?

(Следващия диалог е приглушен.)

БРИНДСЛИ: Нищо. Всичко върнах — всичко, освен канапето, обаче съм го покрил.

КАРЪЛ: Искаш да кажеш, че можем да светнем?

БРИНДСЛИ: Да. НЕ!!!

КАРЪЛ: Защо не?

БРИНДСЛИ: Няма значение!

КАРЪЛ: Защо ме искаш в спалнята?

БРИНДСЛИ: Не те искам. Махай се!

КАРЪЛ: Очарователно си любезен!

БРИНДСЛИ: Нямах предвид това.

ПОЛКОВНИКЪТ: Ето на! Пак нещо заговорничат. Какво, по дяволите, става там горе?

БРИНДСЛИ: Нищо, полковник. Току-що се сетих — може би имам едно фенерче под леглото. Държа си го там, за да заслепявам крадците с него. Пийнете още едно, полковник! (Избутва Клия в спалнята и затваря вратата.)

ПОЛКОВНИКЪТ: Как така още едно? Аз още не съм изпил нито едно.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: O! Горкият полковник! Нека ви поднеса едно.

ПОЛКОВНИКЪТ: (става.) Сам ще се оправя, благодаря. Нека аз ви поднеса още една лимонада.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (става.) Не, благодаря ви, полковник. Малко раздвижване!

(Те вървят опипом към масата с напитките. Горе, Клия и Бриндсли сядат на леглото.)

КЛИЯ: Значи на това му казват „среща на сляпо“. Какво, по дяволите, става тук?

БРИНДСЛИ: (саркастично.) Нищо! Само дето Георг Бамбергер идва, за да види работите ми, а ми изгоряха бушоните.

КЛИЯ: Затова ли е цялата тази олелия?

БРИНДСЛИ: Виж, в момента не мога да ти обяснявам.

КЛИЯ: Кое е това (с акцента на Каръл.) „страхотно парче“?

БРИНДСЛИ: Просто приятелка.

КЛИЯ: Нещо повече, доколкото я чух.

БРИНДСЛИ: Добре де, ако държиш да знаеш, това е Каръл. Разказвал съм ти за нея.

КЛИЯ: Тъпата мадама?