Черна комедия (Фарс в едно действие)

ПОЛКОВНИКЪТ: (подозрително.) Това е някакъв скапан люлеещ се стол! Досега не видях тук да има скапан люлеещ се стол!…

(Слисан, Полковникът остава на пода. Бриндсли става и носи стола към първоначалното място на втория стол, който е изнесъл.)

ХАРОЛД: А, да, трябва да го видите. Той е направо в окаяно състояние. Няколко пъти му казах на Брин. Та значи, вазата. Тя е много добър образец на вазопис, стил „Кан-ши“, синьо и бяло, с чудесна оранжева политура, абсолютно автентична — и аз й я дадох само за 25 паунда, което си е направо без пари, няма спор. (Той става и се обляга на централната маса, за да доразкаже случката по- ефектно.)

(Полковникът сяда отново много предпазливо.)

И така, тя нахълтва игриво, косата й направена на една от онези натруфени фризури като на проститутка — ама френска — която ще отива на момиче двойно по-младо и два пъти по-хубаво от нея…

(Бриндсли по погрешка повдига края на канапето; г-ца Фърнивъл леко изписква от неприятната изненада.)

Точно така. Знаете точно за какво говоря.

(Бриндсли се хвърля в обратна посока, напред към подиума.)

И знаете ли какво ми казва? „Господин Гориндж — казва — излъгали сте ме“.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Не!

ХАРОЛД: Това бяха точните й думи. „Излъгали сте ме“.

(Бриндсли се сблъсква със скулптурата на подиума. Тя силно издрънчава.)

ХАРОЛД: (Към скулптурата.) Тихо, сега аз говоря!

КАРЪЛ: (замазва положението.) Ужасно съжалявам.

(И тримата изненадано и рязко се обръщат.)

ХАРОЛД: Както и да е… „О, — казвам аз — как е станала тази работа, г-жо Левит?“ „Ами — казва — случайно показах тази ваза на Бил Евърет от антиквариата «Портобело» и той казва, че изобщо не е такава, каквато вие ми казахте — китайска и много рядка. Той казва, че е английски боклук от 19-ти век“.

(Бриндсли намира лампата на масата на авансцената и я взима. Обикаля с нея люлеещия се стол, на който Полковникът отново е седнал.)

„Така ли? — казвам аз — така ли ви каза?“ Запазвам спокойствие. Винаги така правя, когато съм бесен. „Да, — казва тя — така ми каза. И ще ви бъда благодарна, ако ми върнете парите.“

(Кабелът на лампата се влачи след Бриндсли около основата на люлеещия се стол. Закача се. Бриндсли го придърпва леко. Столът се мести. Стреснат, Полковникът рязко се навежда напред. Бриндсли отново го придърпва, доста по-силно. Столът е издърпан напред, просва Полковника отново на пода и после го захлупва отгоре. Абажурът на лампата пада. По време на следващия диалог Бриндсли пада на колене и пълзи през стаята в търсена на абажура. Той намира щепсела, измъква го и — все още на колене — върви назад по стъпките си навивайки кабела на ръката си, но безпомощно се омотава в него. Полковникът остава на пода, сега вече истински разтревожен.)

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Ужасно, г-н Гориндж. А вие какво направихте?

ХАРОЛД: Аз броих до десет и после й ги върнах. „Първо на първо, — казах — никога не съм мислел, че клиентите ми ще проверяват дали съм честен зад гърба ми. Второ, Бил Евърет е пълен невежа и не може да различи порцелан от фаянс. И трето, същото се отнася и за вас, г-жо Левит.“

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Не сте й го казали!

ХАРОЛД: Напротив, казах й го, дори по-лошо: „Вие държите в ръце един малък шедьовър на китайската керамика.“ — казах — „Но по-важното е, че не заслужавате да държите дори и канче. Да не сте стъпили повече тук. — казах — Да не сте прекрачили прага ми. Защото, ако го направите, не отговарям за последствията, г-жо Левит.“

КАРЪЛ: (с две питиета в ръка.) Боже, г-н Гориндж, великолепно. Ето ви джина с лайм лимон. Заслужавате си го. (Подава му битер лимона.)

ХАРОЛД: (приема го.) Да. Направо се бях разбеснял. Изобщо не ми пукаше.

КАРЪЛ: Къде си? Къде си, татко? Ето ти уискито.

ПОЛКОВНИКЪТ: Тук съм, Бухтичке! (Той се изправя замаян и опипом се отправя към джина с лайм.)