измрели — като динозаврите.“ Милият ми баща, толкова прав е бил.
(ЗАБЕЛЕЖКА: Да се надяваме, че ако контрастът на фарсовото действие върви както трябва, г-ца Фърнивъл ще трябва да бърбори през това време, дори ако се наложи малко да импровизира, без да обръща прекалено внимание дали никой не я слуша. Най-важното нещо за четиримата актьори е: по време на местенето на мебелите да запазят впечатлението за обикновен разговор.)
ПОЛКОВНИКЪТ: Баща ви е бил експерт?
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Той беше Божи човек, полковник.
ПОЛКОВНИКЪТ: О!
(Бриндсли се връща със своя изпочупен люлеещ се стол. Много внимателно прекосява стаята към мястото, където седи Полковника.)
Бухтичке, какво става с напитките, ще станат ли?
КАРЪЛ: Ей сега, татко. След малко.
ПОЛКОВНИКЪТ: Дай да ти помогна.
(Бриндсли поставя люлеещия се стол точно до стола на Полковника.)
КАРЪЛ: Може да подадеш този битер лимон на г-ца Фърнивъл, ако искаш.
ПОЛКОВНИКЪТ: Много добре.
(Той става и точно тогава Бриндсли издърпва стола изпод него. С другата си ръка Бриндсли поставя люлеещия се стол точно на същото място. Полковникът се движи бавно през стаята с изпънати ръце за битер лимона. Без да знае, Бриндсли върви след него, носейки третия стол. Полковникът леко се блъсва в масата. В същия момент и Бриндсли стига до нея, точно до Полковника, и търси купата. Ръцете им се разминават на косъм. Тогава младежът се сеща, че купата е под масата. Той сръчно се навежда и я открива и, с купата в една ръка, а със стола в другата, триумфално напуска стаята под арката, несъзнателно изградена от ръцете на Каръл и Полковника, които си предават чаша уиски, което те мислят за лимонада.)
КАРЪЛ: Ето, татко. Битер лимон за г-ца Фърнивъл.
ПОЛКОВНИКЪТ: Браво, Бухтичке. (Към г-ца Фърнивъл.) Значи баща ви е бил свещеник?
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Той беше направо светец, полковник. Благодарна съм единствено за това, че той не доживя да види цялата грубост и вулгарност на днешния живот.
(Полковникът се опитва да стигне до нея, но се отклонява доста вдясно.)
ХАРОЛД: (сяда на канапето до нея.) Ооох, много сте права, Фърни. Грубост и вулгарност — това е то! Обноските на някои хора днес са направо невероятни. Честно. Казах ли ви какво се случи в магазина ми този петък? Мисля, че не…
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Не, г-н Гориндж, не сте.
(Гласът й коригира посоката на движение на Полковника. По време на следващата реплика той бавно се придвижва към нея.)
ХАРОЛД: Ами аз точно отварях — беше около десет без петнайсет — и бършех праха от чайниците — нали знаете сервизите „Рокингам“ какви изумителни количества прах събират! — когато кой друг да влезе, освен г-жа Левит, нали я знаете — рижавата, за която ви разказвах — онази, която си мисли, че Господ я е създал специално за ергените.
ПОЛКОВНИКЪТ: (намира с ръка главата й и й подава уискито.) Заповядайте вашият битер лимон.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (с радостен писък.) О, благодаря ви. Извънредно мило.
(По време на цялата история на Харолд, г-ца Фърнивъл държи внимателно чашата си, без да пие. Полковникът бавно отива към стола, на който мисли, че е седял, но който вече е люлеещ се. Отново се появява Бриндсли, който триумфално носи един от столовете „Регент“, който вече е изнесъл; бавно се движи през стаята, точно съобразявайки се с ориентирите.)
ХАРОЛД: Та значи: носи ми една ваза, която съм й продал миналата седмица — беше подарък за рождения ден на някакъв дядка, с когото си е имала туй-онуй, като се е надявала да му пипне паричките след смъртта му, доколкото се досещам. Фърни, както знаеш, аз много добре преценявам хората, а тя е най-алчното същество, което съм срещал.
(Полковникът тежко сяда на люлеещия се стол, който се прекатурва назад и го просва на пода.)
ПОЛКОВНИКЪТ: По дяволите!
КАРЪЛ: Какво има, татко?
(Пауза. Бриндсли сяда паникьосан на стола, който е внесъл. Полковникът напипва стола и го изправя.)
