Черна комедия (Фарс в едно действие)

БРИНДСЛИ: Ами… електрическите аварии повреждат и газовите инсталации. Цял свят го знае. Винаги става така! И казват, че трябва да се предотврати паленето на открит огън, докато не ги поправят.

ПОЛКОВНИКЪТ: Никога не съм чувал такова нещо.

ХАРОЛД: Нито пък аз.

БРИНДСЛИ: Е, ще трябва да ми повярвате. Невъобразимо опасно е да се пали открит огън в тази стая.

КАРЪЛ: (закача се за това.) Брин е абсолютно прав. Всъщност те ме предупредиха за това и по телефона, когато им се обадих. Казаха: „Каквото и да става, да не сте запалили и една клечка, докато не оправим бушоните.“

БРИНДСЛИ: Ето, видяхте ли! — ужасно е опасно!

ПОЛКОВНИКЪТ: (строго.) Тогава защо не ме предупреди, Бухтичке?

КАРЪЛ: Ами аз… аз забравих.

ПОЛКОВНИКЪТ: Чудесно!

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Ох, божичко, трябва да внимаваме.

БРИНДСЛИ: Наистина трябва!… (Пауза.) Хайде да изпием по едно. Да се ободрим малко!…

КАРЪЛ: Чудесна идея! Г-н Гориндж, вие ще пийнете ли?

ХАРОЛД: Ами, да си призная, няма да ми дойде зле. Особено след пътуването тази вечер. Кълна се в Бога, че в това купе — ако изобщо може да се нарече купе! — имаше 35 души — бебета на ръце, малки дечица, две монахини, три рунтави пудела и нищичко за хапване от Лиймингтън до Лондон. Отврат!

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Предполага се, че трябва да закачат и вагон-ресторант, г-н Гориндж.

ХАРОЛД: Те ли?! Фърни… Щом вече са ти взели парите, изобщо не им пука дали страдаш и се мъчиш!… Извинете ме, трябва малко да се пооправя.

БРИНДСЛИ: (паника.) Може и тук да се пооправиш.

ХАРОЛД: Е, нали все пак трябва да си разопаковам багажа.

БРИНДСЛИ: Направи го по-късно!

ХАРОЛД: Не, мразя да държа дрехи в куфар по-дълго, отколкото е абсолютно неизбежно. Ако има нещо на този свят, което не мога да понеса, то е измачкан костюм.

БРИНДСЛИ: Още пет минути сигурно няма да са фатални, нали?

ХАРОЛД: Оох, направо си нетърпим!

КАРЪЛ: Какво ще пиете? Уини, Вера или Джинче?

ХАРОЛД: Я пак?

КАРЪЛ: Уиски „Уини“, водка „Вера“ или доброто старо стабилно джинче.

ХАРОЛД: (отстъпва.) Виждам, че вие сте началника!… Ако не възразявате, ще взема една глътка джинче, моля, с малко сок от зелен лимон.

ПОЛКОВНИКЪТ: Младежо, трябва ли да ви напомням, че сте в извънредна ситуация? Очаквате гостенин всеки момент.

БРИНДСЛИ: О, Боже, забравил съм!

ПОЛКОВНИКЪТ: Опитайте в кръчмата. Пробвайте при съседите. Правете каквото щете, обаче намерете фенерче!

БРИНДСЛИ: Да… Да!… Каръл, мога ли да ти кажа нещо насаме, моля те?

КАРЪЛ: Тук съм.

(Тя се отправя към него и той я повежда към стълбите.)

ПОЛКОВНИКЪТ: Сега пък какво?

БРИНДСЛИ: Извинете ни само за момент, моля, полковник.

(Дърпа я след себе си нагоре по стълбите.)

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ (през това време.) Ох, г-н Гориндж, толкова е вълнуващо. Никога няма да познаете кой ще идва тази вечер.

ХАРОЛД: Кой?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Познайте де.

ХАРОЛД: Кралицата!

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Ох, г-н Гориндж, толкова сте смешен!