Черна комедия (Фарс в едно действие)

БРИНДСЛИ: Извинете. Мисля, че започвам да се побърквам. Много добре. Фенерче — великолепно.

ПОЛКОВНИКЪТ: Елементарно. Е, откъде ще намерите?

БРИНДСЛИ: От кръчмата. Колко е часът?

(Полковникът светва със запалката, но не успява от първия път. Сцената примигва в синхрон с това.)

ПОЛКОВНИКЪТ: Проклета работа. Това започва да свършва. (Поглежда часовника си.) Десет без петнайсет. Ако побързате, ще успеете.

БРИНДСЛИ: Благодаря ви, господине. Вашият бистър ум спаси положението.

ПОЛКОВНИКЪТ: Хайде, действайте, човече.

БРИНДСЛИ: Слушам! Тук съм след минута.

(Полковникът сяда на стола „Регент“, отпред вдясно, като угася запалката.)

КАРЪЛ: Успех, скъпи.

БРИНДСЛИ: Благодаря ти, миличко.

(Тя му изпраща въздушна целувка, той й я връща.)

ПОЛКОВНИКЪТ: (раздразнен.) Веднага престанете.

(Бриндсли тръгва към вратата, но като стига до нея, отвън се чува Харолд Гориндж.)

ХАРОЛД: (със северняшки акцент.) Ало? Ало? Има ли някой?

БРИНДСЛИ: (смразява се от ужас.) ХАРОЛД!!!

ХАРОЛД: Бриндсли?

БРИНДСЛИ: (към Каръл.) Това е Харолд. Връща се!

КАРЪЛ: О, не!

БРИНДСЛИ: МЕБЕЛИТЕ!

ХАРОЛД: Какво става тук?

(Харолд се появява. Той е с елегантен шлифер и носи малък куфар. Косата пада по челото му в опит за издокарана небрежна елегантност.)

БРИНДСЛИ: Нищо, Харолд, не влизай там — ела тук. Имаме авария с бушоните. Цялата къща е пълен мрак.

ХАРОЛД: Обади ли се на Енергото? (Протяга се.)

БРИНДСЛИ: (и той се протяга и го сграбчва.) Да. Влез тук.

ХАРОЛД: (сграбчен.) Оох!… (Хваща ръката на Бриндсли и влиза в стаята удобно облегнат на него.) Много е уютно в тъмното, нали?

БРИНДСЛИ: (отчаяно.) Да! Предполагам… Значи ти се върна от уикенда си…

ХАРОЛД: Наистина, скъпи. Уикенд! Какъв ти уикенд! Валя през цялото време. Направо съм подгизнал.

БРИНДСЛИ: (нервно.) Ами, пийни нещо и ни разкажи всичко.

ХАРОЛД: „Ни“? (Отдръпва се.) Кой още е тук?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (игриво.) Аз съм, г-н Гориндж.

ХАРОЛД: Фърни?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Приютих се тук. Нали знаете колко мразя тъмното?

ПОЛКОВНИКЪТ: (опитва се да запали запалката.) Проклета работа!… (Успява.) Ето ни и нас! (Повдига я към лицето на Харолд.) Кой сте вие?

БРИНДСЛИ: Позволете да ви представя съседа си? Това е Харолд Гориндж — полковник Мелкет.

ХАРОЛД: Здрасти.

ПОЛКОВНИКЪТ: Привет.

БРИНДСЛИ: А това е г-ца Мелкет — Харолд Гориндж.